По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един телефонен разговор: Политически декларации срещу сурова икономика
Разговорът от 27 юли между арменския премиер Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин на практика беляза края на двумесечната илюзия, че Ереван може безболезнено да смени търговските си вектори. Според официалното съобщение на арменската правителствена пресслужба, Пашинян е акцентирал върху това, че наложените бариери пред арменските стоки противоречат на правната рамка между двете държави и на принципите на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС). Бариерите обаче не паднаха с един разговор. В изявленията след заседанието липсва какъвто и да е конкретен ангажимент за отмяна на мерките или графици за тяхното премахване.
Москва бързо върна топката в политическото поле. Вместо технически детайли за фитосанитарни сертификати, Кремъл постави на масата въпроса за обявения от Ереван курс към Европейския съюз, като Путин припомни необходимостта от провеждане на референдум в Армения по тази тема. Търговският спор моментално се оголи до фундаменталния си геополитически контекст: невъзможността да ползваш преференциалния пазар на ЕАЕС, докато демонстративно градиш институционална интеграция с Брюксел.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на арменските стратези. Обичайната практика при подобни споразумения изисква сближаването на стандартите да продължи с години, докато търговските потоци реагират на физическите реалности на логистиката, а не на политическото желание.
Хронология на санитарната блокада: От цветята до рибовъдните ферми
Ограниченията не паднаха изведнъж, а се натрупваха систематично от втората половина на май. Хронологията на решенията показва прецизно таргетиране на най-чувствителните за арменския аграрен сектор категории. На 30 май Роселхознадзор ограничи вноса на редица зеленчуци, горски плодове и пресни подправки. От 2 юни последва следващ удар: арменската страна бе помолена да прекрати издаването на ветеринарни сертификати за жива риба и рибни продукти за всички предприятия, с изключение на едва две компании, преминали специална руска инспекция.
На 12 юни обхватът бе разширен до практически всички карантинни продукти с арменски произход, включително техния транзит през руска територия към други страни от ЕАЕС. Официалното обяснение на Москва се основава на открити карантинни вредители, липса на пълна проследимост на партидите и дефекти в арменската система за фитосанитарен контрол.
Дали става дума за чиста ветеринарна профилактика, или за политически натиск? Границата тук е изключително тънка. Проблемите се изостриха точно преди парламентарните избори в Армения на 7 юни, протичащи на фона на замразеното участие на Ереван в ОДКБ и постоянните търкания около статута на руските граничари. От юридическа гледна точка това са индивидуални административни актове на руските ведомства, но тяхното едновременно задействане спрямо минералната вода „Джермук“, цветята, кайсиите, черешите, зеленчуците и алкохола превърна казуса в макроикономическа криза.
