Култура (архив)

/Поглед.инфо/
На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.

/Поглед.инфо/
За първи път.
Звездите тържествуват.
За първи път.
Дърветата шумят.
За първи път.
Платната се издуват
и тръгват кораби за първи път.

/Поглед.инфо/
Отива си живота, мила.
Живота си отива.
Ах, още топлото му тяло
в ръцете ни изстива.

/Поглед.инфо/
Времето изтича,
времето тече...
Палаво момиче
с палаво момче
във леса навлезли,
свиркали с уста
и не забелязали
как дошла нощта.

/Поглед.инфо/
Стара къща. Стара ограда.
Стара круша до стара врата.
Стари, стари баба и дядо.
Старо село накрай света.

/Поглед.инфо/
И ето ме отново в уречения час...
Необходимост?.. Навик?.. И ето ме пред вас...
Защото всяка сутрин очаквате от мен
едно стихотворение... И пиша вдъхновен...

/Поглед.инфо/
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?

/Поглед.инфо/
След прогнози колебливи –
вече няма как –
падат бели и красиви
пухчета от сняг...

/Поглед.инфо/
И ето... Пак съм тук... Готов!
И зрееш ти във мен...
Почти обсебен от Любов...
На Разумът във плен...

/Поглед.инфо/
Стига съм мрънкал... Досадно е сигурно...
Време е вече за хвалене!
Аз не съм пробвал единствено фигурно
върху пързалка... пързаляне.

/Поглед.инфо/
Ти моя бяла, моя снежна, и непослушна, и прилежна,
ти моя сякаш безнадеждна... Такава ли те исках аз?
За тебе нищичко не знаех... Щастлив... Мечтаех и играех...
И лекомислено нехаех... Дойде, обаче твоят час...

/Поглед.инфо/
Какво се случи... Оппалянка!
Би трябвало да съм щастлив,
че вече влязал съм в Читанка..
Но как? Нали съм още жив?

/Поглед.инфо/
Всяка нощ, всеки ден
ти нахлуваш във мен
моя истинска и сладкогласна!
От безкрайно далеч!
Моя българска реч!
Моя вечна съдба... И прекрасна...

/Поглед.инфо/
Отново тук съм... А не исках...
Дори кафето си разплисках...
Все още сънен... Още нощен...
Защо? Какъв е този мощен
неустоим във мене глас
да се събуждам в този час...

/Поглед.инфо/
„Аз умирам и светло се раждам -
разнолика нестройна душа...“
Димчо Дебелянов

/Поглед.инфо/

Ето, че изтича тази зимна нощ...
Някой ме обича.... А пък аз съм лош...
Будя се и ставам... Вече съм готов...
И не заслужавам толкова любов..

/Поглед.инфо/

Защо си спомних днес за Митко Савов...
Забравата отдавна го покри.
И толкова години от тогава...
Отиде си на двадесет и три...

/Поглед.инфо/

И този ден от мен отлита...
И тъмно е навън...
Защо сега да не опитам
да си поръчам сън.

/Поглед.инфо/ На 28 ноември 2017 г. Recording Academy обяви за 60-ти път номинациите за годишните награди GRAMMY. Сред номинираните са два записа на оркестър "Il pomo d'oro" с концертмайстор българската цигуларка Зефира Вълова : " In War & Peace – Harmony Through Music", с мецосопран Joyce...

/Поглед.инфо/
И тъй... Под неговата сянка,
вместо най-после за заспи,
Земята се натаралянка
или с две думи – се напи.

/Поглед.инфо/ Кръстена е на бога на топлия вятър Зефир, който пък се споменава в почти всяка барокова опера, композирана от много велики композитори от тази епоха. Самата тя свири виртуозно на барокова цигулка и е убедена, че бароковата музика лекува душата и разгаря любовта.

/Поглед.инфо/
Остана още малко време
И все така... И съм готов...
Кой би могъл да ми отнеме
теб, моя сребърна любов!

/Поглед.инфо/
Отново шапката ме стяга...
Не знам какво да сторя...
Това е... Явно се налага
пак с теб да поговоря.

/Поглед.инфо/
Защо не можеш да заспиш?
Дали виновна е луната?
С пердето скрий ѝ светлината
във тъмното да постоиш.

/Поглед.инфо/
Тази нощ , когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри –
лъжецът, крадецът, подлецът дори,

/Поглед.инфо/ Не е за вярване... Днес моят внук Самуил става на 12!

/Поглед.инфо/
Добре, да кажем, че отида, например, в звездните селения.
Естествено, ще те поставя под постоянно наблюдение.

/Поглед.инфо/
Хайде, покажи се
мъничко късметче...
Баницата Някой
вече я върти...
Има шанс.. И вярвай
вярвай до последно...
Много още време
ще получиш ти.

/Поглед.инфо/
А беше.. беше друго време...
Каква любов! Какъв разкош!
Но кой успя да ги отнеме...
Еднакви... скучни... ден и нощ...

/Поглед.инфо/
Мълчи вселената безкрайна...
Обвита в непрогледен мрак..
И не издава свойта Тайна...
Кога?.. И откъде?.. И как?..