Култура (архив)

/Поглед.инфо/
И тъй... Под неговата сянка,
вместо най-после за заспи,
Земята се натаралянка
или с две думи – се напи.

/Поглед.инфо/ Кръстена е на бога на топлия вятър Зефир, който пък се споменава в почти всяка барокова опера, композирана от много велики композитори от тази епоха. Самата тя свири виртуозно на барокова цигулка и е убедена, че бароковата музика лекува душата и разгаря любовта.

/Поглед.инфо/
Остана още малко време
И все така... И съм готов...
Кой би могъл да ми отнеме
теб, моя сребърна любов!

/Поглед.инфо/
Отново шапката ме стяга...
Не знам какво да сторя...
Това е... Явно се налага
пак с теб да поговоря.

/Поглед.инфо/
Защо не можеш да заспиш?
Дали виновна е луната?
С пердето скрий ѝ светлината
във тъмното да постоиш.

/Поглед.инфо/
Тази нощ , когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри –
лъжецът, крадецът, подлецът дори,

/Поглед.инфо/ Не е за вярване... Днес моят внук Самуил става на 12!

/Поглед.инфо/
Добре, да кажем, че отида, например, в звездните селения.
Естествено, ще те поставя под постоянно наблюдение.

/Поглед.инфо/
Хайде, покажи се
мъничко късметче...
Баницата Някой
вече я върти...
Има шанс.. И вярвай
вярвай до последно...
Много още време
ще получиш ти.

/Поглед.инфо/
А беше.. беше друго време...
Каква любов! Какъв разкош!
Но кой успя да ги отнеме...
Еднакви... скучни... ден и нощ...

/Поглед.инфо/
Мълчи вселената безкрайна...
Обвита в непрогледен мрак..
И не издава свойта Тайна...
Кога?.. И откъде?.. И как?..

/Поглед.инфо/
Тя е винаги пълна... Човеци... Човеци... Човеци...
Най-различни по възраст... По зрялост... По вид... По съдба...
Тя е общата гара за всички... Великата вечност...
Тя – и край и начало на земната наша борба.

/Поглед.инфо/ Разсъждавах си, докато четях „Фейсбук не е танго за двама“ от Стефан Северин
Да предупредя, че ми е приятел от детските години и пощадата е неизбежна.

/Поглед.инфо/
Кой тази нощ ме вика във падналия мрак?
– Позна ли ме?.. Не помниш?.. Ела при мене Пак...

/Поглед.инфо/
Благодаря ви мили мои... Почти познати непознати!
Как всяка сутрин всеки иска две думички да ми изпрати...
На мен... На този, който свикна пред всички да се изповяда...
Това е моята утеха... Това е моята награда...

/Поглед.инфо/
Спокойно... Виждам те сега – разстроен и ядосан...
Недей.. Зарадвай се... Нали ... Размина се на косъм...

/Поглед.инфо/
Дойде все пак... Със кротка ярост...
Отново времето започна...
Със дъх на детство и на старост..
Еднакво чиста и порочна...

/Поглед.инфо/
Самотни утринни жени... Застинали студени маски...
След вас остава в асансьора дъха на подарен парфюм.
Прибирате се уморени от мъжките случайни ласки.
Такси!.. Квартирата… Леглото… И сън сред уличния шум.

/Поглед.инфо/
"Според мен няма надежда да се отговори какво е литературността"
Христов, "Литературността" (стр. 330)

"...историята на съвременната литературна теория е част
от политическата и идеологическата история на нашето време"
Игълтън, "Увод в литературната теория" (224 стр.)

/Поглед.инфо/
“Ако спечеля - печели цял народ...
Ако загубя – губя само себе си“
Васил Левски

/Поглед.инфо/ Най-напред да благодаря на внушителните над 5 хиляди читатели, които подкрепиха дописката „Любовникът“.
Всъщност, те подкрепиха Невена – и паметта за нея.
Може да се каже и иначе: противопоставиха се на опита да се унижава Миналото.
Специално искам да благодаря на онези...

/Поглед.инфо/
Ето... Вече наближава... Всеки някак я очаква...
Някой смее се високо... Друг пък тихичко проплаква...

/Поглед.инфо/ Когато Луна казва, че иска да става президент, ние приемаме това като поредния неприличен звук от Зоната на Сквернословното, в която сме се превърнали.
Но когато Стефан Данаилов прави намеци за отношенията си с Невена Коканова, това надхвърля дори пошлите стандарти на Зоната.

/Поглед.инфо/
Стига вече всяка сутрин нови стихове да пиша...
Баста!.. Но едно куплетче във врата ми пак задиша.

/Поглед.инфо/
Когато бавно се надигне Денят от своето легло,
протегне се и с длан избършe все още потното стъкло
и после сънните клепачи наплиска с ледена вода...
Готов е вече... И потегля... Каква фалшива свобода!

/Поглед.инфо/
Ти не ме обичай.
Но не ме мрази.
Чувай как се стичат
сребърни сълзи...

/Поглед.инфо/ Отворено писмо на випускници на АМТИИ - гр. Пловдив до ректора и Академичния съвет на учебното заведение, във връзка с политическия и финансов слугинаж на ръководството към политически силните на деня.

/Поглед.инфо/
Поплачи си, мила моя, ако ти се плаче...
Виждаш, изпълнявам стриктно твоите задачи.

/Поглед.инфо/
Когато вече ти е тъпо... Празно...
Защото цял живот си писал... писал...
И сякаш всичко е било напразно...
Не спирай... Не преставай... Има смисъл...

/Поглед.инфо/ Време е за малко култура, стига стая пуста политика. Нека поговорим за музика и по-специално рап. От две-три години слушам Еминем и лесно мога да кажа, че съм му фен. Текстовете му са силни, емоционални и имат доста смисъл, ако ги приложим към своята реалност. Неговите хитове...