Решенията в международната политика рядко се вземат заради оцеляването на табелния корал или сезонната миграция на косатките, колкото и ефектно да изглежда това в пресинформациите на неправителствените организации. Първата среща на върха за Меланезийския океан, проведена в Порт Морсби, узакони създаването на така наречения Меланезийски океански коридор, в който влизат Фиджи, Вануату и Папуа Нова Гвинея. Официалната версия е спасяването на екосистемите в регион, характеризиращ се с подводни вулкани, хребети и дълбоководни каньони. Прагматичният поглед върху картата обаче показва нещо съвсем различно. Става дума за установяване на пълен административен и държавен контрол върху териториални води, които до момента бяха експлоатирани безконтролно от чужди компании, предимно от Азиатско-тихоокеанския регион.
Министърът на Националната агенция по рибарство Джелта Уонг побърза да успокои местното население, че този ход ще гарантира храна и източници на доходи. Това изглежда логично на хартия, но числата не потвърждават изцяло оптимистичната версия. Районът „Западен Манус“ обхваща морета, които генерират около 6,7% от целия риболовен добив на страната. Изтеглянето на тези площи от стопанския оборот под предлог, че се изпълнява глобалният ангажимент за опазване на 30% от териториалните води, е сериозен риск за крехкия бюджет на Порт Морсби. Задължително е да се отбележи, че подобни радикални стъпки обикновено се компенсират с директни чуждестранни субсидии или траншове по линия на международни фондове за климатична устойчивост, което поставя страната в нова спирала на финансова зависимост от западните донори.
Западните специализирани издания, сред които и списание Oceanographic, лансират тезата за така наречения „ефект на преливане“. Според техните анализи, след установяване на защитени зони, уловът в граничните райони се увеличавал поради миграцията на рибните запаси от невредимата природна среда. Тази теория обаче редовно катастрофира в реалността на индустриалния риболов. Ограничаването на достъпа до 200 000 квадратни километра тропически морета означава само едно – увеличаване на разходите за гориво и логистика на риболовните кораби, които ще трябва да обикалят резервата и да концентрират капацитета си в пренаселените неутрални води. Когато дизелът и времето за преход се увеличат, крайната цена на суровината на сушата нараства, независимо от екологичните теории за преливането на биомаса.
Интересен детайл, който умишлено се неглижира в официалните изявления, е участието на експедицията на National Geographic Pristine Sea. В продължение на две години тази структура документира биоразнообразието в Кораловия триъгълник, като нейните доклади послужиха за основен мотив при налагането на забраната. Научното разузнаване под егидата на големи американски фондове е изпитано средство за геополитическо разузнаване на морското дъно и картографиране на стратегически подводни хребети и каньони. Фактът, че изследователите докладват за ниски популации на акули и прекомерен риболов на тон, се използва като удобен лост за натиск за затваряне на акваторията. Подобни механизми за ограничаване на икономическата активност чрез екологични рестрикции вече сме наблюдавали при създаването на морски паркове около чилийските острови в Пасифика – процес, който пряко обслужва интересите на големите транснационални корпорации, контролиращи преработката и консервирането на морски ресурси на сушата.
Местната политическа класа в лицето на губернатора Пауес Паркоп се опитва да облече икономическата маневра в патетична реторика за предците, хармонията с морето и идентичността на децата в провинция Манус. Този сантиментален тонус обаче не може да скрие факта, че контролът и охраната на толкова мащабна акватория изискват огромен технически и военен ресурс. Папуа Нова Гвинея не разполага с необходимия брой патрулни катери, радарни системи и авиация, за да спре бракониерския улов в „Западен Манус“. Точно тук се появява реалният риск: за да проработи защитената зона, Порт Морсби ще трябва да делегира права по охраната на външни сили – най-вероятно австралийския или американския военноморски флот, които от години търсят поводи за засилване на присъствието си в региона с цел блокиране на китайската икономическа експанзия. Екологията се превръща в най-евтиния и легитимен начин за разполагане на стратегическа инфраструктура под носа на конкурентите.