/Поглед.инфо/ Още веднъж за законите, които убиват хуманността и за опитите на Властта да прикрие с празни заклинания сътвореното от самата нея

Внезапно, като природно бедствие, училищата в три града на многострадалното ни отечество опустяха. В Сливен, Ямбол и Карнобат, тревожни ромски родители за минути изведоха децата си от училищните стаи. Регионалните репортери на националните медии в своите кореспонденции констатираха изумени: „Никой и нищо не може да устои пред решимостта на тези хора“.

Както се разбра още същия ден, на 7 октомври, понеделник, причината бил слух, че децата им ще бъдат отнемани от „социалните“. Този слух набързо превърна въпросните служби – досега майка и баща на мургавите ни сънародници, в люта мащеха! По-късно се оказа, че бил имал авторитета на столичен източник – квартал „Факултето“ в София.

Властта набързо се усети, че това внезапно „джамбуре“ може да стане причина  да бъде дръпната завесата на по-стари и по-нови грехове, свързани с „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.“, която „решително и безвъзвратно“ премиерът навремето спря. Така или иначе, телевизионните студия, сайтове и медиите, се изпълниха с предани нему експерти и голословни отрицатели, които клеймяха безадресно неизвестни смутители на реда и още по-неизвестни разпространители на слухове и призоваваха съответните органи да ги открият и турят по местата им.

Паниката обаче бе до такава степен очевидна, че се наложи, образно казано, самият министър-председател пак „да яхне джипа“ и да се опита да въведе ред. От студия, пред камери и микрофони, народонаселението на България видя и чу как той чудом се чуди и много убедително разсъждава: „Безумно е да се мисли, че държавата може да взема деца. Какво ще ги прави?“ – питаше се на глас премиерът и наблягаше на човещината: „Как ще влезеш в нормално семейство и ще му вземеш детето? Няма такава Стратегия, такъв план... Да вървят в класните стаи!“

След етикети като „провокация“, „диващина“, „с нищо неоправдана психоза“ и „изкуствено насаждане на страх“ в помощ на представителите на държавните институции се включи и новото второ лице на ГЕРБ и правителството - вицепремиерът Томислав Дончев. Той, нали философ, заключи дълбокомислено, че „паниката в Сливен не е поредната дигитална щуротия“ и добави че има поне „няколко кмета и поне една политическа сила, които имат намеса в тази ситуация“. Запитан за „силата“, той иносказателно поясни, че тя е „коалиционен партньор на левицата във формата за местните избори“. По-нататък философът Дончев подкрепи параболичната мисъл на премиера за „аферата Костинброд“, в смисъл че „това е направено, защото събитието се е случило в предизборна кампания“.

Вицето разбира се не се ограничи с тези инсинуации. Натопи и човек на „колегата Каракачанов“, че имал пръст в Сливенско-Ямболско-Карнобатската „дигитална“ щуротия. В кампанията взеха участие и министърът на образованието Красимир Вълчев и една велеричава заместник-министърка на Социалното министерство, но тях, засега, ще ги оставим настрана. Картината и без тях е напълно ясна: властта, в своя обобщен образ, се кани зад димната завеса на иначе справедливото надигане на тревожните ромски родители, да отклони общественото внимание от буквално взривоопасната истина, че със своите действия е одобрила една законодателна шашарма, която сама по себе си е унищожителна илюстрация на тяхната шестваща вече 10 години, социална демагогия.

Т.нар. Национална стратегия за детето, за която премиерът се ангажира с целия си авторитет, че няма да бъде приемана, пряко волята му на върховен разпространител на доброто и злото, може да бъде открита в параграфите и алинеите на цели 29 закона, сред които особено изобличаващи са промените в Закона за закрила на детето; Семейния кодекс; и Закона за социалните услуги. Те буквално свалят макиажа на човеколюбивите негови тиради и простофилските обяснения на неговия антураж, за да лъсне една неумолима логика на фактите, на бюрократичната датировка на тяхната последователност, която се вижда от съответните придружителни, към предлаганите законови, промени, писма на Министерския съвет; включва разпоредбите на Председателя на Народното събрание; както и съответните решения на Председателския съвет в законодателната дейност на Парламента. И понеже жанрът има памет ще припомним, че през 2014 г. е подписан например Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между Кралство Норвегия и Република България. С подписа на министър-председателя Борисов и на главния секретар на Министерския съвет Веселин Даков, на 29.12.2016 г. Министерският съвет приема решение № 1099, с което предлага на Народното събрание да ратифицира меморандума. Дотук всичко изглежда нормално, но нали е казано, че дяволът е в подробностите.

Ако разгърнем приложението в програма „Правосъдие“ ще видим, че е записано следното: „Подобряване на положението на ромското население и допринася за постигането на целта, определена в т. 2 „Специфични съображения“. Там, след араламбенето за правата на човека и европейските им измерения, е посочена целта: „детско правосъдие!“ Своеобразна методическа помощ в това отношение ще се предоставя от Администрацията на норвежките съдилища! Разбира се, горчивото право на чуждо надзираване обикновено се приема с подсладител – „безвъзмездна финансова помощ“! В случая тя е от скромните 30 милиона сребърника (евро)!

Но и това не е всичко. Общата сума за прилагането на уж „отменената“ Стратегия за детето възлиза на 87,86 милиона евро. Това е бонусът, който ни дава норвежката страна за прилагането на Стратегията записана в Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм. От своя страна Република България участва със скромните 9,08 милиона евро.

На 6 януари 2017 г. председателят на Народното събрание Цецка Цачева, с разпореждане 750-01-1/6.1.2017г. разпределя законопроекта за Ратификация на Меморандума, който е под № 602-02.46 и е внесен от Министерския съвет на 30.12.2016 г. Като обърнем внимание на датировката, излиза че най-усилено властта работи по време на празничната новогодишна суматоха. Човек би казал „Хвала на такава власт!“ – работи и в празник! И ако не знае би добавил, че и аплодисменти й се полагат, защото нали „На далавера сме!“ Общо 97,55 милиона евро влизат в хазната!

Но знаем, както и друг път сме писали, че само в капана за мишки сиренцето е без пари. И поради това продължаваме да четем. На стр. 44 от „отменената“ уж Стратегия е записано: „Завършване на реформата за деинституциализация на грижата за деца и недопускане на институциален подход в резидентните услуги за деца; въвеждане на пълна и изрична забрана на телесно наказание на деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работна система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани“.

В т. 5 на същата страница е казано още: „Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства“. Човек и да не е юрист се досеща, че нищо друго не може да бъде това, освен основа на отричаното Ювенално законодателство. И като теглим чертата се вижда, че по същество Стратегията е приета след ратификацията от Народното събрание на Меморандума още през 2017 г. А Меморандумите, особено когато са ратифицирани, са договори, които трябва да се изпълняват.

Дотук говорехме за Меморандума за разбирателство, скритата същност на който е т.нар. Национална стратегия за детето 2019-2030 г. В миналия брой пунктуално разгледахме нейното проникване в Закона за защита на детето; в Закона за социалните услуги; и в Семейния кодекс. Както бе отбелязано в уводната статия „Законът, който убива законността“ от адвокат Илияна Маврудиева-Ангелова „промените са фундаментални!“ Нека ги обобщим:

- промените въвеждат на първо място институтът на частните доставчици за социални услуги;

- нарушават конституционните права на българския гражданин – правото да отглежда и да възпитава децата си, както и правото му за неприкосновеност на личния живот;

- промените разглеждат децата като носители на права за извършване на действия, дори срещу собствените си родители, в нарушение на българския Закон за децата и семействата;

- т.нар. „социални услуги“ се разпростират във всички аспекти от живота ни и обвързват всеки родител и гражданин с яките въжета на непрестанен контрол и финансово закрепостяване;

- въвеждат професията „приемен родител“;

- съставят т.нар. „мулти дисциплинарни силови екипи за контрол и наблюдение“ и пр.

Едни от най-фрапиращите са измененията в Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване на изоставянето на деца или настаняването им в институции. Всичко това вече е влязло в сила само 3 дни след като е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 37 от 7.05.т.г., и е във връзка с измененията на Закона за защита на детето, които влизат в сила от 1.01.2020 г.

Кое налага това? Защо се бърза? Какви са тези галопиращи срокове? Промените на Наредбата не илюстрират ли скритите намерения и цели на „отменената“ уж Стратегия? И за каква човещина, хуманност и човеколюбие араламби безчовечната власт, когато всичко това води до рязко увеличаване на броя на децата, които ще бъдат настанявани извън биологичните им семейства?

Ето това са реалностите в една държава, в която на властта не й пука, че България само за 30 години е загубила 21% от населението си, а сега заради 100 млн евро, се посяга и на децата на този народ. Тази, същата власт, която дори според собствената си национална здравна стратегия отчита, че за периода от 2014 до 2020 г. страната ни е на първо място в Европейски съюз по смъртност, и че надвишава средната на Европейски съюз смъртност по цели 17 други показатели! Власт, която управлява държава, където населението намалява с 8 човека на всеки час, а по раждаемост е на 210 място от общо 224 държави в света. Власт, която е в правото си да разпорежда да се търсят виновниците за изненадващата психоза, обхванала ромските родители в няколко града, но която праща специализираните органи да търсят виновниците не там, където те са всъщност.

Това ми дава правото да кажа, че не е виновен Александър Урумов, доказаният патриот, загрижен за бъдещето на Отечеството, за да бъде сочен с пръст от заместник-председателят на Министерския съвет Томислав Дончев; не е виновен и Минчо Минчев, който в „няколко формата е коалиционен партньор на левицата“, задето на страниците на „Нова Зора“ вече 30 години се налага да воюва с майкопродавците.

За съжаление в ромските махали и гета едва ли някой е чувал за „Нова Зора“. Но ако все пак хората там са научили или предусещат какви скандинавски вихрушки са им приготвили тихомълком, това не означава, че нямат право и основание да се тревожат. Ако законодателната дейност е върха на социалната демагогия и регламентира немислими за българските традиции семейни политики, то не значи че страхът на хората няма своите основания. Човек реагира съзнателно и панически, когато се чувства застрашен. Не само ромските родители, всеки родител в България би трябвало да се чувства застрашен от това, което става в държавата; от реалните последици, които наблюдава в редица европейски държави, където законът безжалостно изтръгва издъно най-човешката връзка на родителя с неговото дете.

Истината е, че българинът не обича да чете закони. Национална черта дори е той да гледа с пренебрежение на тях. Не само защото националната памет му подсказва, че „законът е врата у поле“, а неговият принцип по нашите географски ширини в последните 30 години е неизменен: „за кокошка – няма прошка! За милион – няма закон!“

Не искам да кажа, че българинът е против закона, който осигурява правов ред. Искам да подчертая, че българинът не вярва на законите, които не удовлетворяват вроденото му чувство за справедливост. За разлика от съседите си българинът не се научи да реагира на несправедливостите и на грабежа дори. Може би защото са неизброими. Пред очите му бе разорено селското стопанство и промишлеността, бяха изринати като с булдозер 2324 фабрики и предприятия и бяха унищожени фондове с неизмерими стойности; унижиха войнската му чест и разсипаха въоръжените сили и службите за сигурност, които охраняваха живота му; осакатиха здравеопазването, образованието, културата и през всички тези жестоки ампутации българинът си траеше. Турците, които добре ни познават, обичат да казват: „Да му имам на българина акъда, дето му идва отподире!“

Днес можем да кажем, че това време дойде. Народът ни 30 години вярваше, че България ще бъде Швейцария на Балканите, че демократите и т.нар. „граждани за европейско развитие“ непременно ще докарат Европа в България. Най-накрая разбра изглежда, че макар и народ с най-древна история и със завиден цивилизационен принос, неговата държава днес е по-скоро мащеха за него самия. Шарл дьо Гол – великият президент на Франция, бе казал: „България е люлка на европейската култура“. А когато отговаря на въпроса „Кои нации са най-важните в човешкото развитие?“, великият французин заявява: „Четете историята на България!“ След него, друг президент на Франция, Франсоа Митеран потвърждава: „Българите стоят в основата на човешката цивилизация. Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета“. Казаното от акад. Дмитрий Лихачов за „държавата на духа“ само може да ни увлече още повече в едно цитатничество, което няма да ни помогне. Днес българите, както вече посочих, се топят като юлска пряспа и родината ни обезлюдява. И в тази обстановка да се посяга чрез фалшивите постулати на някаква студенокръвна социална система на българското семейство, както и на единственото останало най-скъпо за всяко българско сърце съкровище – децата – е не само взривоопасно. То е взривопомитащо! И това Властта трябва добре да го знае и добре да го помни.

От народопсихологическа гледна точка няма друго обяснение за факта, че само за няколко месеца, провокирани от законодателните неолиберални инициативи по скандинавски образец, възникна движение от десетки хиляди хора; че се народиха неформални обединения на родители, вдигнали се в защита на своите деца, които не се примиряват с обясненията че нямало Стратегия, и че Бойко я бил стъпкал с крака. Тези твърдения един през друг се повтарят от народни представители и кандидат-кметове, но всички те мълчат за публикуваните иначе поправки в законите, които изземват правата на родители, които правят техните права абсолютно незащитени или направо ги унищожават.

Като няма такова нещо защо са тези формулировки в параграфи и алинеи в законите, които взривяват пословичната търпимост на народа ни? Защо родителите са задължени да подписват в училищата едва ли не генерални пълномощия – т.нар. „Декларации за информирано съгласие“, които най-често се отнасят за неизяснени и неизвестни за родителите дейности и намерения. Какво означават формуляри, където в графите срещу „баща“ и „майка“ са изписани изумяващите със своя цинизъм „Родител 1“ и „Родител 2“? Защо в българските висши училища се разкриват специалности, обучаващи студенти и бъдещи деятели в социалната сфера в джендър-идеологията, в нейните „ценности“ и начина за нейното внедряване и популяризиране? Защо се премълчават тревогите и предложенията на Българската православна църква? Защо при обсъждането на Стратегията не е прието нито едно от 150-те предложения в общественото обсъждане от родители, адвокати и общественици? Защо данайските дарове на чуждия на българските традиции опит, е предпочетен в законодателството, пред конституционните разпоредби, които са предопределящи за целокупния национален живот? Няма ли народен представител, който от трибуната на Народното събрание да запита що за Меморандум за разбирателство е подписаният, както се говори, между България Норвегия, Исландия и Лихтенщтайн и дали е вярно, че той предлага съблазняващата сума от 210 млн евро и да попита за какво се дават тези пари и какви ангажименти поема срещу тях българското правителство и държава?

На 29.09.т.г. в парк-хотел „Витоша“ в Студентския град, в София, се състоя Международна конференция под наслов „Отвличане на деца от социалните служби: скритата война срещу семейството“. За тази конференция в българския печат и по медиите не се чу и дума. А на нея бе направен пунктуален и изчерпателен анализ от български и чуждестранни юристи и експерти с международен опит в сферата на семейството и в областта на закрила на децата като българските адвокати Владимир Шейтанов, Петър Николов, Илияна Маврудиева-Ангелова, д-р Владимир Костов, както и гост-лекторите: Мариус Рейкерас - норвежки експерт, адв. Свитън Бенет от Англия и Бьорн Корф - създатели и водещи фигури в екипа на базираната в Австрия неправителствена организация в защита на правата на децата; адв. Лоранс Брайнс от Ирландия; адв. д-р Тимутеос Зихс - юрист от Полша, германският социолог и международен говорител по проблемите на глобалната сексуална революция и християнска духовност г-жа Габриеле Куби, която очерта дълбоката и мрачна реалност на проблема, довел „от преход от пълната невинност на децата само допреди две-три десетилетия, до тяхното тотално развращаване в днешни дни“.

И понеже се чуха и по-солени епитети, откъм страна на властта и правилните медии, ми се иска да попитам да не би това да са „идиотите“, които разпространяват слухове? Или това да са източниците на тиражираната от медиите „масова истерия“?

Време е властта да изтрезнее. Не случайно народът е казал, че „Волът рие, но го хвърля на гърба си“. Истината е невъзможно да бъде скривана, още повече, когато е част от един всеобщ ужас на милиони бащи и майки, осъзнаващи как малтусианските ценности се превърнаха в катехезис за транснационалните компании. Ако българският политически елит е заразен от тези идеи, ако е продал душата си на дявола – да гори в Ада! И без социологически анкети, дори без референдум, е от ясно по-ясно, че българската общество категорично заклеймява поправките на законите обнародвани в бр. 24 и бр. 37 на „Държавен вестник“ и влизащи в сила от 1.01.2020 г.

Ако Властта, ако партиите в 44-то Народно събрание не осъзнаят това, нека се сърдят на себе си. Този народ можеш да го тъпчеш, да го стрижеш и лъжеш, но ако посегнеш на децата му – таз те е майка родила!