/Поглед.инфо/ Медийният скандал тези дни дойде със свалянето на предаването „Деконструкция” от ефир. Но не бива да заглъхне като всяко чудо за три дни, или да бъде изместено от друг обществен атракцион. Защото днес е това предаване, неотдавна имаше предложение за инкриминиране (глоба и затвор) за шеги и обиди в социалните мрежи към представители на властта, утре на какво ще е ред? Разстрел на “народните врагове”?
Да върнем поне комсомолските структури, за да се знае в какъв строй живеем. Вожд, на който да се кланяме имаме, една права партийна линия, която задължително трябва да следват всички- имаме, репресивен орган, който да шляпа през ръцете непослушните- оказва се – също имаме. И пак сме далеч от онзи строй...защото тогава нямаше глад, безработни, мизерия. Не бяхме лидери по бедност, корупция, по смъртност, по ниска раждаемост, по аборти и самоубийства на деца - това сега е от хубав живот, прогрес, растеж и европейско развитие, разбира се. Имаше средна класа и населението растеше, не се топеше с рекордни темпове (трети сме в света по това сега). Имахме производство, промишленост, селско стопанство, световен износ, бяхме сред лидерите по редица производства, но не за това ми е думата. Да не ме обвини някой неразбрал в носталгия по „онова време”, че няма да е интелигентно.
Изтъквам всичко това, щото комунизмът, с който грантовиците непрестанно плашат и истерично спекулират, отдавна вече сме го задминали – многократно, но само по отношение на негативните му страни. Тоталитаризъм в чист вид. От униформи няма нужда, те са душевни и умствени, и по-страшно – доброволни, не от невежество или липса на избор. Който изразява мнение, различно от униформеното, да бъде заличен. Днес като обществен фактор- утре кой знае – да пази Господ. Помни историята, за да не я повториш.
Какво толкова страшно нарушение на медийния етикет, обществените правила, направиха авторите на „Деконструкция”, че заслужиха подобна нерадостна съдба? Обвинението в липса на плурализъм на мненията на фона на масовата тенденциозност и тежка пропаганда от медии и грантови НПО-та, звучи като протестъри гонещи духа на комунизма, или заканата на новия посланик на овалния кабинет да бори руската пропаганда у нас.
Първо се пропуска един факт, който шефът на съвета за електронни медии, би трябвало да знае от елементарна грамотност по материята, която контролира. Самото предаване не е новинарско, а коментарно. Тоест, това е позицията, мнението на водещия, на база събитията. И в печатните медии има такива рубрики, дори носят такива имена- „коментари”. Те са разделени от новините, но се базират на събития и новини от деня. И когато един журналист изразява своята позиция, той няма как да разгледа и обратната гледа точка, която би противоречала на неговата.
Второ, не само „Деконструкция” е коментарно предаване. Има редица примери с национални медии , конкретно телевизии, в чиито предавания водещите канят по най-различни теми гости, които са на една позиция по тема, която иначе има различни гледни точки шумно коментирани в общественото пространство. Но не и във въпросните телевизии. Това обаче не е липса на плурализъм, защото единната позиция съответства на властовата, оправдава я, одобрява и утвърждава. Тоест, липсва критичност към управленските действия, без значение правилни ли са, с какво неодобрение се ползват сред електората, имат ли експертна опозиция и т.н.
Тези медийни прояви не се категоризират като липса на плурализъм. Е да, още не са започнали да се появяват с едни и същи киминчер-ски прически, но пък звучат като умствено подстригани при един мозъчен коафьор. Този зеления, с Бенджамин Фрнаклин на него. Предположение на нефризирания ми по правата линия ум.
Както и да го гледаме – това е цензура. А когато тя се официализира (косвени нейни прояви имаме стоици), това е сигнал, че свободата на словото – и на медии и на общество, е в опасност. Всъщност, едно от малкото хубави неща на имитацията на демокрация, е именно свободата на словото. У нас никой е я ограничава– просто хора и медии сами не желаят да я използват и доброволно се отказват. Но напоследък малкото публични трибуни, от които се задават неудобни въпроси, и карат хората да мислят и да се питат „защо като имаме ръст и прогрес, живея все по-зле”, вече биват заглушавани. А междувременно, тенденциозното изопачаване на факти и събития си тече, изкривяване на новините до степен на тотална дезинформация, или казано просто – пропаганда. Тя има много лица, но един източник – с натрапливо задатлантичекси привкус. Грантовите медии на хранилка на „Америка за България”, са от правата вера и на тях им е позволено всичко. Което се забелязва от всеки друг, само не и от Гого Лозанов, който за тях е сляп и невнятен. СЕМ- структура за хора с ментални увреждания.
Спи дълбокия си ментален сън СЕМ, но реагира чувствително, когато предаването със страшното име – де-конструкция настъпи строго конструираната пропагандна машина. Нищо друго нередно не се случва в медийното пространство - преса, телевизии, печат, интернет, само деконструкторите на новия ред вадят очи, зъби и сливици. Защото СЕМ само тях вижда. Може пък да е заради красотата им? Добре де, говоря глупости, а какво според вас говори Лозанов като мотиви за спирането на предаването? Последно Съветът за политически поръчки показва признаци на съществуване през лятото, когато Петър Волгин пак каза нещо неполиткоректно. Тогава СЕМ привика шефа на БНР на разпит, по методите на Политбюро. Волгин бил реагирал срещу езика на омразата. Забележете – не проявил такъв, а реагирал срещу него. Срещу езика на омразата на „Протестна мрежа”. Оказа се, че не можело да изразява свободно лично мнение бидейки представител на медия, според Мария Стоянова. Другарката от СЕМ май бе прекалила със Сталин и Мусолини. Да припомним, че първо всеки несъгласен с протестърските идеи беше добавян в списък с "врагове на народа", в който достойни личности бяха публично поругавани. По-късно в социалната мрежа беше създадена група "Да опознаем активните русофили във Фейсбук". Нещо като "Народен съд", където да бъдат възправяни на словесен разстрел всички, които имат достатъчно мозък да не страдат от предубеждения и да не мразят руснаците. Накратко - група за интриги, клюки, доноси и омаскаряване. И въобще, всяка обществена проява нехармониращата с идеите на „Пропагандната поръчкова мрежа” се сдобива с етикети „ксенофобия”, „червена пропаганда”, „путинсти”, и редица нецензурни. Заплахите със съд и саморазправа, са другата дежурна бухалка. Направо да си направят партия ГФСР - Граждани за фашистко-сталинистки репресии. Под шапката на СЕМ, и всичко ще си е на място. Защото единствените сигнали, които СЕМ приемаше насериозно, бяха тези на „Протестна мрежа”. Или работодателят да е един? За другите СЕМ е глух и неработещ като скопената ни икономика.
СЕМ е глух и като слуша телевизора, буквално. Още 2013 г. трябваше по-високият звук на рекламата да се хармонизира с останалите предавания. Причината - хилядите писма на изнервени граждани до медийния регулатор. По-късно те стигнаха и до парламента. И в резултат бяха гласувани промените в Закона за защита на потребителите. В закона бе записано, че от 1 юли звукът на рекламите трябва да е със същите характеристики и сила като на предаването, в което се включват. Телевизии, рекламодатели, комуникационни агенции и доставчици на аудио-визуални медийни услуги, се споразумяха за въвеждане на единен стандарт за регулация на звука в рекламата. Но вече втора година това не е направено в редица телевизии. Причината- силно рекламно лоби и липса на респект към закона, именно заради недействащите контролни органи. СЕМ, като „седим и мигам безучастно”.
Нехарактерно раздвижване импотентния орган за неконтрол симулира след преизбирането на несменяемия Георги Лозанов. Тогава новият стар шеф предложи ограничаване на рекламите предназначени за решаването на физиологични и хигиенни проблеми, като сърбежи на неудобни места, да бъдат изместени. Така ще се избегне негативното психологическо въздействие върху аудиторията във време, в което тя традиционно се храни. Да де, но след 22 ч. е трудно да намериш програма, където да не дават крими филми, в които се аутопсират мъртви тела в едър план, в които се убиват и хора по зрелищен начин, вампири, хранещи се с човешка плът и прочее „жизнеутвърждаващи” ефекти върху човешката психика. Но понеже не ги дават в часовете за хранене, това е приемливо – насилие и канибалство в чист вид. Мълчи СЕМ и гледа умно иззад папионката. Това е ОК. Но когато Волгин критикува истински главорези от ИД, това е достойно за санкциониране.
А къде е СЕМ, когато чалгари възпяват вулгарна простотия, педофилия и проституция, и я онагледяват атрактивно? А после се чудим как да овладеем насилието в училищата, и как да се справим детската агресия и неграмотност. Къде е „Седим и мигам”, когато реклама приканя младежта „Покажи как се пребиваш”? И въобще някой знае ли какво точно прави СЕМ – най-измислената структура за ”контрол”, освен че удобно мълчи, пред всичко, на което един Съвет за електронни медии е длъжен да реагира? А да, СЕМ реагира на „съпротивата” на властта и нейните ментори.
Ами, да се преименува тогава на Политбюро, на Околийския, на СГР- Съвет за медийни репресии? Смятате че е пресилено? Ако днес не се даде отпор, утре серсемите ще затварят медии и ще арестуват журналисти. А обществото ще мълчи овчо, докато правилните медии копаят общия му гроб. Не прави чест колеги да иронизирате подкрепата към Волгин – „Едва100 човека се събрали, основно партийни реакционери”. Дали не съм сред тях, че го защитавам? Всъщност, не пиша това заради Волгин - не ми е никакъв, при цялото ми уважение към него като журналист и интелект. Правя го заради неща по-важни от него, мен, колегите. Правя го заради свободата на словото заради нещата, заради които съм станала журналист, и заради които все още има обективна журналистика. А именно – възможността да изобличаваш нередности, да се бориш за справедливи каузи, да посочваш грешките на управляващите, каквато следва да е една от функциите на медиите. Не просто да информира, а да бъде коректив на властта и обществените недъзи. Добър или лош, прав или не, Волгин и екип имат право на своето мнение и позиция, и ефирът има нужда от тяхното различие. Дали сме съгласни или не с десетки предавания и вестникарски идеи, не е причина те да бъдат спирани и ограничавани. Редно е, ако ще има санкции, те да бъдат реципрочни и аршинът да е еднакъв. Не е. В този смисъл, колегите иронизиращи протеста срещу цензурата и подиграващи подкрепата към погазената свобода на словото, ме карат единствено да се срамувам, и правят все по-трудно да защитавам честта на професията. Чест? Извинете!!