/Поглед.инфо/ Още в началото на м. декември миналата година един добре информиран другар ме шокира с мнението си, че всъщност целта на К. Нинова е група от не повече от 30-40 депутата в новия парламент, нещо като групата на „Воля“ в досегашния! Възразих категорично – че как може, та това няма как да е в интерес и на самия Председател?!

Да, но какво стана в резултат на фактическия „План-програма „Нинова“? „Спечелени“ 43 мандата – точно посочената цел, макар и малко „надхвърлена“! С гласували за партията за пръв път от десетилетия по-малко от 500 хиляди избиратели и с унизителното трето място в парламента след четири години в опозиция на компрометираното управление на ГЕРБ! Обяснението може да е само едно – същинската цел на ръководството е била не победа на изборите, а окончателна „победа“ на „реформата Нинова“ вътре в партията, макар дори и с катастрофа на парламентарните избори!

Ето Ви няколко елементарни довода за това заключение:

Още на 1 февруари т.г. президентът Радев не просто обяви кандидатурата си за втори мандат, а заяви очакването си че „с госпожа Йотова ще бъдем заедно със социалистите и хилядите хора от ляво, които са нашето политическо семейство, както и с хилядите българи, за да можем да движим България към промените, за които говорим в посланието си.“ След което подробно огласи приоритетите, зад които президентската двойка застава – от гарантирането на честни и достъпни избори и актуализация на изборните списъци до ясни критерии и публичност по проектите в Плана за възстановяване и устойчивост и гарантиране на свободата на словото чрез прозрачност на медийната собственост.

И на фона на тази пределно ясна заявка, ръководството продължи да повтаря съвършено несъстоятелната си теза, че тогава не му било времето за категорична подкрепа на президентската двойка, а то щяло да дойде след изборите за парламент! Всички видяха, че това коства на БСП десетки, а може би и стотици хиляди гласове, както и че опитите за обяснение на тази крупна политическа грешка са съшити с бели конци.

Но това умуване продължава и днес. На вчерашното заседание на НС на БСП било решено да се излъчи група за разговори с Президента за „политиките“, които се очакват от него, както и че ще бъде проведена процедура по номиниране на кандидат на БСП от организациите на партията! При положение, че има пределна яснота какви са позициите на Президента, по убедителен начин наново огласени от трибуната на новоизбраното Народно събрание?! При положение, че вкарването на каквото и да било съмнение за раздвоение в БСП относно кандидатурата на Радев-Йотова за втори мандат пряко вреди на шансовете им за преизбиране, както и на насъщните интереси на самата БСП! Или имаме нов етап на план-програмата „загуба на изборите – бетониране на върха в партията“?

Второ, в хода на прекия избор за председател на БСП не само бяха погазени всички елементарни норми за равнопоставеност на кандидатите. К. Нинова и кръгът й изградиха свои паралелни щабове с широко участие на представители на други политически сили и структури, подминавайки легитимните местни организации; самата Нинова отказа всякакви общи явявания с другите кандидати; „свободната“ телевизия бе изцяло в нейна подкрепа. Този избор бе осигурен от централна избирателна комисия, която до деня на изборите отказа да съобщи броя на участващите в гласуването, както и да обърне каквото и да било внимание на множеството възражения относно организацията и провеждането на избора. Който, впрочем, завърши с гласували за победителката малко над 50% от регистрираните членове на партията – твърде далеч от внушаваната ни „подавляваща“ победа „с над 80-процента“!

Трето, „тилът“ на тези „победни ходове“ бе подсигурен чрез безпрецедентната чистка през 2019 г. на утвърдените политически сътрудници на НС на БСП с изграден организационен опит и замяната им с лица, съвършено неизвестни с някаква предишна съпричастност с живота на партията. Централният апарат бе превърнат от съзнателен политически организъм в командно-административна машина, безпрекословно подчинена на Председателя.

Посочените са само част от целия арсенал „реформи“ от последните пет години под лозунгите за „демократизация“ и за „борба с врага с партиен билет“. Все „ходове“, довели до дълбок разлом в структурите на партията от горе до долу и до отмиране на живота в основните партийни организации. Бяха задействани всички отдавна познати хватки на „чистката в партията“, всъщност целящи единствено утвърждаването на безусловната власт на „вожда“. Механизми, известни от историята и с катастрофалните си крайни резултати.

Заслужава да си припомним и примера с добре забравената норма на Член 48 от Устава на партията, изискващ Националният съвет, съвместно с ОПКК, да приеме Етичен кодекс за членовете и симпатизантите на партията, в който да се декларират имуществото и възможните конфликти на интереси на кандидатите за публични длъжности и на членовете на Националния съвет, както и се задължават членовете и симпатизантите да съдействат за засилване на доверието в партията. Основно уставно изискване, гласувано с голямо мнозинство от 49-ия Конгрес, но и до днес останало изцяло неизпълнено.

Днес, в пълен разрез с каквато и да било елементарна почтеност, безпардонно ни се обяснява, че за катастрофата на изборите били виновни Ковид -пандмията и, разбира се - вездесъщият вътрешен враг, заради когото трябвало да се води „война на два фронта“! Като добре се забравя посочената от самата Нинова в деня на изборите решаваща причина – че гражданите не видяха в БСП желаната алтернатива, а я възприеха като част от статуквото.

Само че Председателят не обясни защо е станало така? А обяснението е елементарно – защото хората не видяха в БСП друго качество партия, функционираща на демократични начала и предлагаща именно такава реформа на страната. Вместо това се нагледаха на едноличен диктат, както и на пагубните му последици за самата партия. Но всичко това няма значение. Днес ни се поръчва да не се иска оставката на Председателя, защото тя няма никакво намерение да я дава – и толкоз! Да, но не, този въпрос си остава незаобиколим номер 1 от фактическия дневен ред на партията – до изчерпване на точката.

Но как да си обясни човек тази тотална липса на смущение или тревога у К. Нинова, може би само с изключение на една зле прекарана изборна нощ?

Единственото обяснение – целта е била и си остава БСП от съзнателна политическа организация, силна със своите ценности, идеи и цели, да се превърне в командно-административен апарат, безпрекословно изпълняващ нарежданията на „центъра“, в машина за гласуване с резултат ролята на „балансьор“ с цел извличането на едни или други „дивиденти“. Но не и за утвърждаването на БСП като авторитетна политическа сила, способна успешно да сплоти своите членове и симпатизанти около алтернатива, годна да привлече широки слоеве от обществото в мощно движение за нова перспектива за България!

Ето защо преучредяването на БСП като такава сила е не просто желателно, а жизнено необходимо и за самата партия, и на страната. Но не и загърбването й в търсенето на неизвестно каква нова структура – начинания, многократно доказали пълната си илюзорност. Така че днес отговорността е на всеки съзнателен социалист – окончателна „приватизация“ на БСП от един вид анонимно дружество „Машина за избори“ или напротив – възраждането й като отговорен носител на социалистическия идеал в новите времена на 21-вия век. Това е предизвикателството, тук трябва да се скача!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели