/Поглед.инфо/ Без евроскептицизъм. Дребно пояснение към пропагандното „глуполене” (дума на проф.Иван Славов) и премълчавания. Полша, Чехия, Унгария, държави с по-висок жизнен стандарт от нашия, вече дори и Румъния, със собствена износна финализирана продукция, а не поддоставчиици като нас, се въздържат от сегашната опция на еврозоната (ЕЗ). Отъждествяването на прибързано заприходяване в ЕЗ с финализиране на евроинтеграцията и като отпор на носталгия по руската зона на влияние има белези на клинична евроатлантическа диагноза. Примитивна, симптом на интелектуална немощ. А нищо чудно Путин да има по-обобщени кахъри? Нима съотечествените урсуло-атлантически ежесекундни всеотдайници подозират в русопоклонничество и путино-обожание упоменатите страни ??
1. А) вековната полска враждебност към руския свят? Или
Б) румънските исторически претенции относно границите с Русия?
В) Може ли в Чехия да са забравили за окупацията през 1968 г. и за Мюнхенското предателство на Запада през септември 1938 г. спрямо Бохемия и Моравия за Судетите? (През 1968 г. Словакия „отнесе” доста по-малко жертви от Чешко).
Г) Нима в Унгария не помнят за кървавите събития през 1956 г. и за последствията от СССР от Втората световна война ? Или Орбан е само родолюбец и маджарофил към съвременните си избиратели, а не национално отговорен реалист?
Д) А ако в тези държави, в Дания и Швеция, КАКТО и мнозинството от българското население не желае поне отлагане на ценовия ЕЗ-холокост + тотално обсебване и банково-паричен и имуществен контрол на финансово-политическите мераци на неудачни властови натрапнички в сегашната хаотична гео-обстановка?
2. Антирусизмът на управляващите чиновници по своята папагалска клишираност ме връща в студентските години към спомените за термнологията на българо-съветската дружба от тогавашната агитация и пропаганда. Сега има много „активни борци против соц-вече комунизма”. Тогава на улицата добре познати наричаха между себе си „агит-пропа” закачливо „кандърма”, от турски език. А медиите - „кандърма кьошета», подчинени на „баш кьошето”, т.е. на съответния отдел на ЦК на ръководната партия. Сегашните „кандардисващи за ЕЗ” копират като деца и внуци стила на дядовците и бабите си от тогавашните „кьошета”. И по стил, и като коментатори, политолози, новинари и прехранващ се с политика. Разликата е, че КПСС, ЦК, НРБ, СССР, СИВ, ОВД и пр. са заменили с ЕС, ЕЗ, ЕК, НАТО, САЩ, ...солидарни съюзници, партньори. Както на времето ни внушават, че София и Брюксел имат една цел „”евроатлантизъм, демокрация...”, „от векове за векове... са си нужни както слънцето и въздуха...”. Е, става ясно, че „слоновете” на Вашингтон и Брюксел са по-големи от българския слон, както преди от съветския. Да, евроатлантизмът, демокрация и пр. нео-терминология замени „социалистическия патриотизъм и пролетарския интернационализъм”. Дълга тема, но и сега когато стане дума за ЕЗ не се споменават правата на човека. Както и преди в „Работническо дело” или в съветската „Правда” щом идеше реч за Варшавския договор (ОВД) или за Съвета за икономическа взимопомощ (СИВ). А върли евроскептици даже считат, че тогава сме били имали повече права като държава, отколкото сега в „ЕС С/К/Р”. Но ... минало, да вървим напред, както казват във Вашингтон и Брюксел, (доколкото можем или ни позволяват). Та да се върнем към действителността:
3. Кой от властниците ни си направи труда да прочете и осмисли (стига да може, или пък без хонорар или рушвет отвън) Лисабонския договор?
4.Защо именно сега се изнизват като посланици активисти от командно-аматьрския взвод на МВнР?
5. Не може ли по мирен път здравият български дух и президентът да се възползват от обстоятелството, че у нас членствата в ЕС и НАТО не са резултат от пряка демокрация, а от тарикатска, андрешковско-кирякстефчовска, „ПРЕДСТАВИТЕЛНА”манипулация? Включително с местен феодализъм, корупция и административни далавери. Превърната в олигархично-кьорсофраджийска от наглеци-използвачи?
6. За размисъл преди Урсулината клише-разходка и до 3 септември т.г. !