Конструирането на мита: От Пиер Плантар до световния бестселър
За да се разбере как местната финансова схема на един селски поп се превръща в глобална конспирация, включваща Меровингите, Мария Магдалена и тамплиерите, трябва да се влезе в архивното гробище на Националната библиотека в Париж. Там през 60-те години на XX век са депозирани така наречените Dossiers Secrets (Тайни досиета).
Разследванията на френските журналисти и историци безпощадно доказаха, че тези документи са изготвени от французина Пиер Плантар — осъждан преди това за измама — и неговия съратник Филип де Шеризи. Плантар фалшифицира родословието си, за да се изкара пряк наследник на Меровингите и крал Дагоберт II, и измисля организацията „Приорат на Сион“, регистрирана всъщност през 1956 г. според френския Закон за асоциациите в град Сен-Жулиен-ан-Женевоа. Целият корпус от пергаменти с обърнати букви, монограми "PS" и географски координати е бил изработен на модерна хартия и с исторически неточности, които радиовъглеродният и палеографският анализ разкриват безпощадно.
Пробойните в теорията за „кръвната линия“ на Исус и Мария Магдалена са прекалено големи, за да издържат академична проверка. Катарите никога не са били пазители на граал или свещени родствени линии — тяхната теология е строг гностически дуализъм, според който материалният свят (включително всякакви физически съкровища или плътски династии) е дело на Демиурга (злия бог) и няма никаква духовна стойност. Да се приписва на катарските съвършени стремеж за опазване на земно богатство или кралска кръв означава пълно непознаване на катарската догматика.
Реалността е, че средновековният Лангедок наистина е бил арена на кървави пре разпределения на територии, ресурси и власт. Но търсенето на мистични ключове в картините на Никола Пусен („Аркадски пастири“) или в надгробните камъни на мадам дьо Бланшфор е просто продукт на XIX и XX век — епохи, които изпитват остър глас за романтични тайни на фона на настъпващата индустриализация.
Архивите показват, че тамплиерите са унищожени от сухото държавно пресметливоство на френската корона, а златото на Рене-льо-Шато е било резултат от предприемчивостта на един нарушител на каноничното право. Всичко останало е просто слой интелектуална мъгла, натрупан върху фактите.
