България
/Поглед.инфо/
След прогнози колебливи –
вече няма как –
падат бели и красиви
пухчета от сняг...
/Поглед.инфо/
И ето... Пак съм тук... Готов!
И зрееш ти във мен...
Почти обсебен от Любов...
На Разумът във плен...
/Поглед.инфо/
Стига съм мрънкал... Досадно е сигурно...
Време е вече за хвалене!
Аз не съм пробвал единствено фигурно
върху пързалка... пързаляне.
/Поглед.инфо/
Ти моя бяла, моя снежна, и непослушна, и прилежна,
ти моя сякаш безнадеждна... Такава ли те исках аз?
За тебе нищичко не знаех... Щастлив... Мечтаех и играех...
И лекомислено нехаех... Дойде, обаче твоят час...
/Поглед.инфо/
Какво се случи... Оппалянка!
Би трябвало да съм щастлив,
че вече влязал съм в Читанка..
Но как? Нали съм още жив?
/Поглед.инфо/
Всяка нощ, всеки ден
ти нахлуваш във мен
моя истинска и сладкогласна!
От безкрайно далеч!
Моя българска реч!
Моя вечна съдба... И прекрасна...
/Поглед.инфо/
Отново тук съм... А не исках...
Дори кафето си разплисках...
Все още сънен... Още нощен...
Защо? Какъв е този мощен
неустоим във мене глас
да се събуждам в този час...
/Поглед.инфо/
„Аз умирам и светло се раждам -
разнолика нестройна душа...“
Димчо Дебелянов
/Поглед.инфо/
Ето, че изтича тази зимна нощ...
Някой ме обича.... А пък аз съм лош...
Будя се и ставам... Вече съм готов...
И не заслужавам толкова любов..
/Поглед.инфо/
Защо си спомних днес за Митко Савов...
Забравата отдавна го покри.
И толкова години от тогава...
Отиде си на двадесет и три...
/Поглед.инфо/
И този ден от мен отлита...
И тъмно е навън...
Защо сега да не опитам
да си поръчам сън.
/Поглед.инфо/ На 28 ноември 2017 г. Recording Academy обяви за 60-ти път номинациите за годишните награди GRAMMY. Сред номинираните са два записа на оркестър "Il pomo d'oro" с концертмайстор българската цигуларка Зефира Вълова : " In War & Peace – Harmony Through Music", с мецосопран Joyce...
/Поглед.инфо/
И тъй... Под неговата сянка,
вместо най-после за заспи,
Земята се натаралянка
или с две думи – се напи.
/Поглед.инфо/ Кръстена е на бога на топлия вятър Зефир, който пък се споменава в почти всяка барокова опера, композирана от много велики композитори от тази епоха. Самата тя свири виртуозно на барокова цигулка и е убедена, че бароковата музика лекува душата и разгаря любовта.
/Поглед.инфо/
Остана още малко време
И все така... И съм готов...
Кой би могъл да ми отнеме
теб, моя сребърна любов!
/Поглед.инфо/
Отново шапката ме стяга...
Не знам какво да сторя...
Това е... Явно се налага
пак с теб да поговоря.
/Поглед.инфо/
Защо не можеш да заспиш?
Дали виновна е луната?
С пердето скрий ѝ светлината
във тъмното да постоиш.
/Поглед.инфо/
Тази нощ , когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри –
лъжецът, крадецът, подлецът дори,
/Поглед.инфо/ Не е за вярване... Днес моят внук Самуил става на 12!
/Поглед.инфо/
Добре, да кажем, че отида, например, в звездните селения.
Естествено, ще те поставя под постоянно наблюдение.
/Поглед.инфо/
Хайде, покажи се
мъничко късметче...
Баницата Някой
вече я върти...
Има шанс.. И вярвай
вярвай до последно...
Много още време
ще получиш ти.
/Поглед.инфо/
А беше.. беше друго време...
Каква любов! Какъв разкош!
Но кой успя да ги отнеме...
Еднакви... скучни... ден и нощ...
/Поглед.инфо/
Мълчи вселената безкрайна...
Обвита в непрогледен мрак..
И не издава свойта Тайна...
Кога?.. И откъде?.. И как?..
/Поглед.инфо/
Тя е винаги пълна... Човеци... Човеци... Човеци...
Най-различни по възраст... По зрялост... По вид... По съдба...
Тя е общата гара за всички... Великата вечност...
Тя – и край и начало на земната наша борба.
/Поглед.инфо/ Разсъждавах си, докато четях „Фейсбук не е танго за двама“ от Стефан Северин
Да предупредя, че ми е приятел от детските години и пощадата е неизбежна.
/Поглед.инфо/
Кой тази нощ ме вика във падналия мрак?
– Позна ли ме?.. Не помниш?.. Ела при мене Пак...
/Поглед.инфо/
Благодаря ви мили мои... Почти познати непознати!
Как всяка сутрин всеки иска две думички да ми изпрати...
На мен... На този, който свикна пред всички да се изповяда...
Това е моята утеха... Това е моята награда...
/Поглед.инфо/
Спокойно... Виждам те сега – разстроен и ядосан...
Недей.. Зарадвай се... Нали ... Размина се на косъм...
/Поглед.инфо/
Дойде все пак... Със кротка ярост...
Отново времето започна...
Със дъх на детство и на старост..
Еднакво чиста и порочна...
/Поглед.инфо/
Самотни утринни жени... Застинали студени маски...
След вас остава в асансьора дъха на подарен парфюм.
Прибирате се уморени от мъжките случайни ласки.
Такси!.. Квартирата… Леглото… И сън сред уличния шум.
