Константиновият мрамор и костите от византийския порцион
Освен поленовите анализи, под пода са открити фрагменти от мраморна кръгла основа, за която се предполага, че е част от оригиналния архитектурен ансамбъл, поръчан от Константин и майка му Елена. Геоложкият анализ на мрамора все още не е завършен, но първичната петрографска проверка сочи към кариерите в Мармара или Докимейон (днешна Турция). Това потвърждава замисъла за мащабна държавна инвестиция през IV век, при която ресурсите на Империята са впрегнати в превръщането на една бивша римска руина в нов религиозен център.
Заедно с мрамора, слой по слой излизат стотици животински кости и монети, главно от IV и V век. Костите – предимно от дребен рогат добитък, птици и свине – не са нищо повече от битов боклук на работниците и монашеските общности, обитавали строителната площадка по онова време. Суровата диета на античния майстор е оставила следи там, където днес днешните посетители очакват единствено мистицизъм.
Информацията, разкрита от пробите под „Свети гроб“, не превръща древните текстове в автоматичен научен факт, нито ги опровергава. Тя просто сваля романтичната завеса и показва какво е имало на този хълм преди 2000 години: стръмен варовиков срез, няколко маслинови дръвчета, оскъдна лоза, вкопана в плитка почва, и изоставена кариера извън градските порти. Подробните лабораторни изследвания ще продължат поне още няколко години, а с тях вероятно ще се променят и част от сегашните датировки.
