В прашните рафтове на океанографските архиви и в хладилните камери на биологичните лаборатории романтика няма. Има систематика, радиовъглеродно датиране на очните лещи и изотопен анализ. Когато през 2016 г. екипът на проф. Джон Стинсън публикува своите изследвания върху очните протеини на Somniosus microcephalus (гренландската акула), фундаменталната биология просто трябваше да приеме един студен факт. Тъканта, формирана още в ембрионалния етап на това същество, съдържа въглеродни изотопи, които я ситуират във времето на Тридесетгодишната война или най-малкото в средата на XVII век. Без помпозност и без излишни хипотези: просто бавен протеинов синтез при температура на водата от -1,5 до +2 градуса по Целзий.
Основният двигател на това оцеляване не е специална арктическа магия, а драстичното забавяне на биохимичните реакции. Когато средата е с близка до замръзване температура, ензимната активност спада до нива, при които клетъчното делене се превръща в почти статичен процес. Растеж от порядъка на под един сантиметър годишно означава, че за достигане на полова зрялост са необходими около век и половина. При подобни показатели всякаква представа за бърза адаптация или динамичен жизнен цикъл се разпада. Животното просто съществува в състояние на постоянна, консервативна икономия на ресурси, където вероятността от натрупване на летални соматични мутации е сведена до минимум поради ниската честота на делене на клетките.
Интересен е контрастът с друг хидробиологичен обект — Hydrozoa феномена Turritopsis dohrnii. Тук биологичният механизъм не разчита на студ и метаболитен анабиоза, а на клетъчна трансдиференциация. В момент на физически стрес или механична повреда, зрялата медуза резорбира пипалата си, слиза на дъното и превръща специализираните си клетки обратно в тотипотентни епителни структури, формирайки полип. Това е все едно високоспециализиран неврокардиален паренхим при бозайниците изведнъж да загуби морфологичната си идентичност и да се върне в състояние на ембрионална бластоциста. Изглежда научно елегантно, но в естествена среда този рестарт е физически лимитиран от бруталното наличие на хищници, бактериални инфекции и микробиологичен цъфтеж. Безотказна система на хартия, която в реалния океан рядко реализира пълния си математически потенциал.
