Наред с това, за мен водещият политически ангажимент е бил и остава този към политическото семейство на социалистите като президент на ПЕС. През последната година проведохме мощна и вдъхновяваща кампания за социална промяна на Европейския съюз. Издигнахме най-убедителния кандидат за президент на Комисията, който спечели дебатите и сърцата на европейците. Представихме манифест “Нов социален договор за Европа”. След проведените европейски избори последователно отстоявахме кандидатурата на Франс Тимерманс за председател на ЕК - като носител на тази промяна. Оценявам усилията на всички от нашето политическо семейство, начело с премиерите ни, които водиха преговорите в Съвета. Знам, че балансът между политическите сили, географски региони и равноправно представяне на половете е сложен и не се съмнявам в усилията на нашите представители в Европейския съвет.
Не мога да не скрия моето разочарование, че голямата промяна в Европа, която можеше да се постигне с Франс Тимермансначело на ЕК, се отлага. Това породи недоволство и в Групата на социалистите и демократите в ЕП по отношение на постигнатия в Брюксел пакет, както и сред повечето евродепутати. Отстъплението от принципа за Общия кандидат, отстояван вече в два избора, ще разочарова и отдалечи европейските граждани. Логичен е въпросът защо издигаме кандидати и участваме в кампании, щом накрая някой друг взема решенията.
Позицията председател на ЕП е една от 5-те ключови за ЕС. Тя би била чест за мен и висок престиж за страната ми. Но кандидатурата ми като президент на ПЕС е обвързваща за политическото семейство и парламентарната група по отношение на постигнатия пакет. Моето участие в състезанието щеше да послужи като печат на взетите решения.
Ето защо вчера се обърнах към председателя на групата на социалистите Ираче Гарсия, да не разглеждат моята номинация за президент на Европейския парламент.
За мен на първо място винаги са били и остават интересите и единството на Социалистическото семейство и Голямата промяна в ЕС. Отстояването на Социална и справедлива Европа изисква друга моя роля - тази на лидер на европейската левица, която да превърне нашата битка в реални политики - вече имаме повече премиери в Съвета, втори сме в ЕП, а лявата вълна на Стария континент ще укрепи и позициите на партиите ни в отделните държави-членки. А тази битка далеч не е приключила. Бих казал, че тя сега започва.
