През 2013 г. 53-годишната цигуларка Дагмар Търнър, която свири на цигулката от 10-годишна възраст, е диагностицирана с голям, бавнорастящ глиом, след като припада по време на концерт. Първоначалното лечение включва лъчетерапия, за да забави развитието на тумора. Въпреки това, през есента на 2019 г. става ясно, че лечението не е дало нужния резултат, тъй като туморът продължава да расте и става по-агресивен, затоваче Дагмар избира радикална операция за отстраняването му.
Като член на Симфоничния оркестър на Остров Уайт и различни хорови дружества, Дагмар много държи да запази координацията си, за да не загуби способността да свири на инструмента, който обича. За съжаление, тъй като нейният тумор е разположен в десния фронтален лоб, областта на мозъка, свързана с деликатен контрол на лявата ръка, операцията нямало да бъде лесна.
Професор Кейомарс Ашкан, консултант по неврохирургия в болницата на King's College, а също и пианист, разработва план с неврохирургичния екип в King's, който включва внимателно картографиране на мозъка на Дагмар, за да се идентифицират областите, които са активни при свиренето на цигулка, както и тези, свързани с двигателната и речевата функция.
По време на операцията за отстраняване на тумора на Дагмар, екипът от King избира процедура, наречена будна краниотомия. Когато я събуждат частично по време на операцията, хирурзите успяват да преценят къде могат спокойно да изрежат, за да отстранят тумора ѝ, без това да повлияе на способността ѝ да се движи, говори или свири на цигулка. В изумителното видео Дагмар може да бъде видяна как свири на инструмента, докато операцията върви и невероятното изпълнение се отплаща, тъй като лекарите съобщават, че операцията е била успешна.
Туморите и здравата мозъчна тъкан изглеждат изключително сходно за човешкото око и като такова разделяне на двете създава висок риск от порязване във функционална тъкан, която е жизненоважна за когнитивната или двигателната функция. Операцията включва анестезия на пациента с цел отваряне на черепа и разкриване на мозъчната тъкан, преди да се събуди пациентът е с все още отворена глава, за да се манипулира мозъка и да се следи как пациентът реагира на операцията.
Хирурзите могат да тестват какви ще бъдат ефектите от разрязването на части от мозъка, като прилагат слаби електрически импулси за стимулиране на тъканта. Ако пациентът реагира отрицателно на стимулираната зона на мозъка, хирургът знае, че не бива да реже в тази част на мозъка. За съжаление, понякога тези рискови зони са кръстосани с туморната тъкан, което означава, че трябва да се вземат трудни решения, за да се претеглят възможните странични ефекти от операцията в търсене на благоприятен резултат за отстраняване на това, което може да се превърне в фатален тумор.
/Превод: Поглед Инфо/
