/Поглед.инфо/ Българското общество е разделено не на "привърженици на промяната" и на "комисари на подмяната", а на малък брой свръхбогати и облагодетелствани от всяко правителство и все по-нарастваща маса обеднели български граждани.

Появата на списъка "Комисарите на подмяната" е символ на две неща. Първо на творческото безсилие на онези сили, които искат да използват протеста за определени политически цели – смяната на властта и реабилитиране на неуспелите партии от Реформаторския блок, който да се позиционира като патерица на ГЕРБ, който да се върне на бял кон. Такъв е замисълът на финансовите, политическите и медийни сили, които стоят зад протестите, в който, сигурен съм, много от хората участват спонтанно и искрено. На второ място този списък, който се появи първоначално в един невзрачен и никому неизвестен сайт, беше припознат от един от мозъчните центрове на протеста - сайта на Протестна мрежа. Това показва, че сред т.нар. български демократи мракобесното мислене в никакъв случай не е чуждо. Напротив , тези хора са готови да посочват "враговете на народа" по маниера на едни отминали епохи – сталинистките процеси от 30-те години или "ловът на вещици" по време на Макарти в САЩ в края на 40-те години. В българската история също познаваме подобни случаи. След Освобождението през 1878 г. сме били свидетели на различни списъци на враговете на народа, съставени под различна идеологическа диктовка.

Този списък от една страна е отражение на едно ретроградно мислене, а от друга е резултат на безпътицата, в която се намира протестът. Списъкът се появи, когато стана ясно, че той съвсем изтънява, че замисълът с окупацията на университетите не успя. Вижда се, че дори на 10 ноември – една символна дата в българската история протестиращите бяха само няколко хиляди души, както съобщават авторитетните, меродавни, световни информационни агенции, а не 15 000, както твърди един сайт, който е пропаганден рупор на протестиращите.

Списъкът възникна във връзка със студентските протести. Там също забелязваме едно безсилие. Правото да се протестира и да се изказва мнение, което никой не отрича на студентите, се реализира с потъпкването на чужди права – правото на другите студенти да се обучават, да си вземат държавните изпити. Свидетели сме през какви етапи премина студентската окупация. Започна се първо с една аула, след това беше заключен Ректора на СУ "Свети Климент Охридски", но се допускаше администрация и там се провеждаха изпити, сега вече има тотална окупация на Ректората, който е заключен с катинари и вериги. Ако катинарите и веригите са символ на свободата, правете си сметка какво се случва в България и докъде могат да стигнат нещата. Това е израз на безсилието на тези хора, които окупират университета и най-вече на техните кукловоди.

В списъка са поставени имена, които са крайно несъвместими един с друг. Ще си позволя да коментирам само двама мои колеги от Института за модерна политика и защо те са попаднали там. Според съставителите на този документ едно от най-големите прегрешения на Борислав Цеков, който е председател на Института за модерна политика, е, че е известен единствено със законовата поправка, която криминализира притежаването на еднократна доза наркотик за лична употреба. Какво означава това? Хората, които са застанали зад списъка, включително от Протестна мрежа и сайта "НоОрешарски", те "ЗА" притежаването на еднократна доза за лична употреба ли са? Това е единият въпрос, който възниква. Естествено подминат е фундаменталният принос на г-н Цеков като автор на закона за преодоляване на разцеплението на БПЦ. Това не е изгодно за авторите на списъка и те го подминават.

За един наш млад колега, Петър Кичашки, който е представен като приближен до Борислав Цветков. Има се предвид до Борислав Цеков, в списъка е объркано като е съчетано първото име на г-н Цеков и фамилното име на Борис Цветков, който е политик от БСП. Но това е малък проблем. Г-н Кичашки също присъства в този списък като създател с неясно финансиране на проправителствения сайт Хаштаг. Този сайт въобще не е проправителствен, а е арена на сблъсък на различни мнения. Той е един от малкото, който дава възможност на хората с различна гледна точка да се изкажат. Доказателство за сполучливия подход е нарасналият брой негови посетители. Това също не е основният проблем. Г-н Кичашки е млад юрист с много активна гражданска позиция, той е с увреждания и се придвижва с количка навсякъде из София. Той присъства на всички протести – и срещу правителството на Бойко Борисов, и в началото на протестите по повод на назначаването на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. След това спря да ходи на тези протести, защото видя, че те се манипулирани и зад тях стоят конкретни политически интереси. Неговото присъствие в този списък е изключително смешно и то е израз на безсилието на хората, които са го съставили и още повече на хората, които подкрепят и публично застават зад този списък.

Списъкът е един от признаците, че съществува разделение в българското общество, но не е само той. По-скоро този документ нашумя скандално, защото се появи в определен момент. Да, наистина българското общество е разделено, само че не на "привърженици на промяната" и "комисари на подмяната". То е разделено на един много тънък слой богати, които са облагодетелствани при всички правителства и всички власти, и на голям слой все повече обедняващи хора, на една средна класа, която се бори за своето всекидневно оцеляване. На хора, които се привилегировани от властта, и хора, за които властта и администрацията са мащеха. Това е истинското реално разделение в нашето общество. /БГНЕС

-----------

Д-р Иво Инджов, медиен експерт, Институт за модерна политика.