/Поглед.инфо/ Няма защо да обяснявам каква Божия напаст е пандемията от коронавирус. Нормално е да се притеснявам за живота и здравето на моите близки и приятели, както и за биологичното оцеляване на българите. Надявам се, в близко време епидемията да бъде овладяна у нас. Още повече, ситуацията с разпространението на вируса в България е по-поносима в сравнение с Италия, Испания или Германия.
И тъй като темата за коронавируса през последните месеци, разбираемо, ни занимава, бих искала да изразя мнението си във връзка с изострилата се напоследък (в медиите и социалните мрежи) полемика относно предприетите мерки за ограничаване и справяне с болестта и заразата, както и приетия в петък Закон за извънредното положение.
Преди десетина дни не само аз, но и голямата част от българските граждани приветствахме проявената воля за диалог между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, а също заявлението на председателя на БСП Корнелия Нинова, че е необходимо до постигнем национално единство, ако искаме да се преборим успешно с пандемията.
Отдавна съм се убедила, че съществуват проблеми на националния ни живот, чието решаване не е по силите на една отделна партия, с каквото и подкрепа и влияние да се ползва в обществото. Такива проблеми са справянето с екологичните предизвикателства, с климатичните аномалии, с рязко изостаналото ни икономическо развитие, с масовото обедняване на населението, с реалната опасност водещият български етнос да се превърне в „малцинство”, или България окончателно да се трансформира в територия със статут на протекторат. Действително, историята показва, че има моменти на върховни изпитания, които изискват обединяване на усилията и потенциала на държавните институции и партиите, представени или непредставени в Народното събрание. В настоящето такъв върхов момент е справянето с чумата на ХХI век –пандемията от коронавирус.
Не само аз очаквах, че духът на взаимно разбирателство за преодоляване на това тежко предизвикателство ще продължи. За съжаление, само след няколко дни бях опровергана в очакванията си. Сблъсъкът между ГЕРБ и БСП (партията, в която членувам) отново се възобнови при приемането на Закона за извънредното положение.
Основанията за възражения на парламентарната ни група бяха основателни, особено ще се отнася до недостатъчното гарантиране на физическото оцеляване на хората на наемния труд и най-вече на най-бедните слоеве от населението, до функционирането на икономиката в условията на извънредните кризисни обстоятелства. Парадоксално е, че вносителите на закона от ГЕРБ се отказаха от част от собствените си продуктивни предложения. БСП като социална партия беше длъжна да реагира на тази политическа некоректност и тя реагира - конкретно и обосновано.
Основанията на ГЕРБ пък бяха, че бюджетът не е бездънна яма и че никой не е наясно до кога и в какви размери ще се разпростира болестта. Не зная доколко опасенията на управляващите от евентуален финансов колапс в държавата са оправдани. А нито евродепутатите, нито политиците коментират защо Европейският съюз понастоящем не спазва принципа на солидарността, нито се обсъжда, че приказките за заделения около милиард евро от Евросъюза за нашата държава биха могли да се окажат измислица? Поне така премиерът формулира нещата! Наред с това не притежаваме информация с какви точно средства разполага резервния фонд на бюджета? Реална ли е сумата от седем или осем милиарда лева, които държавата ни можела да си позволи да хвърли за справяне с кризата?
Явно е, че ГЕРБ постъпва твърде равнодушно по отношение на участта на най-пострадалите българи: социалните права на хората можеха по-добре да бъдат защитени в приетия закон! Но и БСП можеше – така мисля - да отчете основателността в мотивите на ГЕРБ с оглед на по-пестеливото изразходване на бюджетни средства. Да не забравяме, че отделни предложения на народните ни представители за промени в закона бяха приети.
Разбира се, аз очаквах, че ръководството на парламентарната ни група предварително ще се консултира с високоподготвени експерти за международната законодателна практика в такива ситуации. А и вече се е натрупала информация в това отношение. Очаквах също така, че във връзка с предложението за фиксиран таван на цените, ще се предложи работещ модел за държавна подкрепа за стоки от първа необходимост, най-вече за хранителни стоки, както и че становището на Парламентарната ни група ще бъде защитено от авторитетни икономисти. Че ще се използва в максимална степен експертният състав на партията, за да се намерят подходящите решения в интерес на българските граждани .
Обобщено, не отричам обективността на противоречията, появили се между ГЕРБ и БСП. И въпреки това, според мен, логиката на трудно постиганите договорености (в такива усложнени положения) би трябвало да е по-комуникативна и извеждаща към позитивни резултати. Нали и едната, и другата страна в договарянията са призвани да направят компромиси в името на основната цел – постигане на национално съгласие за противопоставяне на пандемията от коронавируса!
Тук грешката на партия ГЕРБ е очевидна. Но очевидно е и неумението на ръководството на нашата партия да консолидира около себе си експертен потенциал, което да помогне преговорите да се изведат до успешен финал. А това, според мен, се превръща в органичен дефект на коалиционната политика на БСП през мандата на Корнелия Нинова.
Лично аз нямам възражение срещу начина, по който се реализира сега извънредното положение в страната. Напротив, навременни са здравно-санитарните мерки, мерките за подпомагане на възрастните хора, както и мерките за ограничаване на придвижването в страната, забраната да се посещават паркове и градини. Вероятно в определени селища ще се наложи въвеждането на вечерен час. Прави впечатление, в последно време, ускореният темп за производство на защитни облекла, препарати и маски. Не се и съмнявам: всеки български гражданин ще трябва да изпълнява стриктно и добросъвестно извънредните мерки, налагани от правителството и кризисния щаб.
Същевременно считам, че българските власти закъсняха с подготовката на страната ни за пандемията. Още по време на пика на заразата в Китай се знаеше, че тя ще дойде и на българска територия. А това предполагаше още тогава да се активизира подготовката за справяне с надвисналата опасност. Затова искрено се изненадах, че в началото на епидемията у нас лекарите, сестрите и медицинският персонал не бяха екипирани. Вместо до поднесат извиненията си, ръководни фактори се нахвърлиха върху лекари, които бяха съгласни да лекуват хора, но не и да се самоубиват поради липса на предпазни облекла, маски и консумативи.
Същевременно, истина е и фактът, че по време на парламентарните дебати нашата парламентарна група излишно се противопостави на текста за привличане на армейски части, на българската армия за справяне с крайно тежките ситуации на кризата.
Част от съображенията ми са следните.
Първо, не намирам нищо нередно, ако в тежки ситуации бъде използвана армията, когато се налага режимът на карантина да засегне не само селище като Банско, но и областен град с няколко стотин хилядно население. Трябва да сме готови и в случай, че епидемията продължи примерно една година, когато полицията и жандармерията едва ли ще имат енергия сами да се справят с нарастващите трудности.
Второ, използването на армията в кризисни ситуации не е прецедент. И сега армейски части ги изпращат да издирват заблудили се планинари, да разчистват корита на реки при обилни дъждове, да гасят пожари и др.
Трето, българската армия е част от НАТО. Не може да се очаква, че армията ни ще участва в незаконното удължаване на извънредното положение. Гарант за правомерните действия на българската армия е нейният главнокомандващ – президентът на Република България.
Четвърто, не ми е ясно защо да е обидно и непрестижно за младежите, служещи в армията, да съдействат за оцеляване на българското население, да помагат на болните и старите хора, да поддържат комуникациите и др. Това съображение едва ли заслужава сериозно да се обсъжда.
Пето, днес българската армия съставлява едва около 24 хил.души, за разлика от общия състав на полицията – около 60 хил. души, охранителните фирми, следствието, прокуратурата и др. Ако някой се опасява от незаконно удължаване на извънредното положение, или използването му за нарушаване на права, хипотетично по-голямата заплаха не би трябвало да се търси в армията.
Страхувам се, че недомислените действия на активисти на БСП дават козове на ГЕРБ да играе ролята на национален спасител във вреда на най-голямата лява партия. А и съдействаме Борисов да удържи властовите си позиции, независимо от крупните гафове на управляващите.
Ако обаче намерението на партийните другари е да зададат неудобни, но необходими въпроси на премиера, ще предложа няколко, и то в помощ на борбата срещу корановируса:
Защо премиерът Борисов не се обърне с молба към президента Доналд Тръмп, САЩ да ни предостави безвъзмездно самолета F - 16, като по този начин се даде възможност на най-бедната държава в ЕС да разполага със сериозен ресурс за борбата с коронавируса: сумата от няколко милиарда ще запълни „дупките” в бюджета за компенсиране на най-бедните и най-пострадалите от епидемията българи.
Възможни са и други варианти – премиерът да поиска сумата за покупка на самолета F–16 да бъде намалена наполовина (като компенсация за разположените у нас американски бази) или договорът, по взаимно съгласие, да се обяви за нищожен. САЩ са богата държава с мощна икономика и една такава помощ за братска България е като ухапване от муха.
Защо премиерът не се е обърнал към Китай, държавата в която епидемията отшумява, да изпрати екип от вирусолози у нас? Същата молба е логично да отправи към президента на Руската федерация Владимир Путин, където пандемията сега-засега е овладяна.
Не ми е ясно, защо в съседна Сърбия вече действа лекарски екип от Китай на високо професионално равнище, донесъл тонове консумативи, в близките дни в Белград ще пристигне медицински екип и от Русия, а България остава толкова изолирана? САЩ не искат да помогнат. ЕС е зает със собствените си непосилни тегоби. Русия и Китай не ни се притичват на помощ. Но такава е съдбата на всяка държава, чиято външна политика не е съзвучна с националните интереси, а правителството изпълнява чужда воля. Но ако правителството е зависимо от нареждания отвън, то, вероятно, президентът Радев би могъл да отправи такава молба. Но и той не го прави. От друга страна, защо БСП да не поеме инициативата за реализиране на подобни актове ?
Продължавам да вярвам, че въпреки създалото се напрежение, ще се намери път за интензивно сътрудничество между държавните институции и политическите партии у нас, за да може България по-бързо да се върне върху релсите на нормалния живот. В процеса на такова укрепване на взаимното доверие ще може далеч по-ефикасно да се решават съвместно въпросите на разумното и отговорно изразходване на бюджетни средства в полза на българките граждани, да се въведат работещи мерки срещу спекулата, да се защитят хората на наемния труд, да се запази българското производство в условията на тежката пандемична криза. Сега е моментът да се загърби политиканстването и да не се допусне егоистичният хленч. Време е за единение и обединяване на усилията, време за „събиране на камъни” и градивни действия.