/Поглед.инфо/ Доклад на лидера на БСП Михаил Миков пред 49 конгрес на партията.
УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ НА 49-ИЯ КОНГРЕС,
УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ!
Днес е първото заседание на 49-ия Конгрес.
Навлизаме в 125-ата си годишнина като основна опозиционна алтернатива на властта. Дългата ни история е част от нашата легитимация да направим заявка за бъдещето. Но това не е достатъчно. Това означава огромна отговорност - пред социалистите, пред партията, пред страната ни. Наша е задачата да кажем, че налаганият с десетилетия ултралиберален модел у нас има алтернатива, да очертаем тази алтернатива и да бъдем неин основен носител.
Искам да си тръгнем от тук единни, с увереност и решимост, че партията може и ще поеме тази отговорност. За една по-добра, справедлива, демократична и социална България. За една силна и влиятелна лява партия, която представлява интересите на милиони - хора на труда, интелигенцията, на малкия и средния бизнес. За връщане на усещането за подкрепа и другарство сред социалистите. За повече "ние" и по-малко "аз" в начинанията ни. За да управляваме България!
I. За света
1. За демокрацията
Българската демокрация е болна. Симптомите са: недоверие в институциите и политиката, огромни социални и икономически неравенства, големи разделителни линии в обществото, неучастие в политическия живот, липса на разговор за политики, размиване между лявото и дясното.
Причините за заболяването са в невъзможността на демокрацията да се противопостави на разрушителния натиск на неолиберализма. Това означава грешното схващане, че няма ляво и дясно, превръщането на политиката в шоу, изместването на процеса за взимане на решения от институциите и органите към други формати, които нямат представителност и не носят политическа отговорност. Лобистко законодателство, нечестни избори - всичко това подкопа демокрацията. Дясното управление все повече се изражда в авторитаризъм, понякога - с елементи на радикален национализъм и дори - неофашизъм.
Все повече хора разбират, че нищо не зависи от тях, че правото им на избор е отнето от онези, които опорочиха изборите, смесиха лявото с дясното и убиха дискусията за политика. Българите не искат гласуват. И това няма да се промени със задължителното гласуване. Какъв е смисълът да гласуваш, ако после някой ще пренапише протокола от избирателната ти секция? С подобни избори не се печели доверие, а новите органи изпитват дефицит на легитимност още със създаването си.
Причина е дясната политика, но на левите партии се пада задачата да отстояват и върнат отново демократичните достижения. И БСП трябва да поеме тази задача.
Хората имат право на избор. Затова - за нас има и ляво, и дясно, и трябва с действията си да гарантираме тази алтернатива.
Трябва да работим за приобщаването на всички при взимане на политически решения и да им върнем чувството, че те определят сами какъв път да поеме държавата.
Те имат право да искат и да настояват пред политиците. Необходима е повече честност и последователност от нас. Най-голямото предизвикателство е да не отстъпим от обещанията си, когато участваме в управлението. Но още по-голямо е предизвикателството да приемем управлението като работа в интерес на хората, а не като самоцел или заради нечии лични интереси на актива.
2. За социалната държава
Достиженията на европейската социална държава от 70-те години на миналия век претърпяха сериозни отстъпления. Увлечени от идеята за по-малко държава и повече пазар, но, недооценявайки антисоциалните страни на този процес, правителствата допуснаха това да се случи. Убеждаваха ни, че е в интерес на хората, но се оказа, че е преди всичко в интерес на глобалните мегапредприятия и ограничен кръг от лица.
Днес тези елити правят всичко възможно да заличат познанието за социалната държава. Споменът за нея е неудобен за онзи 1%, чието богатство е колкото на останалите 50% от хората. Защото знанието за нея е по-силно от всички неолиберални аргументи за общество на индивидуалисти.
Социалната държава се грижи за своите граждани, осигурява основните блага като здраве, образование, сигурност и достойни старини. Тя е активен регулатор и участник в икономиката. Осигурява по-справедливо разпределение на богатството и задълженията. Тя изисква усилия, време и правилна политика. Тя изисква уверени стъпки и решителни действия, но е възможна днес - в Европа и в България. И БСП трябва последователно да отстоява тази идея.
3. За лявото и дясното (краят на неолиберализма)
След 1989 г. еднополюсният свят не даде друга алтернатива, освен неолибералната. Дясното, с малки изключения, доминираше всичко у нас през последните 26 години. Решенията му бяха приемани за безспорни и бяха прилагани, дори експериментално. Това роди дезинтегрирано общество от политически апатични хора, големи неравенства, много бедност и натрапчива несправедливост.
Европа е разкъсвана от кризи - финансови, икономически, социални, кризи на доверието и сигурността. Кой можеше доскоро да си представи, че Европа, която интегрира 28 страни-членки и напредваше със стабилизирането на паричния съюз, ще се изправи пред риска някои от страните, под натиска на популизъм и сепаратизъм, да искат отделяне, какъвто е случаят с референдума във Великобритания? Вътрешни сепаратистки настроения има и другаде.
В този свръхрисков и турбулентен свят дилемата е:
- Може ли България да си позволи още да чака?
- Може ли България да си позволи още да изостава?
Категорично заявяваме, че нашият отговор е "НЕ"! На БСП се пада национално отговорната задача да посочи пътя на България за излизане, да открие нов капацитет, за да се справим с този период на световни икономически и геополитически шокове и рискове.
Спорът между лявото и дясното не е приключил. Но левицата претърпя много щети под неолибералния натиск. Крахът на дясното не значи непременно бърз възход на лявото. Лявото ще си извоюва този възход с много работа, последователност и честност. Свикнаха да приемат БСП не като алтернатива, а като част от статуквото. И това трябва да се промени! Да продължим да се разграничаваме от статуквото и да преминем в настъпление!
БСП трябва да продължи да се утвърждава като изразител на политическите интереси на мнозинството, на работещите, интелигенцията, младите и пенсионерите, дребните и средни предприемачи. Трябва да отстояваме по-силна и справедлива държава, която се грижи за хората и не само дава равен шанс на всички, а и го гарантира. Т. нар. "ляв завой" на БСП не е нищо повече от връщане към нормалността, към същността ни на автентична лява социалдемократическа партия.
БСП чертае единствено възможната алтернатива на неолибералното статукво! Левият курс на БСП трябва да продължи!
II. Лявата алтернатива
Искам да се спра на някои основни моменти, очертаващи нашата лява алтернатива. Те до голяма се припокриват с проекта за платформа, с който всички разполагате. Моята платформа не може да бъде различна от платформата на партията. Затова докладът ми включва и интерпретация на платформата.
1. За националните интереси на България
БСП трябва да продължи да се утвърждава като национална и патриотична партия. Трябва да запазим усета за национално значимото и да не го превръщаме в предмет на лични сблъсъци и сделки. Крайно време е да се дефинират национални интереси и приоритети, по които да има приемственост.
От наша гледна точка българският национален интерес изисква:
- Гарантиране на териториалната цялост и унитарния характер на държавата, закрепени в Конституцията.
- Гарантиране и упражняване на националния суверенитет и интерес в рамките на Европейския съюз и международните организации.
- Съхранение и развитие на традиционната българската духовност и патриотичния характер на образованието.
2. За външната политика
България няма самостоятелни позиции по много международни въпроси и чака "началниците да кажат". Българските интереси се жертват за неясни каузи и ангажименти. Така десните допуснаха България да възприеме официална враждебна реторика срещу Русия, с която влошава традиционно добрите ни отношения. Ние не сме нито прифронтова, нито фронтова, нито воюваща държава, още по-малко - с Русия.
Недопустимо е примирението, с което правителството прие споразумението между ЕС и Турция, без да защити нашия интерес. То предоставя европейска солидарност за държава-нечленка, докато най-бедната страна-членка - България - рядко се ползва от нея и в много по-скромни размери.
Охраняваме 1 300 км външна европейска граница по шенгенски стандарти и за наша сметка, но не сме част от Шенгенското пространство.
Сгрешена е и политиката ни със съседните държави. Това е още по-обезпокоително заради нестабилността, която ни заобикаля. Гърция - финансова криза. Македония - политическа криза. Турция - криза на демокрацията. И всички държави са подложени на бежански натиск, който трудно удържат сами. В тази сложна обстановка са необясними атаките и негативните оценки, които премиерът отправя публично към съседните ни държави. Ние искаме България да възстанови мястото си на стабилизиращ фактор на Балканите, на основен източник на мир и разбирателство в Черноморския макрорегион.
Не се намират на необходимото равнище и отношенията с държави от Изтока - от Китай до Иран. Поддържането на взаимоизгодни контакти с тях не изключва добрите отношения с ЕС и САЩ.
Противопоставяме се на този подход, който превръща България в покорен изпълнител на чужди решения, без да се държи сметка за нашия интерес. Външната ни политика не е разменна монета за лични и теснопартийни интереси. Тя трябва да се икономизира в интерес на страната ни. За съжаление, нашата история от последните 25 години бележи постоянно отстъпление от този принцип. България загуби пазари в чужбина, допусна да бъде отстранена от всички геостратегически проекти и пропуска възможността да се възползва от динамиката в световната политика.
Правителството мълчаливо отбягва темата за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Министрите не дадоха честни и ясни отговори в Народното събрание. Беше отказан дебат. Не на нас - на хората!
Единствено БСП има ясна позиция срещу това споразумение. Преди година и половина след оживено обсъждане Националният съвет прие категорично решение, с което осъждаме опитите за икономическо подчиняване на държави от глобални корпорации, за занижаване на установените минимални трудови, социални, здравни и екологични стандарти. Мисля, че и тогавашните опоненти на това наше решение трябва да си дадат сметка какво се случва в Европа, ако не след нашето решение, то поне - след позицията на френския президент. Днес ние отново заявяваме, че няма да отстъпим от извоюваните права на хората, за да обслужим корпорациите. Необходимо е да продължим да отстояваме тази своя позиция срещу опитите чрез подобни споразумения да се подчинят политически и икономически държавите на глобалния бизнес.
Затова настояваме за:
- Отмяна на санкциите срещу Русия и възстановяването на контактите между ЕС и Русия.
- Приемане на държавата ни в Шенген.
- Спиране на приема на бежанци без необходимата европейска солидарност.
- Бързо умиротворяване и възстановяване на държавите, които бяха провалени в името на нечии геополитически интереси.
- Ясна държавна позиция по ТПТИ.
3. За демографията
Под въпрос е бъдещето на българската нация. България се топи. Само миналата година населението намаля с 48 хиляди - колкото един областен град. Ако прибавим и емиграцията, то топенето на нацията е много по-голямо. Хората усещат икономическа и социална несигурност в ежедневието си и не свързват бъдещето си с България. Ако хората не усещат трайна политика, ако не вярват на държавата си, няма как да се осигури устойчиво възпроизводство на нацията.
Населението застарява. Хората над 65 години са над 20% от населението на България.
Средната продължителност на живота у нас е 74,7 години при средна за ЕС над 80 години.
Променя се силно етническият състав на нацията. Етнизирането на географски обособени територии без реална интеграция на общностите крие рискове от социални взривове в етническа форма.
Липсата на балансирана регионална и демографска политика води до обезлюдяването на цели региони, до тежки социални и икономически дисбаланси между отделите области. Сериозни разлики в развитието между Севера и Юга, между София и останалата България. Българските села и градчета, някога оживени и развиващи се, с болници, училища и производствени предприятия, днес изчезват и опустяват. Порочният кръг се затваря - хората напускат, защото няма поминък, а поминък няма, защото хората са напуснали.
Бедността води до ранно отпадане от образование на хиляди деца годишно. Защото държавата не иска да осигури достъпно образование за всички. Изправени сме пред проблем, който мислехме, че сме преодолели. Нивата на неграмотност днес са съизмерими с тези от средата на миналия век. Бедността ражда неграмотност, а неграмотността - невъзможност за професионална реализация и отново бедност.
Демографската катастрофа вече е проблем на националната сигурност. Необходими са спешно мерки за справяне с нея - днес и веднага. Днешното управление упорито отказва да се заеме с този въпрос. Ние имаме своите решения и ще продължим да ги отстояваме в Народното събрание.
4. За здравеопазването
Моделът на здравеопазване доказа, че е неефективен.
Превръщането на държавни и общински болници в търговски дружества бе първата стъпка за пазара с живота и здравето. Там, където с приоритет е търговската печалба, социалната функция е на заден план. Здраве получава, само който може да плаща. Здравето е стока, с която се търгува, а не благо, гарантирано от Конституцията.
Публичното здравеопазване изпитва все по-големи затруднения. Бюджетът за здраве расте, а качеството и достъпът се влошават. Задълженията на болниците са над 500 млн. лв. Грешка се оказа концентрирането на всички средства за здравеопазване в НЗОК. Държавата няма ресурс да изпълнява конституционните си задължения и абдикира от тях. Хората не виждат смисъл да плащат на система, която не работи. Това подрива солидарността, която е в основата на здравното ни осигуряване.
Българите плащат най-много допълнително за здраве от всички в Европейския съюз. Достъпът до здравеопазване е все по-ограничен. Стотици хиляди са дори без достъп - било защото нямат пари да си го позволят, заради административни пречки - липсват направления, в населеното място няма лекар или пък друго. Мълчаливо се стимулира отливът на пациенти от публичните лечебни заведения към частните, защото на това се гледа като на разтоварване. Това е скрита форма на увеличение на тежестта върху хората.
Необходима е промяна. Затова настояваме за:
- Връщане на здравеопазването на характера на право, достъпно за всички.
- Държавните и общинските болници да се превърнат в държавни лечебни заведения със специален статут.
- Осъществяването на стриктен държавен контрол при създаване на лечебни заведения и върху тяхното функциониране.
- Насърчаване на професионалното развитие на млади лекари.
5. За образованието
Народната просвета не остана незасегната от неолиберализма. Когато парите следват ученика, се поставят в неравни условия училищата от малките населени места спрямо тези в големите градове. Формално всички имат достъп до училище, но този достъп е различен, вкл. по съдържанието си, за отделните деца. Така системата усилва неравенствата.
Още по-тежки щети понесе народната просвета със Закона за предучилищното и училищното образование. Насочването на пари от бюджета в частните училища ще доведе до още по-големи проблеми.
В кризата повечето от държавите-членки увеличиха средствата за образование, а у нас се случва точно обратното.
Грубо се политизира системата и се премахва нейният патриотичен характер. Народната просвета не може да обслужва целите на нито една партия. Образованието трябва да осигури устойчиво възпроизвеждане на историческата памет, на език и духовност и даде добра подготовка на децата за живота. Политизацията и търгуване с просветата следва остро да се осъдят.
Днес ясно трябва да кажем: "Стига бизнес с образованието!" Имаме ясна алтернатива на всичко това - Законът за народната просвета, който управляващите отхвърлиха. Искахме да запазим образованието като право за всички деца - и бедни, и богати, и от големия град, и от малкото село. Да предпазим системата от политизиране и да гарантираме достатъчен ресурс за общественото образование.
За десните грижата за културата и духовността не е приоритет, защото печалбата, ако въобще има такава, не е интересна за едрия капитал. Театри, музеи, читалища, самодейни състави и дейци на духовността са оставени на произвола на съдбата. Поддържането и укрепването на духовността е от национално значение и е част от политиката за съхранение на българската нация. Ето защо, на дясното крайно икономизиране на духовността, ние трябва да предложим лява алтернатива. Тя означава държавата да поеме инициативата за запазване на българската духовност, като се води не от желанието да печели, а да пази културата на нацията.
6. За данъците
Данъчната ни система е крайно несправедлива и липсва солидарност. Системата от преки, косвени данъци и акцизи товари в най-голяма степен обикновените българи. Привидно ниски данъци се допълват от постоянно увеличение на такси за услуги и стоки, без които не можем - за здравеопазване, образование, винетки или градски транспорт, електричество и гориво. Натоварването на хората по този начин е непрозрачно и нечестно.
Данъците у нас не се използват като средство за прокарване на политики, а само за събиране на пари в бюджета.Подобна система разделя обществото и задълбочава неравенствата. Тя ражда усещане за несправедливост, обреченост и недоверие.
Имаме алтернатива на всичко това. В нея данъците изпълняват много по-широки функции от акумулирането на средства. Данъчната политика е силно средство за социални, икономически, културни и други политики. Тя трябва да дава усещане за общност, солидарност и справедливост.
7. За социалната политика
Бедността е огромен проблем. Затова социалната политика трябва да заема централно място в държавната политика.
За разлика от неолибералния егоизъм, който разделя хората и ги оставя сами в борбата им за достоен живот, акцентът следва да се постави върху политиките, които интегрират и дават шанс за развитие на всички.
Инвестициите в социалния капитал трябва да се увеличат, защото възвръщаемостта от тях е много по-голяма и ценна, отколкото от магистрали, които никой няма пари да ползва.
Цената на труда у нас трябва да се формира по-справедливо. У нас производството на БВП на глава от населението е около 2,4 пъти по-ниско от средно европейското. А реалната работна заплата е 4,8 пъти по-ниска от средно европейската. Съотношението е такова, че за единица сравним резултат за производителност на труда у нас работещите получават два пъти по-малко, отколкото работещите в развитите европейски държави. Без промяна няма да се намали сегашното масово изтичане от страната на хората с квалификация, на високообразованите специалисти.
Нивата на преразпределение на БВП чрез бюджета у нас са с около 7-8% по-ниски от развитите европейски държави. Ниските нива на преразпределение съответстват на безпътицата, в която се намира държавата. Ние не можем да приемем този десен и рестриктивен модел.
Политиката към пенсионерите трябва да се промени - и по отношение на условията за пенсиониране, и по отношение на размера на пенсиите, и по отношение възрастта за пенсиониране. Не може недостигът за средства в НОИ да се компенсира с постоянно увеличаване на възрастта за пенсиониране. Не може възрастта за пенсиониране да достига до 67 години, ако средната продължителност на живота у нас е 74,7 години. Не е справедливо десетилетия да си допринасял за пенсионната система, а да ползваш благата от нея едва няколко години.
Много социални придобивки и трудови права на работещите бяха отменяни през последния четвърт век. Други социални и трудови права се прилагат формално – напр. изискванията за здравословни и безопасни условия за труд, със спазването на работното време и задължителните почивки и т. н. Защитата на тези права е наша основна задача, защото представляваме хората на труда и ние трябва да се борим за тяхната закрила и защита от едрия капитал. А нашият естествен съюзник са синдикатите.
Нашата социална алтернатива е:
- Увеличаване на доходите.
- Увеличаване на размера на минималната работна заплата.
- Увеличаване на средствата от БВП за преразпределение през бюджета.
- По-справедливо разпределение на социално-осигурителната тежест между труда и капитала.
- Активна работа със синдикатите за отстояване на правата на работещите.
8. За икономиката
За десните свободният пазар определя посоката на икономическо развитие, като се саморегулира. С безогледната приватизация на всичко държавно България загуби възможността си да се противопоставя на този процес. Бяха унищожени цели промишлени отрасли, които генерираха БВП, даваха работа на стотици хиляди, но и авторитет за страната. Вместо производство, преработвателна индустрия и реална икономика, преобладават услуги и дейности без висока добавена стойност.
Неконтролираното саморегулиране на пазара роди тежки икономически, финансови и социални изкривявания. Въздигането в императив на способността на пазара сам да определя правилата се оказа трудният път, за да установим колко грешно е това.
Концесиите в сегашния си вид са икономически неефективни за обществото. Държавата е в неравностойно положение. Природните богатства са ценност за всички хора, а не само едрите бизнес играчи. И ние сме решени да осигурим възможността за това.
Икономическият напредък е важен и полезен, но сам по себе си той не дава гаранции за социална справедливост. Ето защо, наша основна задача трябва да бъде да преведем полезните ефекти от икономическия напредък на държавата на социалната плоскост. Да обвържем икономическия напредък със социалната справедливост и борбата с бедността и неравенствата.
Лявата алтернатива за икономическото развитие включва:
- Засилване на регулацията на печалбите в банковия сектор, борбата с картелите и монополите.
- Възлагане на обществени поръчки по честен и прозрачен начин.
- Ограничаване на износа на суровини и стимулиране на преработвателни производства, които носят добавена стойност и водят до откриване на работни места.
- Достъпно кредитиране на реалната икономика.
- Реиндустриализация в структуроопределящи отрасли.
- Промяна в политиката за концесиите.
9. За общините
Десният преход задълбочи проблемите на местното самоуправление. Вместо да дадат импулс за осигуряването на по-добър живот за хората и да способстват за преодоляване на неравенства и социални несправедливости на местно равнище, българските общини са превърнати в обикновени диспечери на средства от бюджета и еврофондовете. Те трудно провеждат своя собствена политика в полза на жителите на съответната община.
Държавата прехвърля отговорности на общините, без да ги обезпечава с ресурси. Вземете общинското здравеопазване, общинските училища, общинските театри, читалищата. Държавата разтоварва своите задължения за сметка на общините, които на свой ред прехвърлят тези тежести на хората - по правило чрез увеличаване на местните такси и данъци.
Европейските средства, в началото примамливи, доведоха в много общини до задлъжняване. Общият размер на дълговете на общините надхвърля 1,2 млрд. лв. Кой ще ги плаща и откъде? Гражданите, разбира се. Заедно с главниците и лихвите на 16 млрд. дълг. Това отслабва местната власт и й отнема възможността да функционира нормално. Общините не могат да задоволяват основни потребности на своите жители. Превърнали са се в икономически пасивни, социално дезинтересирани, финансово немощни образования, които лесно се феодализират, вече и от не дотам силни икономически играчи. Всички виждат това, но никой не говори за него. Това трябва да се промени.
Има лява алтернатива на всичко това и ние я дадохме ясно чрез Левите стандарти за местно самоуправление - нашата политическа платформа, с която се явихме на местните избори миналата година. С надежда и увереност гледаме към нашите представители в местната власт - кметове и общински съветници, които, сигурен съм, ще изпълнят със съдържание доверието, което получиха на последните избори.
10. За земеделието и животновъдството
Българският преход доведе до разруха в земеделските и животновъдни стопанства.
Арендатори ползват огромни площи, без собствениците на тези земи да получават справедливо обезщетение. Тези арендатори са се превърнали в основен бенефициент на европейски средства и те не достигат до малките и средни производители. На свой ред те пък са в капана на посредници, които изкупуват тяхната продукция при картелни и монополни условия.
Със санкциите и контрасанкциите между Европейския съюз и Русия. България загуби пазар за стотици милиони. И докато други се възползваха от европейската солидарност, правителството остави нашите земеделски производители да носят тежестта.
Устойчивата селскостопанска политика може да е инструмент срещу регионалните диспропорции и срещу обезлюдяването на България. Тя включва:
- Защита на дребните и средни земеделци и животновъди от картели и монополи.
- Справедливо разпределение на европейските субсидии.
- Насърчаване на ползването на пустеещи земи.
- Насърчаване на кооперациите.
III. За партията
1. БСП след прехода
Нашата партия премина през прехода, запазвайки своето влияние. Много други партии се появяваха и изчезваха, без да могат да се задържат на сцената. Политическите неолиберални проекти са организации без идейна основа, създадени, за да консумират власт. Без нея те бързо губят организационната си цялост и силите, които са ги създали, се преливат и прегрупират в нови проекти. Те идваха и си отиваха, само и само, за да консумират власт в полза на ограничени елити. Така беше през 1997 г., през 2001 г., през 2009 г. и 2014 г. Тези партии-проекти имат своята отговорност за обезличаването на политиката и за превръщането й в занимание с цел печалба. И ако някой в началото е подценявал този процес, то днес вече последиците са ясни. Десните решения, които обществото приемаше за безспорни и безалтернативни, доведоха до икономическия упадък и социалната деградация, за разграбването на държавното имущество и корупция, до убийствените неравенства и бедността.
Това дезинтегрира обществото. Несолидарното общество не може да изгради силна държава. И това умело се използва от неолибералите, които с желание прокарват нови и нови разделителни линии в обществото. Това, а не друго, ражда противопоставянето на млади и красиви, на бедни и стари, на демократи и комунисти, или пък – противопоставянето на политици и всички останали хора. Кой има интерес от слабата държава, ако не елитите и корпорациите, които искат да я ползват за себе си?! Затова мисля, че трябва да възстановяваме всеки ден, във всяко свое действие, доверието между хората, усещането, че сме част от един народ, че имаме обща национална съдба и интереси, че трябва да сме съпричастни един с друг, защото това обслужва нашия, а не нечий чужд интерес. Защото само солидарността между хората ще даде възможност за изграждането на силна държава.
Каквото и да ни говорят днес, ясно е, че не ние, а десните, носят основната отговорност за начина, по който се разви страната ни през това време. Независимо от това, в сблъсъка с неолибералната безалтернативност БСП претърпя вреди. Сигурно, защото БСП никога не си позволи да се трансформира и преражда, за да избяга от своята отговорност и да се превърне в партия-проект, но и заради друго. За да оцелеят, много европейски леви партии изместиха центъра на политическите си платформи надясно и дори започнаха да флиртуват с тезата, че няма значение колко точно са леви и дори - дали въобще са леви. Така и БСП - дали по модата на времето или заради допуснати грешки - стана волен и неволен съучастник в част от десните решения. И този процес хвърля сянката си дори върху периодите, в които с участието ни в управлението на България преживя най-добрите си в икономическо и социално отношение години - 2005 - 2009 г. Прилепчивата позиция на някои партии от европейското социалдемократическо семейство към десницата в някои страни доведе до падане на доверието в левицата. А това на свой ред стимулира появата на т. нар. "радикално леви партии".
Днес, в края на прехода, обществото все по-болезнено осъзнава спешната потребност от друг обществен ред, където, наред с дясното отново има място за лявото и никой не оспорва това. Огромната част от хората имат леви интереси и имат нужда от истински представител. И, ако искаме БСП да продължи да има основна роля в политическия живот на България, то тя трябва да превъзмогне политическите си поражения от прехода, да намери отново пътя към идейната си основа. Левите идеи не са загубили своята актуалност, те просто бяха заглушени от кресливите образувания, които донесе със себе си синята мъгла на прехода. Нещо повече - след края на неолиберализмът потребността за истинското ляво - не като хоби, а като искрено колективно усилие - е много по-голям, отколкото преди 26 години. Само с честно и безкористно връщане на левите идеи ние ще можем да се борим за доверието на хората и да чертаем алтернативата за развитие на обществото и държавата. Това е смисълът на всичко онова, което наричат "ляв завой", "връщане към корените на партията" или "изчистване на левия профил на партията".
Днес можем да кажем, че БСП не е изгубила идейния си характер и волята си да отстоява своето важно място в политиката на България. Макар и трудно, макар и противоречиво на моменти, макар и да претърпяхме щети, ние преживяхме прехода с достойни позиции. Именно това дава оптимизъм, че ние ще имаме своето влияние и след прехода, но само ако запазим идейния характер на партията и не допуснем да се отклоним от нейните леви, социалистически ценности. Няма "ново ляво", грешно е да се търси такова. Няма измислен нов социализъм. Има леви ценности и идеали, които не бива да загърбваме. Да, сигурно те трябва да се приспособяват към динамиката на времето, но това не ги прави нови, а само им придава нова актуалност. Така, както има и дясно, и ляво, можем да кажем, че няма старо и ново ляво, а има само истинско и псевдоляво. И ние искаме да вървим по пътя на истинското ляво. Но трябва да си дадем сметка, че левият ни курс не е нито завършен, нито доказан. Искаме нашият път вляво да не остане само декларативен, а да се докаже с действия от всички наши другари на всички позиции, които заемат те.
Ние имаме история от 125 години - почти толкова дълга, колкото е историята на Третата Българска Държава. Историята на БСП вече е неизменна част от историята на България и Европа. Не само, защото по времето на нашето управление България стана член на Европейския съюз, а и защото начело на европейската левица е член на нашата партия. Ето защо борбата на БСП за свобода, справедливост и солидарност, е част от нашата борба за бъдещето на България. Това вече никой не може да отрече. Това обуславя по-тежката отговорност, която имаме за развитието на нашата държава. Затова, когато казваме, че БСП има своето бъдеще, не бива никога да забравяме, че нашето бъдеще е бъдещето на България. И обратното. Трябва да градим всички свои политики от позицията и на тази осъзната отговорност.
2. За подкрепата от хората
Факт е, че доверието на хората в политиката и партиите днес е по-слабо от всякога. Част от този процес е и намалялото доверие в БСП. Има и други причини, поради които БСП днес трябва да печели наново доверието на хората - промените в европейските общества, които доведоха до изменения в структурата им; пораженията от дългата дясна хегемония, от остеритета; отливът на доверие, заради политически и неполитически грешки.
Сигурно е правилно от теоретична гледна точка, че с връщането на интереса на хората към политиката ще се породи от само себе си търсенето на леви алтернативи, защото профилът на огромната част от хората е ляв. Но късото политическо време не позволява да разчитаме само на това. Необходимо е с активна работа да започнем сега, днес, веднага да търсим и да печелим подкрепа от хората.
Как може да стане това?
Разбира се, най-важното е да продължим да бъдем последователни, честни и открити. Необходимо е уверено да вървим по нашия път - това е пътят в интерес на хората. И колкото по-уверено крачим, колкото сме по-последователни, толкова по-лесно ще ни бъде да гледаме хората в очите, докато говорим с тях. Толкова по-малко ще са изкушенията ни да обещаваме неща, които не можем да изпълняваме или пък неща, които можем и да изпълним, но не го правим. Вече направихме важна стъпка в тази посока - с отказа си да участваме в управлението преди година и половина.
Важно е, също така, да възстановим другарските отношения помежду си. Силните послания са по-въздействени, когато идват от силни и сплотени организации. Затова е нужно да сложим край на вътрешнопартийните боричкания, в които най-често губещият не е отделният човек, а самата партия. Защото подобен род "ефектни" способи за личностно изпъкване отвращават хората.
Прекратяването на неполитическите зависимости също носи доверие. Тези зависимости нанасят поражения върху лявата политика, защото зад тях надничат частни и бизнес интереси. На някои места БСП се използва като търговска марка тъкмо за прокарването на такива интереси. Ние се противопоставяме на този процес и ще продължим да предприемаме всичко необходимо за ограничаването и премахването му.
Използването на партията само за реализация на кариеристични цели и амбиции, а не заради съпричастност с лявата политика, също компрометира доверието на хората в партията. Хората не вярват на това. Но има как - и това ще привлича хората при нас, ако има ясни правила за кадровата политика. Ако въведем система, при която всеки човек ще може да бъде оценяван по обективни критерии и пътят му напред и нагоре в партията да не е само лично желание или протекция, а признание за принос и способности.
Необходимо е БСП активно да работи за привличането на членове, симпатизанти и съмишленици навсякъде - сред младите и пенсионерите, икономически активните и хората в неравностойно положение, хората на труда, интелигенцията, културата и изкуството, дребните и средни предприемачи. Тази работа включва:
- Съживяване на позанемарените контакти със синдикати, браншови организации и неправителствени организации. Много от нашите инициативи, колкото и да са правилни, създават впечатление за изолираност и непопулярност, защото организациите на хората, до които се отнасят, не участват в тях.
- Ежедневна индивидуална работа на нашите активисти с хората на място - разговори, убеждаване, разяснения. Ако всеки член на Националния ни съвет провежда всеки месец срещи с 3 основни партийни организации, общият брой на срещите с партийни организации годишно би бил 5 000, а общият брой на социалистите, които са участвали в тези срещи, ще надхвърли 50 000.
- Реализирането на повече кампании. Добрите каузи увличат и носят енергия на БСП. Имаме добри практики в тази насока – напр. референдумът за АЕЦ "Белене".
Длъжни сме да убедим мнозинството от хората, че нашата политика защитава техните интереси, но също така сме длъжни да докажем това и с действията си. Истинската проверка за спечеленото доверие е то да не се загуби, след поредното ни участие в управлението. Хубаво е да се мисли не само за това как БСП да участва в управлението, но и какво ще може да даде на хората от това свое участие.
3. За политическите съюзи
Въпросът за политическите съюзи е важен за БСП, вероятно повече, отколкото за другите партии. С присъствието си в политическия живот през всичките години на прехода БСП носи активите и пасивите от всички свои участия в политически съюзи. А партиите-проекти се разтоварват отговорност с всяка своя метаморфоза.
Поуката от всичките ни опити до момента е, че политическите съюзи трябва да се правят:
- с политически принципи;
- с политически субекти;
- открито и прозрачно;
- при ясно закрепени публично ангажименти за участниците;
- при гаранции, че може да се постигне определена политическа цел.
Ако спазваме тези основни правила, участието ни в политически съюзи няма да носи отлив на доверие. Недопустимо е да се правят политически съюзи, заради участие във властта на всяка цена. Това е дясното виждане за политика, което ние не споделяме. За нас участието във властта е възможност за практическа реализация на политически ценности и далеч не се изчерпва с персоналното попълване на постовете и осигуряването на достъп до публичния ресурс.
Всичко казано дотук следва да се прилага не само в отношенията на коалиция БСП Лява България с трети партии по повод на участие в управлението, но и вътре в самата коалиция. Отношенията с коалиционните ни партньори трябва да са подчинени на същите принципи.
Като определена слабост на коалиционната ни политика досега може да се отчете недостатъчно детайлната уредба на отношенията ни. Тази празнота поставя напр. въпроса за коалиционните ангажименти преди всички следващи избори - местни, парламентарни, президентски. Трябва заедно да решим дали искаме тази коалиция единствено за парламентарни избори, или желаем да бъдем обединител на лявото и на местните, и на президентските избори. От това лявото ще бъде по-силно.
Защото историята на нашата коалиция познава случаи, в които членове на коалицията са действали против интересите и на коалиционните партньори, и на общите ни цели. За да сме силни и да печелим доверие, е нужно да имаме по-малко търпимост към политическата безпринципност не само на нашите опоненти, но и на нашите политически приятели.
Специално внимание искам да отделя на един въпрос, за който се говори много. Става дума за онези наши бивши другари, които са напуснали БСП и са потърсили реализация в рамките на други партии и формати.
Какви следва да бъдат отношенията на БСП с тях?
Ако тези партии претендират, че дават ляво представителство, идентично с нашите принципи, и преследват обща с нашата цел, няма как да не се запитаме защо тези другари са напуснали нашите редици?
Понякога това е заради лични амбиции. С отцепването си от БСП на европейските избори бившите ни другари разцепиха левия вот и осуетиха възможността да има още един български социалист в Европейския парламент. Беше нанесена щета на лявото представителство на европейско равнище. И тя не може да бъде обяснена по друг начин, освен с поставянето на личните амбиции над политическите принципи. За местните избори не искам и да коментирам...
Но има и друго, а то може би е дори по-важно. Сама по себе си биографичната свързаност на тези партии с БСП не е достатъчно оправдание, за да се коалираме.
Някои участват в управлението. Е, как може партия, за която „няма ляво, няма дясно“, която има поведението на класическа неолиберална формация, да претендира да бъде част от лявото?! Дали си ляв или десен не може да се реши с референдум, защото това не зависи от субективните ти възгледи, а личи обективно от реалните ти действия.
Тези наши бивши другари винаги ще имат своето място в нашите редици. Това е истинският политически съюз, към който трябва да се стремим – единство на ляво мислещите хора в България е възможно и трябва да работим за него. Искам от тази трибуна да заявя, че всички леви хора, които не искат да са заложници на чужди амбиции, които вярват в лявата идея и искат да работят за нея искрено, са винаги добре дошли в нашата партия. Този процес, а не безпринципното коалиране, ще даде много повече сила на левицата у нас.
4. За синдикатите, работодателите и неправителствените организации
В периода на неолибералния преход се наруши традиционно добрите отношения между синдикати и социалисти в България. Започнахме да отвикваме да припознаваме естествен съюзник едни в други. От години не сме празнували заедно 1-ви май, не сме организирали общи протестни действия, не сме осъществили по-голяма инициатива. Наше задължение като лява партия е да подадем ръка за сътрудничество със синдикалните организации в България, да насърчаваме с всички средства синдикалното сдружаване и да защитаваме хората на наемния труд в отношенията с капитала. Ние имаме обща цел, нашият път в това отношение е съвместен.
С работодателите също можем повече. Но ясно и открито, не само за снимка в медиите. От една страна работодателските организации не представляват само едрия капитал - в тях членуват и дребни, и средни предприятия, които ние традиционно защитаваме. Чрез пълноценните контакти с работодателските организации могат в крайна сметка да се защитават и интересите на работниците и служителите в техните дружества.
Най-сетне, контактите с неправителствените организации също могат да се структурират така, че да способстват за популяризирането на лявата политика. Работата с неправителствения сектор не е на необходимото ниво. Трябва да положим усилия да променим това.
5. За медиите
Понякога нашият образ в медиите се изкривява и достига до хората в изкривен вид.
Вестник "Дума" трябва да продължи по линията на своето по-ясно и категорично политическо позициониране вляво и да бъде все по-ефективен проводник на нашата политика до своите читатели. Вестник "Дума" може и заслужава да се превърне в най-четения и влиятелен вестник в България!
Няма как да подминем и една друга тема - ефективността на нашите медийни участия. Много често по медиите се появяват наши членове, членове на ръководството на партията, които с охота говорят и критикуват решения на органите на партията. Недопустимо от гледна точка на партийната дисциплина е да си член на орган на партията, да си участвал при взимането на едно решение, а след това да започнеш да критикуваш това решение публично и по-остро, отколкото, когато е била дискусията. Ние не сме против плурализма на мненията, но честното и демократично отстояване на една позиция изключва възможността да си едновременно член на органите, които критикуваш системно и яростно. Този разнобой вреди на партията и следва да бъде прекратен. Той отслабва БСП и ползва нашите политически опоненти.
6. За организационното укрепване
Няма смисъл да се заблуждаваме, че партията ни е в добро организационно състояние. Това не е вярно. Отдавна имаше необходимост да се предприемат организационни мерки за укрепване, но по една или друга причина това не беше сторено. С течение на времето взимането на решения по неполитически критерии, изкуствено поддържани баланси и привидности, нерешителност за спазване на нормата на Устава и зачитането на принципите, липсата на контрол и отчетност доведоха до това, което е партийната организация днес. На много места мерките за организационно укрепване се натъкват на съпротивата на наши другари. Защото те се чувстват лично застрашени от тях. Но нашите мерки нямат персонална насоченост. Смятам, че го разбраха и тези другари в местата, в които се проведоха организационни съвети - една нова мярка в Устава, която дава възможност за организационно преизграждане, там където организационното положение е зле. Единствената цел е да се укрепят организациите на партията и да я направят способна да посреща предизвикателствата.
Какво направихме до момента?
- Засилване на колективното начало. Центърът за взимане на решения се премести в колективните органи на партията на различно равнище. Това дава възможност за пълноценно участие и широко представителство на социалистите при взимането на важните за партията решения.
- Прекратихме практиката политически решения да се взимат в резултат на неполитически зависимости.
- От април 2015 г. въведохме изискването не по-малко от 20% от членовете на ръководните органи на партията на местно и на централно ниво да са младежи. Резултатът - обновление на партията.
- Не отстъпихме от принципа на мандатността, въведен през 2008 г. и отворихме вратите за процес на обновление в партията с размери, каквито не е имало за последните 25 г.
- Въведохме механизми за контрол на спазването на решенията на Националния съвет на партията. Тук имам още какво да направим.
- Започнахме да прилагаме правилата за оценка на дейността на организации.
- Установихме реалния количествен и качествен състав.
- Електронизирането на членството няма алтернатива. Рязко ускорихме този процес, независимо от съпротивата. Това позволява по-лесна и ефективна комуникация с нашите членове, но и по-добра представа за количествения и качествения състав на БСП на различни равнища, респ. - необходимите организационни мерки и действия.
Свършихме много, но още много има да се върши, за да видим отново партията ни силна организационно. Необходимо е още:
- Да не се отстъпва и да се довърши започнатото.
- Ускоряване на приема на нови членове.
- Въвеждане на правила за кадровата политика на партията, вкл. за развитие, подбор, отчетност и оценка. Тя ще даде усещане за обективност, безпристрастност, предвидимост и доверие между нас. Крайно време е да преустановим практиките отделни личности да използват партията като ракета-носител за постигането на бързо кариерно развитие. Членството в БСП е преди всичко съпричастност с нашите идеи, а останалото - то идва в резултат на лични качества, постоянство и уважение към другарите.
- Сериозна промяна за по-висока ефективност на партийната администрация.
- Укрепване на местните структури на партията - организационно, персонално и финансово. Този процес не може да се представя като противопоставяне на местните с централните органи на партията, за като част от тяхното пълноценно взаимодействие. Защото БСП е национална партия, а не федерация на клубове по интереси.
7. Президентските избори
Въпросът за предстоящите президентските избори е важен за БСП. Той е важен за нас, но това е нещо, които самите ние в БСП трябва да решим по най-подходящия начин за нас и за хората, чието доверие търсим. Не бива да допускаме подобни важни теми да ни се натрапват от външни фактори.
Наред с другите политически задачи след Конгреса, трябва да се отнесем с огромна отговорност при избора на нашите кандидатури. Да издигнем кандидат-президентска двойка, която ще бъде еманация на националното самочувствие, суверeнитета и държавността и ще излъчва достойнство и респект.
В днешна България повече от всякога е нужен президент родолюбец и патриот, глава на нацията, който е гарант за нейната независимост, стожер на Конституцията, законността и реда в държавата. Президентът трябва да има волята да отстоява националните интереси във все по-усложняващата се международна обстановка. Той трябва да е в състояние с действията си да гарантира републиката и запазване на парламентарната й форма на управление. И не на последно място - социалната държава.
Пътят за определяне на тази кандидатура минава през консолидация на самата партия и през обединението на всички леви, демократично и патриотично настроени избиратели. През формиране на широка политическа платформа за устойчиво, демократично и национално отговорно управление на България.
IV. Нашият път
БСП е партия със 125-годишна история. Тя е неизменна част от европейското и световно социалистическо и социалдемократическо движение. Поради това на БСП приляга в най-голяма степен да поеме и да изпълни историческата мисия, която това движение има и в исторически план, и в съвременния свят, и която дължим на бъдещите поколения. Навлизаме в период, в който лявото става все по-модерно. Навлизаме в период, в който на БСП приляга в най-голяма степен да бъде водещата политическа сила, която да даде алтернативата и да предложи начина, по който обществото да преодолее кризата, в която се намираме.
Какво означава това за България?
- Днес БСП дава ясна заявка за управлението на страната, като продължим да печелим доверие, като не отстъпва от принципните си политически позиции. Трябва задължително да запазим идейния си и програмен характер. БСП не е, не е била и няма да бъде лидерска партия. Водени от това разбиране, ежедневно трябва да започнем да печелим битки на полето на ценностите, политиката и морала. И така ще бъдем победители и в битката за властта.
- Трябва да продължим да се утвърждаваме като център, около който се консолидират левите и демократични сили в България.
- БСП трябва да продължи да се утвърждава като опозиционна алтернатива на управляващата десница; като партията, която дава политическо представителство на огромното мнозинство на хората.
- Днес ние трябва да обявим курс към предсрочни парламентарни избори, на които ще се борим за по-силно ляво представителство. Времето за това е дошло, а нашата алтернатива е достатъчно ясно очертана.
- Подготовка за предстоящите президентски избори, които са важна стъпка по нашия път към властта и ще покажат, че си връщаме доверието на хората.
- Но преди всичко - да излезем по-силни и единни от Конгреса, обединени върху политиките, които и в конференциите, и в обсъжданията срещнаха пълна подкрепа от социалистите.
В това аз виждам нашата основна задача, така аз си представям нашия път оттук насетне. По този път ми се иска да чуваме по-често "ние" и по-малко - "аз". Нашият път ще е успешен и ще има смисъл, само ако вървим по него сплотени и заедно!
УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ,
Иска ми се накрая да споделя и няколко лични думи... Подготовката и кампанията за Конгреса се проведе като национална изборна кампания. Това е знак, че тези, които ни погребват за пореден път, нямат никакви основания.
През тези месеци понесохме критики и атаки от загрижени опоненти и още по-загрижени другари - агресивни, необосновани, злонамерени. Нямаше ден за размисъл, атаките продължиха до последния момент. Когато ми дадохте доверие за председател, не очаквах чак толкова. Макар че познавам добре нашата партия. Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха за тези почти 2 години. На тези, които се върнаха при нас. На ръководителите на различни равнища, които по силата на Устава или избора не са вече на своите позиции. На тези, които ни критикуваха основателно и на онези, които го правеха лицемерно. Това не ни уби, а ни направи по-силни.
Ще продължим заедно напред и нагоре!
Защото нашата решимост да отстояваме БСП като лявата партия на България е над всичко. И вярвам, че ще запазим нашата партия такава.
За да ни има и след още 125 години!