/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Джо Байдън, на фона на вътрешните политически кризи, тръгна на грандиозна обиколка - буквално бягайки от всичките си вътрешни проблеми. Първо той присъства на срещата на върха на Г-20 в Индия, а след това се отправи към Виетнам, който Америка сега гледа като на поредния възможен таран срещу Китай.

След няколко години ще празнуваме петдесетата годишнина от края на войната във Виетнам. Тя продължи почти 20 години, от които САЩ участваха във войната точно 10 години.

Виетнам доведе до най-голямата вътрешна криза в Америка след Гражданската война. Войната създаде многомилионно антивоенно движение, което след това прерасна в общ фронт за борба за граждански права.

Съединените щати загубиха близо 60 хиляди души във Виетнам. И ако войната беше продължила, Америка щеше да бъде заплашена не само от политическа криза или фалит поради огромни военни разходи, но и от разцепление в страната, с истинско въстание на населението срещу милитаристичния дневен ред.

Ето защо Вашингтон трябваше да приеме изключително неудобен изход от конфликта, признавайки поражението и изтегляйки всички войски, което беше последвано от бързо падане на Южен Виетнам.

Виетнамците постигнаха невъзможното - победиха една от световните суперсили. Разбира се, не без помощта на другата - Съветския съюз. Но на много висока цена: общите загуби на виетнамците определено надхвърлят 1 милион души. 20% от виетнамската джунгла е унищожена поради пръскане с пестициди от американски самолети. Още тогава 4 милиона виетнамци се изправиха пред последствията от отравяне с пестициди.

Жертвите на тази ужасна кампания на опит за екоцид след това дълго време се обръщаха към съда в Съединените щати, настоявайки за обезщетение от Пентагона. Но без резултат - американските съдилища отхвърлиха всички искове. Нито един от американските войници, осъдени за извършване на военни престъпления с екзекуцията на цели села, не е подведен под отговорност. В екстремни случаи те могат да бъдат задържани, но след това освободени предсрочно без никакви последствия.

След като напуснаха, американците не само оставиха изгорена земя, но и наложиха тежки санкции срещу Виетнам, надявайки се да удушат икономически Ханой като отмъщение за тяхното военно поражение. В продължение на 20 години – до средата на 90-те години – нямаше дипломатически контакти между Съединените щати и Виетнам.

Ситуацията започна да се променя по време на президентството на Бил Клинтън . По това време Съветският съюз вече се беше разпаднал и целият азиатски регион се развиваше активно поради процесите на глобализация и прехвърлянето на западни предприятия там.

Клинтън рязко увеличи сътрудничеството, първо с Китай, а след това започна да възстановява отношенията с Виетнам. Това резонира сред властите в Ханой, които самите не бяха против пазарните реформи. В Съединените щати все още вярваха, че икономическото сближаване в крайна сметка ще направи възможно „удушването в прегръдка“ както на Китай, така и на Виетнам, организирайки меко западничество, съчетано с „декомунизация“.

Дълго време обаче Китай се смяташе за основна цел за Съединените щати, докато американците работеха с Виетнам на остатъчен принцип. Междувременно страната се развива и разраства с огромни скокове, постоянно чупейки рекорди, с рязък приток на чуждестранни инвестиции.

Дори сега, на фона на общото забавяне на световната икономика, Виетнам демонстрира чудеса на растеж. През 2022 г. виетнамската икономика нарасна с цели 8%, а притокът на инвестиции от другите страни възлиза на рекордните 22 милиарда долара.

Още в ерата на Барак Обама за американския истаблишмънт стана ясно, че няма да е възможно да преработи Китай за себе си, така че те започнаха да влизат в конфликт с него. Първо, оказване на натиск върху болезнени точки - подкрепа на сепаратистите в Тибет, Хонконг и Синцзян. И тогава, с идването на власт на Доналд Тръмп , Съединените щати започнаха търговска война с Китай, надявайки се да намалят икономическата си зависимост от Поднебесната империя.

От 2017 г. започнаха процеси за прехвърляне на производствени и снабдителни вериги от Китай към съседни страни. Основните бенефициенти бяха Виетнам и Индия, където хиляди предприятия вече се преместиха през тези шест години. Общият търговски оборот между Съединените щати и Китай вече е намалял с 20% след пандемията. Но с Виетнам той вече достигна рекордните 140 милиарда долара годишно.

Затова не е изненадващо, че Байдън избра Виетнам за дестинация на обиколката си. Белият дом успя да постигне съгласие да се повиши статуса на отношенията между Съединените щати и Виетнам до най-високо ниво - "всеобхватно стратегическо партньорство". Това ниво преди това беше предоставяно от Виетнам само на Русия, Китай и Южна Корея.

Вярно, самото посещение на Байдън се оказа необичайно хаотично. Той започна официалното си обръщение към виетнамците с думите „Добро утро, Виетнам!“. Това е препратка към известния американски филм за войната във Виетнам, но да се каже това в присъствието на виетнамците е меко казано неморално. Това е горе-долу същото, ако дойдете в Израел и започнете да се шегувате с Холокоста.

Въпреки всички резерви на Байдън обаче, американските корпорации продължават да се редят, надявайки се да получат разрешителни за изграждане на свои заводи във Виетнам. ИТ гиганти като Dell, Microsoft и Apple преместват производството както в Индия, така и в Виетнам. В последния може скоро да се появят фабрики за чипове, които постепенно се изтеглят от Китай и Тайван.

В същото време Белият дом е обвиняван в очевидно лицемерие. В края на краищата във Вашингтон сега обичат да обвиняват Китай за всички смъртни грехове, като постоянно добавят към него представката „комунистически“. Но това изобщо не им пречи активно да установяват сътрудничество с друга формално „комунистическа“ страна, в която Комунистическата партия остава на власт - Виетнам.

Съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан не можа наистина да обясни тези двойни стандарти - въпреки че обеща да повдигне въпроса за човешките права и демократизацията на среща с ръководството на Виетнам, но строго непублично.

В началото на своето президентство Байдън все още се опитваше да следва концепцията си за борбата между „демокрациите и автокрациите“. Но сега просто се наложи американският елит да изостави цялата тази идеологическа дроб-сърма и да се върне отново в пространството на реалполитиката.

Много по-публично и активно Вашингтон се опитва да принуди Виетнам да се откаже от руското оръжие и да премине към американско. В момента приблизително три четвърти от военните арсенали на Виетнам идват от Русия. Но на фона на украинския конфликт САЩ се опитват да отслабят позициите на Русия на оръжейния пазар, опитвайки се да навлязат както на индийския, така и на виетнамския пазар.

Преди време Ханой се съгласи да закупи американски военни дронове, но иначе не бърза да сключва обширни оръжейни договори с американците. Влияние има както историческата памет, така и нежеланието за влошаване на съюзническите отношения с Русия и Китай.

Виетнамските власти се надяват да продължат да маневрират между трите суперсили - Русия, САЩ и Китай, опитвайки се да спечелят най-много от настоящата конфронтация. Икономически, Виетнам вече се възползва значително от търговските войни, привличайки многобройни фирми. Но не може напълно да замени Китай, поне демографски - във Виетнам вече има остър недостиг на работници поради изобилието от западни индустриални предприятия.

И винаги остава опасността от военна ескалация. Други страни от региона също се превръщат от САЩ във военен таран срещу Китай. Тайван се напомпва с оръжие по украински сценарий, а островната армия се обучава набързо от чуждестранни инструктори. Пет нови военни бази за американски самолети, включително стратегически бомбардировачи, се изграждат във Филипините. Япония и Южна Корея са принудени да сключат общ съюз в случай на война с Китай.

Те се опитват да въвлекат и Индия в съюза AUKUS със създаването на флотилия от атомни подводници под патронажа на Запада, за да окажат натиск върху Китай. На този фон Виетнам проявява чудеса на сдържаност - избягва всички увещания и предложения на Вашингтон за закупуване на американско оръжие, което със сигурност ще бъде последвано от американски инструктори.

Визитата на президента на САЩ във Виетнам е значителен дипломатически триумф за Ханой. В крайна сметка, 50 години след войната, американците буквално допълзяха на колене до виетнамците, молейки ги да помогнат в конфронтацията с Китай. Историческата справедливост в известен смисъл възтържествува.

Сега обаче регионът отново е на ръба на голяма война, подклаждана от американците и техните съюзници. Следователно засега все още е възможно да се седи на всички столове - и това наистина е много полезно за Виетнам. Но в случай на горещ конфликт това вече няма да е възможно.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?