България

Военизира ли се българската младеж и защо?

/Поглед.инфо/ Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на отечеството прие правителството на Гълъб Донев. Българските ученици в 10-ти и 11-ти клас вече задължително ще имат общо 10 часа “военно обучение“.

Веселин Киров 67655 прочитания
Военизира ли се българската младеж и защо?

Общата програма включва знания и умения, свързани със защитата на родината, учения за гражданско-военните отношения, за оказването на помощ на населението по време на военни кризи, за откриването и оцеляването при невзривени боеприпаси, за оказване на съдействие от въоръжените сили на органите за сигурност, за тероризма и незаконния трафик на оръжие, а също така и за защитата на населението и критичната инфраструктура, както и участието на въоръжените сили в спасителни и евакуационни дейности. Програмата за ученици ще завършва с история и настояще на въоръжените сили на България, мисиите на армията ни във и извън страната, същността и целите, екипировката и приемането на военна служба и на служба резерва във въоръжените сили на Република България.

Ако в обучението за дълга на всеки българин към отечеството има логика, не е нужно човек да бъде експерт по национална сигурност и военно дело, за да разбере, че 10 часа по гореизброените теми е крайно недостатъчно, че даже и несериозно, да се предаде каквото и да е качествено обучение на българската младеж. Буди се подозрение, че така посочената наредба на Министерски съвет е един опит за войнолюбско настройване на българското общество в контекста на международните кризи и събитията в Украйна. Така например е отделено специално внимание на процедурата, по която директорите на гимназии трябва да предадат във военните окръжия броят на паралелките и седмичните разписания. Отделно са описани и сроковете за подбор и обучение на военните, които ще водят часовете. Прави впечатление, че досегашното военно обучение в страната беше 9-ти и 10-ти клас, според новата наредба, то се изтегля с една година напред (10-ти и 11-ти клас), тоест малко преди българските деца да навършат пълнолетие.

Същата наредба регламентира и процедурата по кандидатстване и обучение на български граждани, отговарящи на условията за придобиване на квалификация "Офицер от резерва". Така при студентите се предвиждат финансови поощрения, като поемане на част от таксите им в българските висши учебни заведения (до 25%), ако студент реши да стане резервист. В такъв случай, военното обучение е 1000 часа или два семестъра в рамките на две учебни години. Веднъж записан, студентът е длъжен да завърши военното си обучение. В противен случай, той е задължен да върне всички средства за обучение, наставяне и храна. След като завърши успешно, студентът полага клетва и му се присвоява офицерско звание от резерва.

От наредбата за “провеждане и осигуряване на обучението на българските граждани за защита на отечеството“ се преминава негласно в стимулиране на записването за военна служба. На деца, почти навършили 18-годишна възраст, се преподава едно привидно патриотично, чисто теоретично обучение, с цел да се въведе цяло едно поколение в изкуството на военното дело. Няма как в рамките на 10 часа за 2 години да обучиш ученици, които никога не са държали макет на пушка в ръцете си, как да реагират адекватно срещу боеприпаси, военни контингенти и различни кризисни ситуации, включително и война. Тези 10 часа обаче могат, с участието на специално обучени експерти, да запалят пламъчето в съзнанието на цяло едно поколение за войнолюбство, такова, каквото не е обхващало даже и германското общество след загубата на Първата световна война.

На преден план излиза въпросът, защо след като наборната служба в армията отпадна на 31-ви Декември 2007 г. и 15 години ни се повтаряше, че трябва да имаме професионална и модерна войска, точно в този момент отново се върви към военизиране на българската младеж ? Защо, след като военните ни сили бяха напълно съсипани, ракетите SS23 нарязани на скрап, част от танковете - подарени на Северна Македония, а авиацията ни приземена до нива, в които трябва да караме чужди войски да патрулират въздушното ни пространство, започваме да мислим отново как да склоняваме българите да се записват в армията ? Разполагаме ли с необходимата екипировка и потенциал да създадем отново войска, способна да отбранява територията на държавата ни или тепърва трябва да се отделят ресурси и в това направление след 15 години съсипничество ? И най-накрая, тази войска ще се използва за отбрана на нашата територия или ще се праща да става пушечно месо по други държави в защита на чужди интереси?

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Още от България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36