Механика на квантовия отскок
Проблемът с класическата сриваща се звезда е, че според общата теория на относителността гравитацията смазва всичко до нула. Тук обаче се намесват квантовите ограничения. При съсипващо високо сгъстяване материята достига така наречената Планкова плътност. В този режим принципът на неопределеността на Хайзенберг не позволява на частиците да бъдат затворени в по-малък обем, без тяхната кинетична енергия да скочи до крайност.
В моделите на цикличната квантова гравитация това явление се проявява като фундаментално отблъскване. Затягането на материята спира, сблъсквайки се с квантовата стена, и физическият процес се обръща. Настъпва така нареченият „квантов отскок“. Колапсът на звездата във външната вселена спира на малък, но краен обем, след което материята започва експанзия навътре – в новообразуваното разширено пространство-време зад хоризонта.
За потенциален наблюдател, намиращ се вътре в тази нова зона, този отскок изглежда и се държи по абсолютно същия начин, по който ние описваме Големия взрив. Вселената не възниква от нищото; тя е просто разширяващата се фаза на материя, паднала в гравитационния капан на родителски космос.
Прагът на суровата проверка
Тази хипотеза спестява доста главоболия на теорията. Тя премахва сингулярността, дава естествен физически механизъм за началото на разширението и обяснява еднопосочната стрела на времето. Но като всеки добре конструиран академичен модел, тя съдържа своята собствена пробойна.
Първо, стандартният инфлационен модел на Космоса описва перфектно хомогенността на микровълновия фон без да изисква наличието на външна структура. Второ, до момента няма нито едно пряко наблюдателно доказателство за асиметрия или специфично въртене, което би трябвало да бъде предадено на нашата Вселена, ако тя е възникнала от въртяща се колапсираща звезда. Повече за фундаменталните проблеми на ранната структура може да научите от анализите на реликтовото излъчване.
Физиците не разполагат с инструмент, с който да изпрепятстват математическата елегантност на Патрия, но и нямат начин да надникнат извън границата на нашия наблюдаем хоризонт. Докато не бъдат открити смущения в гравитационните вълни, останали от преходната фаза на отскока, космологията на черните дупки остава просто интелигентно математическо убежище от безкрайностите, които физиката все още не може да спре да произвежда.
