/Поглед.инфо/ Един въпрос разтърсва от месец нашето общество – да получават ли политическите партии субсидии или не, т.е. - да бъдат ли те финансирани от държавния бюджет,което ще рече – от всички български граждани или не.

Зад този хамлетовски въпрос стои, от една страна - гневното настроение на оглупялото масово съзнание и от друга - ловко прикрития замисъл на новата ни буржоазия окончателно /вече и формално/ да изолира трудовия народ от каквото и да е влияние върху политическия обществен процес. Такова субсидиране получават парламентарно представените партии и коалиции, както и онези партии, които са получили над 1% подкрепа на изборите.

На нас – комунистите - е ясно, че буржоазнодемократичните свободи, макар и силно ограничени, все пак позволяват на т.нар. електората да влияе върху политическия живот на обществото. Така бе досега и у нас, когато избирателите определяха не само това, коя политическа сила ще упражнява властта през следващия парламентарен мандат, но и размера на определения със закон размер на държавните субсидии. А той се определяше според дадените за отделните партии брой гласове на парламентарните избори. Това, макар и косвено, дава възможност на гласоподавателите да влияят върху общественото поведение и политическа пригодност на определената политическа сила.

С приетия на 4 юли тази година нов размер за субсидиите на политическите партии от бюджета. Той е един лев на глас и нито стотинка повече, с което щяло да се спре безразборното харчене на народни средства за неприсъщи за партиите средства.

Враговете на държавното и привърженици на частното корпоративно финансиране на политическите партии не се страхуват,че това ще подчини тези партии само на интересите на капитала. Те смятат, че и досега е било така.

Но не е ! Корпоративното финансиране се третираше като престъпление, а сега вече е законово защитено

Новите правила за финансиране на политическата дейност на партиите дава неограничени възможности на олигархическите кръгове вътре в страната и извън нея да създават партийноподобни организирани престъпни групи съществува, които в българското „народно” събрание спокойно ще коват антинародни закони.

Нека само си представим колко много ще пострадат, например … обединените в известното политическо акционерно дружество граждани за европейско развитие на България с техния високо образован и всестранно развит лидер.

Между другото, именно той в състояние на божествен гняв и мутренско опиянение постави отново на дневен ред позабравения проблем за субсидиите на политическите партии. Постави го ей така – напук на тези, които го ядосват.

Някои анализатори смятат, че той е направил това, за да затрудни останалите партии в подготовката им за местните избори. ГЕРБ има на разположение своите /и не съвсем свои/ обръчи от фирми.

Освен това, тази много странна „ политическа” организация твърдо контролира целия финансов и административен ресурс на злополучната ни държава.

Това е така, но тук прозира един по-дълбок замисъл – левите партии да изчезнат или съществено обезсилени и така наемният труд дяа остане без политическа защита.

В света се води не просто класова борба, а истинска класова агресия на световната буржоазия срещу пролетариата.

Демагогията в случая е обидно нахална. Известният със скромността си наш премиер даде пример как преди 15-тина години новата формация ГЕРБ е печелила изборите без пукнат лев. И е прав! Че пари ли са няколкото десетки милиона евро, които немската фондация „Ханс Зайдел” подхвърли на атрактивната тогава нова политическа сила. Нищо, че българския закон за политическите партии категорично забранява да се получават от чужбина дори такива нищожни помощи от няколко десетки милиони долари.

Тази щедра фондация и сега ще даде нещо - в България се задават избори за местна власт, а нейните менажери имат пълно доверие в пословично безкористните радетели за европейско развитие на туземните граждани.

Може да даде нещо и другата немска фондация - „Конрад Аденауер”, въпреки че нейна грижа са преди всичко разединено обединените остатъци от десните партии. Партиите на красивите и умните. които приеха орязването на субсидиите без особено вълнение

За кого ще развърже кесията третата

немска фондация - „Фридрих Нойман” предстои да видим.

Но немските фондации не свършват дотук. Има още две – „Фридрих Еберт” и „Роза Люксембург”, които сътрудничат с левите партии : БСП и Българската левица.

Но тези партии едва ли ще получат помощ от съответните немски фондации за изборите. А „червените”олигарси–съвсем не.

Интересен е въпросът с немските фондации и е добре да се хвърли светлина върху тях. Противниците на държавното субсидиране на политическите партии повтарят до втръсване една неистина – че в Германия тези партии получавали символични суми за издръжката си.

Във Федералната република всяка парламентарно представена партия задължително има своя фондация, в която държавното участие е минимално 51 % . С получените средства съответните партии могат да правят дарения на „братски” партии в чужбина. По този начин те работят за разширяване влиянието на фатерланда. Без много шум и излишни приказки.

И накрая - какво да кажем за обреклите се на либералните идеи страстни борци за права и свободи на гражданите, като знаем, че зад тези политически пехливани стоят финансовите ресурси и … интересите на 80 милионна Турция !

Ние – тези, които не участвахме в т.нар. „референдума за субсидиите” или гласувахме против налудничавата инициатива на един телевизионен лумпен - знаем това. Но някой да споменава тези три и половина милиона българи?

Затова пък продажните медии не спират да повтарят за „волята на двата и половин милиона гласоподаватели”, които отказват да хранят своята „политическа класа”. Изобщо не разбирайки , че скоро ще хранят чужда…

Тези гласоподаватели се радват на 15 –те милиона лева, които няма да бъдат изплатени на партийните „наглеци”.

Тези гласоподаватели са спокойни, че вече няма да плащат и досегашните 50 млн. лева. Точно толкова голямо задължение от 50 милиона лева към държавата Б.Борисов опрости на един олигарх.

И още нещо - всички тези пестеливи данъкоплатци са готови без референдум да платят три милиарда и половина лева за осем аероплана, които да пазят независимостта и териториалната цялост на Майк България…

Удивителна в случая е позицията на немалка част от т.нар. лявата интелигенция за държавната издръжка на партиите. Много ѝ се виждат тези 50 милиона лева годишно за омразните им партократи, не разбирайки, че това всъщност е данък „Демокрация”и ако народа не го ли плаща, няма и да я имат…

Тези леви интелектуалци са не само против субсидиите; те са и против депутатския имунитет, и безплатните пътни разходи на народните представители. И , особено - против високите им заплати.

А всъщност, всичко това са все леви придобивки, завоювани след десетилетни борби на трудовия народ за своите пратеници в буржоазния парламент.

Сега лумпенизираната част от този народ е и против съществуването на самите политическите партии…

По-добра услуга на домораслата ни нова буржоазна олигархия трудовите хора и тяхната лява интелигенция не могат да направят.

Сега, когато капитализмът в нашата страна окончателно победи съществуването на партийнополитическия плурализъм гарантира жизнено важното за трудовия народ наличие на свой политически защитник.

Това е един от начините да се гарантира и буржоазно-либералната демокрация. В нея партиите не са фен-клубове, в които се членува по силата на някакви ирационални „пристрастия”. Вкласово разделеното общество, каквото безспорно е нашето политическите партии играят ролята на субект-носител на политическата воля и защитник на социално-икономическите интереси на двете основни класи на капиталистическото общество - буржоазията и пролетариат.

Обществото, което се установи в нашата страна през последните три десетилетия е една съвременна разновидност на периферния капитализъм, където,макар и с голямо закъснение, новият пролетариат все по-ясно започва да осъзнава своите интереси. Той се съвзема от продължителния си лумпенске унес.

Това новата буржоазия го знае много добре. Вътре в себе си тя се различава по начина, по който е натрупала своя капитал.

Но тя е и еднакво агресивна към работниците си. Такава е и нейната интелигенция, особено журналистическата гилдия.

От медийното пространство изчезнаха понятия като „експлоатация”, „класи”, Но нейните представители вече не са капиталисти-експлоататори, а трогателни работодатели, т.е. – благодетели/!/, с изключително ясно осъзнати класови интереси...

Именно заради защитата на този свои интереси буржоазната олигархия подхвърли на наивния редови български гражданин „проблема” за държавното финансиране на политическите партии.

Нека някой и сега каже, че няма различни класи и враждебни, несъвместими класови интереси!

Не само ги има, но те ще стават и все по-непримирими.

Задава се времето но класовия сблъсък.Итова новата българска буржоазия много добре го знае.Знаем го и ние – комунистите !

А знаят ли го и другите леви сили, трудовите хора на България ?