Скритите векторни рискове и патогени
От гледна точка на зоонозите, отглеждането или контактът с диви и полупитомни представители крие конкретни епидемиологични рискове. Тези животни функционират като естествени резервоари за редица патогени. Салмонелозните инфекции (Salmonella enterica), пренасяни чрез фекално-орален път при лоша хигиена на клетката, са сравнително често срещани. По-сериозният проблем обаче е Вирусът на лимфоцитарния хориоменингит (LCMV) — аренавирус, който се предава вертикално и хоризонтално сред гризачите. Докато при възрастните животни инфекцията често протича безсимптомно, при хората тя може да предизвика грипоподобни състояния, а при бременни жени или имунокомпрометирани пациенти — тежки увреждания на централната нервна система и вродени дефекти на фетуса.
Физиология на торпора и системните промени
При понижаване на околната температура под критични прагове, някои видове, включително сирийският хамстер, изпадат в състояние на факултативен торпор (плитка хибернация). Това не е просто дълбок съ сън, а пълна реорганизация на физиологичните процеси. Запечатал входа на подземната си камера с пръст и трева, индивидът понижава метаболитната си честота до минимум. Сърдечният ритъм пада от нормалните 300–400 удара в минута до критичните 4 удара в минута, а дихателните движения се разреждат до 1-2 вдишвания за шестдесет секунди. Телесна температура пада почти до нивото на заобикалящата среда. Животното се събужда периодично на всеки няколко дни за кратко, за да консумира от натрупаните в килера семена, след което отново се връща в торпор. Този процес е обект на интензивни изследвания в областта на криобиологията и трансплантологията, тъй като механизмите, предпазващи органите от исхемично увреждане при подобно забавяне на кръвообращението, все още не са напълно разшифровани.
Антропогенният натиск и изчезването на Cricetus cricetus
Докато дребните видове продължават да се размножават в изкуствена среда, най-едрият представител на семейството — европейският хамстер (Cricetus cricetus) — преживява катастрофален срив в дивата си популация. Исторически възприеман като вредител по зърнените култури в Централна и Източна Европа и подлаган на системно дератизиране, днес този вид е на ръба на пълното изчезване. Загубата на над 75% от историческия му ареал не е резултат от мистериозни фактори, а от директната промяна в земеделските практики.
Индустриализацията на аграрния сектор, премахването на синорите, интензивната употреба на пестициди и дълбоката оран унищожават подземните системи от дупки и лишават животните от разнообразна хранителна база. Монокултурното отглеждане на царевица например води до тежък витаминен дефицит (по-специално на ниацин / витамин B3) при женските индивиди, което провокира драстични нарушения в поведението, включително инфантицид и липса на майчин рефлекс. Всички опити за повторно интродуциране на вида в страни като Франция, Германия и Полша срещат сериозни затруднения поради факта, че фрагментираните хабитати просто не могат да поддържат генетично стабилни популации без радикална промяна в начина, по който стопанисваме земята.
