Въпросът за гигантските калмари (Architeuthis dux) често се намесва некоректно в тази дискусия. Калмарите притежават съвсем различна локомоторна система — те са пригодени за бързи тласъци в открити води, а ловуващите им пипала са снабдени с хитинови куки. Но дори те заемат екологични ниши, отдалечени от повърхностните зони с висока плътност на едри хищници, и представляват основна хранителна база за кашалотите. Никое мекотело не разполага с тъканна структура, способна да издържи на пряк сблъсък с кинетичната сила на мозазавър, чиято захапка при видове като Mosasaurus hoffmannii е достигала няколко тона на квадратен сантиметър.
Опитът да се обясни размерът на мезозойските октоподи с хипотезата, че са ловували амонити във водния стълб, се сблъсква с липсата на материални доказателства. В нито един архивиран фосилен екземпляр на амонит от това време не са открити следи от характерни поражения, нанесени от захапка на голямо мекотело. Нещо повече — пребиваването във водния стълб без твърда обвивка прави мекотелото директна цел за плезхиозаврите.
Ключовият детайл във въпросните японски находки се крие в асиметричното износване на фосилизираните клюнове. Едната страна на органа показва значително по-голямо механично изтриване от другата. В биологията подобен модел на износване не се получава от улавяне на мека плячка или разкъсване на месо. Той е пряко следствие от стържене, чупене и отделяне на твърди органични или минерални структури, прикрепени към дънния субстрат. Хипотезата за хранене с мезозойски корали, бодлокожи или бентосни мекотели обяснява напълно този физически белег. Октоподът е използвал клюна си не като оръжие за ловуване, а като инструмент за смилане на дънни организми.
Поради тази причина прякото пренасяне на пропорциите от съвременните видове към фосилните находки води до грешни изводи. Равносметката от физическите закони, липсата на вътрешен скелет и строгите биомеханични ограничения показват, че мезозойските октоподи вероятно са били значително по-малки от прогнозираните 8 тона, но перфектно адаптирани към своята дънна ниша.
