/Поглед.инфо/ Сред различните антитези на комунизма, който преживяхме от 1944 до 1989 г., едва ли има по-радикална и ефикасна от Толерантността.
Но какво всъщност е Толерантността?
Ясно е, че не е природна даденост, че ние, хората, не се раждаме толерантни, освен ако, разбира се, нямаме данни за това. И можем да бъдем толерантни по две причини: от милост и любов към ближния или заради простия човешки дълг да разберем ближния. Да проявим необходимия такт и да се постараем, ако не можем да помогнем, поне да не навредим.
В нашия свят, този около нас, няма човек, за когото не можем да кажем и да си помислим хубави неща, няма и човек, за когото не можем да си помислим и лоши неща. Нашата природа е така сътворена, че няма нищо странно в това някой да не ни се нрави. Важното е да съумеем да преодолеем своята неприязън, да се овладеем, а това става и чрез желанието за разговор, за диалог, с възпитание на чувствата, със стремеж към толерантност.
Наскоро препрочетох „Психологията на българския народ” / 1914/ от народопсихолога Тодор Панов / 1885- 1945/. Една прекрасна, забранявана в близкото минало, книга, която Славо Богу, вече отново можем да прочетем. Ето и няколко реда от нея:
„Българинът е във висша степен толерантен към иностранците и въобще към представителите на чуждите националности: у него няма нито нито национална, нито религиозна ненавист към която и да е било чужда народност. Тази толерантност даже понякога достига до престъпност от гледна точка на българските национални и политически интереси...”
Казват, че тази черта сме наследили от своите далечни предци, траките. / Има теория за общия произход на българите и румънците. Според нея, ние сме славянизирани траки с прабългарска закваска, а румънците са латинизирани траки или даки./ И може би наистина е така. Близки сме про произход. И ние, и северните ни съседи сме определено толерантни към чужденците и малцинствата. Приютихме арменците след Геноцида от 1915, през 1943 спасихме своите евреи, докато други, като например, унгарците ги предадоха и дори заместваха германците при масовите екзекуции.
Да водиш диалог – разумно, мъдро, толерантно. При това – равноправен. Защото има хора, които уж, разговарят, а всъщност монологизират и не дават думата на събеседника си. Има ги и сред управяващите, които уж, отговарят на въпроси на журналистите, а си чуват и повтарят само своите думи като Б. Б. За съжаление, имаме и журналисти от водещите телевизии, главно от Нова и БТВ, които също не умеят или по- скоро не искат да водят истински диалог с поканените от тях гости. Когато са хора от властта, обикновено ги слушат и гледат да им угодят, а ако не са такива / особено ако са от опозицията/ често пъти не ги изслушват и се стараят да натрапят своите тези и мнения. И това е една от проявите на цензурата в нова, демократична България.
Да изслушваш докрай, без да прекъсваш / както често го правим ние!/, внимателно и с достатъчно уважение събеседника си, дори да не ти е близък, приятел или съмишленик. Да си кажеш честно, направо: „Да, принципите, идеите, мненията на този човек са различни от моите, недостатъците му ме смущават, а аз много държа на истината. Да, той греши - човешко е, разбира се! Но бива ли да го намразя за това? Все пак и той е човек като мен – вярващ или пък атеист – разликата не е чак толкова голяма. Важното е да се опитам да го разбера...” Но как? Може би най- добре е с помощта на Диалога. А той трябва да бъде равноправен, учтив, културен.
Но колцина от нас владеят това изкуство, изкуството на Диалога? Завещаха ни го древните елини, на които дължим толкова много – диалогът всъщност идва от Платон, а също и от римлянина Сенека, учителя на Нерон.
Колкото по- интелигентен е твоят събеседник, толкова по- възможен, полезен и приятен е Диалогът. Наистина, Десети ноември ни раздели, за да отсее неистинското, ненужното, но обединение чрез Диалог – това все още ни се вижда трудно, а според някои е невъзможно. Не случайно роденият в Русе, България, велик мислител и писател- хуманист, нобелистът Елиас Канети, който в последните си години с тревога следеше промените у нас, ни завеща именно това: ние, българите, да се обединим чрез “ толерантен диалог”!
За съжаление все още има хора, склонни да отрекат Диалога като една от проявите на Толерантността. Имаме и хора, особено във властта, които са забравили, че живеят, все пак, в европейска и демократична страна и не умеят да водят диалог, дори не търпят мнението на противника си, като, например, един от бившите председатели на нашия парламент, който надмина в това отношение всички, заради което му бе поискана оставката, но той съвсем не се засрами!
Нерядко Толерантността, която, без съмнение, е плод на Добродетелта, бива сериозно застрашена от фанатизма. Както и Толерантността, породена от интелигентността, може да бъде застрашена от скептицизма. Обикновено казваме : да разбереш всичко, означава да простиш всичко. Но още една крачка и поговорката ще ни отведе при друг извод: за да простиш всичко, означава да бъдеш равнодушен и пасивен към всичко. Затова: нека да бъдем внимателни – по- добре да си имаме работа със скептици, отколкото с непримирими фанатици. Последните – поклоннци на Хитлер и Сталин – се опитаха да взривят света през ХХ век, както сега се мъчат да сторят това ислямистите. Но и скептицизмът със своята индиферентност и пасивност вече помага на фанатизма.
Затова – нека да бъдем толерантни, но с мярка!