Пробойните в догмата за еволюционната конкуренция
Често се изказва аргументът, че гръбначните животни имат огромно неврологично и метаболитно превъзходство пред насекомите и поради тази причина летящите артроподи би трябвало да бъдат изласкани от ключовите ниши. Данните от изкопаемите находища обаче показват съвсем различна картина. Масовите разкопки в находищата от типа Lagerstätte – като карбонните шисти от Месон Крийк или юрските платове в Ляонин – разкриват, че насекомите са установили основните си трофични връзки много преди първите влечуги да развият дори най-примитивни форми на планиране.
Нещо повече, абсолютният размер на тялото тук играе ролята на твърд физически лимит. Трахеалната дихателна система на насекомите функционира чрез пасивна дифузия и ритмични съкращения на коремните абдоминални сегменти. Това налага физически таван върху диаметъра на тялото. Когато кислородното съдържание в атмосферата пада от 35% през карбона до под 15% през триаса, гигантските праисторически водни кончета (Palaeodictyoptera и Meganisoptera) с размах на крилата от над 70 сантиметра просто изчезват, защото тяхната дихателна система вече не може да снабдява с кислород огромната мускулна маса. Но дребните форми преживяват тази катастрофа без никакви съществени проблеми.
Насекомите не конкурират гръбначните в нишата на едрите хищници или растителноядни. Те притежават микро-света – биомасата под два сантиметра, където повърхностното напрежение на водата, микроклиматът на почвените капиляри и текстурата на растителната клетъчна стена поставят съвсем различни физични изисквания. За едно сухоземно гръбначно, например за дребен гущер или бозайник, придвижването през гъста тревиста растителност изисква огромен разход на енергия. За бръмбара или мравката, чиито размери са сравними с разстоянието между стръковете, това е среда с висока закрила и изобилие от микро-хранителни ресурси.
При птиците ситуацията е малко по-различна, но пак не подлежи на сравнение с морските видове. Птиците са загубили предните си крайници за сметка на полета, което ги прави по-малко ефективни при заравяне или катерене по гладки повърхности в сравнение с приматите или гризачите. Поради това птиците, които трайно губят способността си за полет (като щраусоподобните или изчезналата птица Додо), са успели да оцелеят единствено в среди с липса на плацентарни хищници или чрез развиване на гигантски размери и агресивни отбранителни механизми. Но при насекомите загубата на полет не носи такъв пагубен морфологичен дефицит. Тяхната структура остава пълноценна.
Анатомичната реалност срещу концептуалните модели
За да разберем защо еволюцията на насекомите изглежда толкова „нехаотична“ и непрекъсната, трябва да погледнем към самите механизми на генома им. Скоростта на смяна на поколенията при много насекоми се измерва с дни или седмици, а не с десетилетия, както е при едрите бозайници. Това осигурява на популациите плашеща скорост на адаптация към променящите се условия. Ако химическият състав на атмосферата, температурата или флората се променят, насекомите отговарят с микроеволюционни изменения в рамките на няколкостотин години.
Документите от архивните разкопки и палеоентомологичните изследвания показват, че основните разреди насекоми са преживели най-големите пермски и крейдови измирания почти без промяна в базовия си план на тялото. Небето никога не е било за тях изолиращ океан, а просто триизмерно разширение на наземната им територия. Те не са „купували еднопосочен билет“, защото никога не са заминавали.
Погледът върху геологичната история показва, че всеки път, когато планетата преминава през глобален срив, първите организми, които възстановяват хранителната верига и стабилизират почвените профили, са именно детритофагните и почвообразуващите насекоми. Връзката им с въздуха е временна, функционална и напълно лишена от еволюционна трагичност. Докато сухоземното гръбначно, навлязло в океана, е принудено да пренаписа целия си генетичен код за дишане и движение, бръмбарът simplement прибира крилата си под твърдите елитри и продължава да копае в калта точно така, както са го правили неговите прародители преди триста милиона години.
