Ако се вярва на резултатите от проучването на Университета в Кеймбридж, хората все по-малко обичат демокрацията: 58% от световното население не е "удовлетворено и е разочаровано" от демокрацията, пише Atlantico. „Това е особено изразено във възхода на популизма и повишените нива на насилие“, се казва в статията.
С въпроси за причините за това явление Atlantico се обърна към френския философ Ив Мишо, както и към юриста на фондацията „Жан Жорес“ Даниел Перон и директора на Обсерваторията за обществено мнение към фондация „Жан Жорес“ Хлое Морен.
Морен и Перон обръщат внимание на разделението между народа и елита. Във Франция това разцепление е осезаемо, но е свързано не само със структурните особености на Петата република: „Италианците и британците нямат такъв всемогъщ президент като нашия, но недоверието към политиката и избраните длъжностни лица при тях не е по-малко, казва Морен и Перон. Но това, разбира се, не означава, че революционната ни култура и нашето образование не могат да влошат проблема ..."
Експертите от фондацията „Жан Жорес“ призовават за "разграничаване на симптомите от болестта". Според тях апатията на избирателите или уличните демонстрации, насочени към прякото адресиране на властите, са именно „симптоми“. „Навсякъде, ако изглежда, че хората са се вдигнали срещу демокрацията и атакуват „системата“, това е така, защото самата система вече не изпълнява функцията си: изглежда, че вече не предлага избор между… различни идеи за бъдещето, различни проекти на обществото, а работи бездействащо, изхвърляйки някои идеи като „популистки“ и „нереалистични“ в полза на доминиращата идеология ... “- аргументират се Перон и Морен.
Според тях цялата политическа дискусия се свежда до дреболии: „малко повече или малко по-малко данъци, малко повече или малко по-малко сигурност“ - в резултат на това гражданите имат чувството, че „изборът е изкуствен“, гласуването не засяга обществото, а „елитът е непроницаем за стремежите на мнозинството“. „Мейнстриймната идеология“ пое контрола над политическите институции, а народът, протестиращ срещу управляващата класа, често поставя под въпрос самите институции, което от своя страна е удобно за властите: те могат да се преструват, че има повече от просто недоволство от тяхното управление, а нападки срещу демокрацията, предполагат експертите.
Философът Ив Мишо определя три основни причини за разочарованието от демокрацията. Първо, гражданите губят доверие в политиците, защото бързо изменят на своите предизборни обещания, за да създадат коалиции и да укрепят властта си. Второ, хората виждат „безсилието“ на държавата пред лицето на международни организации, договори и съдилища, както и на лобистите от неправителствените организации. И накрая, гражданите чувстват, че на техния избор им веднага се противопоставят на всевъзможни финансови, правни и дипломатически нюанси.
„Накратко, гражданинът си дава сметка, че демокрацията служи като смокинов лист за властта на кастите, както и за националните, международните и многонационалните бюрокрации и за благословеното статукво“, обобщава Мишо.
Сайтът на Atlantico се пита: показва ли „глобалното оспорване на западната демократична система“ „непосредствена опасност“?
„Разбира се, у нас във Франция въображението носи отпечатъка на Революцията и социалната борба, понякога жестока и жестоко потисната, разсъждават Морен и Перон. Но да кажем, както някои, че Терорът е на път да започне, защото някой е имал глупостта да излезе с образа на президента на републиката, натъкнат на пика, това е преувеличение. Както и твърденията, че у нас уж е установена диктатура ... Ако продължим да противопоставяме крайности на крайности, това само ще развие механизма на омразата, докато ние трябва да възстановим единството."
Експертите от фондацията „Жан Жорес“ подчертават, че в историята е имало много кризи в представителната система и властта като цяло: „Демагозите са се появили още в Атина. С тях са се борили ... Всички форми на властта са били оспорвани." Но в наше време противниците на политическите елити изобщо не са противници на демокрацията, сигурни са Морен и Перон. "Напротив, "жълтите жилетки" и другите отхвърлят, както им се струва, конфискацията на демокрацията от елита."
Според Мишо в този контекст „несъстоятелността“ на Европейския съюз е много показателна. „Идеалът“, „натрапен“ на народите, не беше въплатен в реалност: Европа беше разделена на три блока: подреденият „лютерански север“, Изтокът, все още страдащ от „тоталитарното“ си минало, и Югът, „неспособен да се справи с дълговете си, с държавата на всеобщото благосъстояние и особено със своята национална политика."
„Това е Европа без военна сила, без дипломатическо единство, без проект за бъдещето, трепереща от страх от митническите правила на Тръмп и съществуваща само чрез бюрократичните директиви на Брюксел. На британците им дойде чудесната идея да си тръгнат и тяхното напускане ще отслаби още повече Европа, която чрез своите шутове, такива като (европейския депутат - ИноТВ) мадам Луазо, им раздава антипопулистки уроци, че „народът може да греши, дрън дрън дрън“. - разсъждава философът.
Морин и Перон обръщат внимание на факта, че в "постполитическата епоха" държавата се позиционира като "мениджър" - и следователно губи всякакво народно доверие, когато не може да демонстрира своята ефективност. „В този смисъл идеята за пост-политиката е най-дълбоката грешка ... Социалният договор, който служи като основа за нас, е мъртъв.“
Според мнението на Мишо, който не крие своя „песимизъм“, настоящата криза може да бъде разрешена по два начина. Първият е борбата „с управляващата „каста“, вътрешна или външна, в нашия въображаем национален „елит“ или в европейската бюрокрация“. Философът признава: „за да се сложи край на вкоренените елити, вкопчени в бизнеса им, се нуждаете от нещо като „революции“ и, от тази гледна точка, уроците на Френската революция са следните: трябва да се премахне, но няма много начини да бъде премахната.“
Другият начин е да се формулира „популистко политическо предложение“, преставайки да демонизираме популизма. Според Мишо, сега е моментът за подобни предложения, но това не бива да бъде „демагогията“ на Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон.
Ако това не бъде направено, предупреждава френският философ, „западните демокрации ще продължат да гният под заинтересования поглед на Тръмп и Путин“.
Превод: М.Желязкова
