/Поглед.инфо/ Присъединявам своя глас към всички, които милеят за БСП от сърце и душа.

Спомням си конгреса на БСП когато Миков отстъпи мястото си на Нинова. Гледах този момент по телевизия. Още тогава реших, че огромните, красиви букети са купени именно предварително за Нинова. Предварително, отбележете тази дума.

Последва громене на ГЕРБ и Борисов, нещо като ехо от громенето им от парламентарната трибуна по времето, когато Нинова бе набедена за острие на социалистическата партия. И така 4 години, богати на следварителни изяви от страна на БСП. Отбележете и тази дума, въпреки че надали има такова литературно словосъчетание в речника на българския език, но всеки се досеща за смисъла. Нищо не последва от заклинанията как, аха, всеки момент БСП ще бутне Борисов от власт, как ще пребори бедността, безработицата, сивата икономика, корупцията дори COVID кризата… Винаги и навсякъде гръмогласно се обещаваше все бутане на омразното статукво. Разчиташе се на промяната в партийния Устав и прекия избор на председател! Това, обаче, легитимира по невъобразим начин вътрешнопартийното прочистване, непознато от десетилетия, под прикритието на неопетнената млада смяна! Безрезултатни увисваха във въздуха другарската критика, опознавателните биографични въпроси, финансовите, организационните, кадровите, коалиционните, дори външнополитическите питания. Така бе павиран пътят за ръководните изяви. Далеч съм от мисълта, че членската маса на нашата социалистическа партия дава мило и драго, за да крепи гордо изправена своята организация. Ето един твърде обикновен пример – при събирането на членски внос не се попълва графата за дохода, получен през месеца. И в двете посоки това става от чувство на неудобство – едни се срамуват от дохода си, други го крият, но не вярвам да се срамуват от размера му!

Когато ни удари COVID кризата всички минусови, но успоредно налични признаци за катаклизъм в партията на Благоев се сляха и се появи партия на Нинова!? Прочиствана от ‚‚вътрешна опозиция“, водена вдъхновено от недостатъчно прогресирали седесари, така наречената партия загуби и последните избори.

„Следварителното“ обезмисли „предварителното“ или по-точно показа лекомислието, недостатъчната възможност за оценка на времето, в което живеем, липсата на добросъвестно отношение към организацията в България, наричана вече дори подигравателно столетница – лява, социалистическа по идея, прояви и морал. Партията бе възприета като лесна плячка за авторитарно, командно ръководство, решено да пожертва всичко – идеология, организация, влияние, хора с една цел – мания за управление на държавата, наследена от лозунга „времето е наше“, но подплатена изкуствено със стремежа на хората за по-добър живот. Мания, която споделят мнозина, особено когато се задават финансови инжекции, не само от Европа. И тъжно, и грозно!

Социалисти, да се замислим предварително, защото трябва да спасим живеца на нашата партия. Присламчили се стихоплетци, кичозни художници, алчни писачи и всякакви службогонци не трябва да замъгляват убеждението, че това, което стои на пътя на БСП пречи на членовете й, симпатизантите, на непредубедените хора в България. Ако допуснем експериментът с БСП да успее и потърсим поединично спасение, като оставим в забрава всичко градено с вяра и труд, може да заслужаваме партия на Нинова! Днес е задължително да спасим БСП от пропадане. Време е за избор! Една стабилна, лява партия, в съзвучие с новите предизвикателства пред света – икономически, технически, здравни, образователни, демографски и още, и още ще предотврати нареждането на Република България в редицата на банановите републики, нищо че сме в Европа. Сега е моментът да докажем отново що е социализъм и има ли той почва у нас.

Валичка Георгиева

14.04.2021