/Поглед.инфо/ Началото на 2020 г. бе помрачено от силен обществен резонанс заради убийството от Съединените щати на иранския генерал Касем Сюлеймани, а Близкият изток отново беше в светлината на прожекторите. Докато народът се тревожеше от напрегнатата ситуация между САЩ и Иран, военните действия в сирийския Идлиб продължиха да се развиват. От края на миналата година руско-сирийските съюзнически сили изпратиха елитни войски на фронтовите линии на град Идлиб, ликвидираха въоръжените сили на опозицията и продължиха напред, печелейки победа след победа.

В тази ситуация Турция моментално прехвърли военните си сили към границите на Сирия, за да подкрепи опозицията. На 3 февруари турската армия в Сирия бе обстреляна от сирийските правителствени сили, петима войници и трима цивилни бяха убити. Турция бързо си отмъсти, като използва артилерийски и ракетни установки и дори изтребители F-16, за да нанесе удар по 54 цели в Сирия. Битките в Идлиб са свързани с общото състояние на нещата: по отношение на развитието на въоръжените сблъсъци силите на всички страни започват да навлизат в ключовата фаза.

Решаващата битка, която ще определи края на гражданската война в Сирия

Идлиб е последната провинция под контрола на въоръжената сирийска опозиция и затова се счита за „последната битка“ в сирийската гражданска война. Географското положение на провинция Идлиб е отлично: на север граничи с Турция, на изток - с най-проспериращата преди войната провинция Алепо, на юг - със земеделския регион Хама, на запад - с провинция Латакия, където се намира руската военна база. Известен е също като „сирийска аорта“, там преминават маршрутите M5 (от север на юг) и M4 (от изток на запад). Понастоящем опозицията, разположена в Идлиб, включва десетина групировки, включително екстремистката група „Джебхат ан Нусра”, “Свободната сирийска армия”, както и въстаническите групировки, изтеглени от други области. Тези въоръжени групировки последователно изграждат отбранителни зони в посока изток-запад, като повечето от тях се контролират от „Джебхат ан Нусра”.

За правителството на Башар Асад връщането на Идлиб е приоритет за ликвидирането на опозицията и прекратяване на гражданската война. Сирийските правителствени сили се придържат към тактиката за постепенно завземане на територията и засилване на позициите си на всеки завой. Те непрекъснато стесняват пръстена около въстаниците. През август 2019 г. съюзническите сили превзеха хан Шейхун, голям град в южната част на Идлиб и стратегически важна крепост на бунтовниците и завършиха блокадата на Идлиб. Но битките изобщо не приключиха, напротив, станаха още по-ожесточени.

След като спечели битката, сирийското правителство планира да продължи настъплението, но бе принудено да го отложи поради това , че през октомври Турция разположи войски в Северна Сирия. След като Русия и Турция постигнаха споразумение и ситуацията в Северна Сирия се стабилизира, сирийското правителство отново се съсредоточи върху Идлиб. Сирийската правителствена армия освободи важни градове, контролирани от опозицията - Саракиб на 29 януари и Маарат ал Нуман на 5 февруари. В момента съюзническите сили водят ожесточена битка с опозицията в близост до магистрала М5.

Все още е необходимо да се преодолеят трудностите, за да се освободи Идлиб.

Съдейки по настоящата ситуация, руско-сирийските съюзнически сили основно постигнаха основната цел за организиране на това настъпление, а територията на опозицията беше допълнително намалена. Но за да поемат изцяло Идлиб под контрол, съюзническите сили са изправени пред две предизвикателства.

От една страна, въоръжените сили на опозицията все пак не бива да се подценяват. Провинция Идлиб е първата област, заета от опозиционните сили и те изграждат изключително много отбранителни укрепления и лагери тук. Във височините около град Идлиб, в периметър от два квадратни километра, има много природни пещери и изкуствени тунели, с които опозицията е добре запозната. Тя може да се скрие в тях всеки момент или бързо да премести позициите си, усложнявайки настъплението на правителствените войски. Освен това правителството на Асад изгони всички бойци на опозицията от Деир ез Зор, Източна Гута и другите територии до Идлиб, в резултат на което тук са се концентрирали голям брой опитни бойци.

Повечето от тях ще покажат яростна съпротива и няма да се откажат лесно. Освен това, въпреки че опозиционните въоръжени сили на всички тези различни групировки да нямат тясно сближаване, те имат общо разбиране по отношение на защитата на Идлиб. Освен това не може да се изключи възможността за временно сътрудничество срещу съюзническите въоръжени сили.

От друга страна, турската военна интервенция допълнително усложнява ситуацията, в която се оказаха съюзническите сили. За турската страна, въпреки че Идлиб не е толкова важен, колкото Североизточна Сирия, той все пак има определена стойност. Понастоящем в Идлиб живеят около три милиона жители, включително екстремисти и техните семейства, които са евакуирани от други бойни полета. Ако започне мащабно настъпление срещу Идлиб, тези останали сили и цивилни ще се втурнат към Турция, причинявайки вълна от бежанци. Освен това има голям брой местни опозиционни сили, които са готови да пролеят кръв в името на Турция. Ердоган се надява, че ако ги спаси, ще им помогне да влязат в правителството на сирийската коалиция и ще отстоява правото да прокарват интересите на Турция. Следователно, веднага след като Турция видя, че съюзните сили прегазват всичко по пътя си, тя незабавно разположи над 400 единици военна техника, включително танкове и тежка артилерия, за да подкрепи опозицията. Към момента турската армия разполага с 12 наблюдателни пункта в Идлиб за наблюдение на спазването на режима за прекратяване на огъня в района, засегнат от конфликта. Тези наблюдателни пунктове вече се превърнаха в зона на повишена опасност за конфликт между сирийските правителствени сили и Турция. Все още не е ясно дали Русия ще успее да посредничи ефективно в конфликта между сирийското правителство и Турция.

Вероятността за открит конфликт между Русия и Турция обаче е малка. След турската намеса Сергей Лавров заяви, че турската страна не е уведомила Русия за настъплението си в Сирия. Що се отнася до Русия, основната задача за нея е да помогне на сирийското правителство да прекрати гражданската война възможно най-скоро, да съдейства за мирното разрешаване на политическия конфликт и да превърне военните победи на бойното поле в политически постижения. Русия не може да започне конфликт с Турция, тъй като това ще разруши механизма на тристранното сътрудничество между Русия, Турция и Иран. В момента Турция също зависи от Русия в икономическата, енергийната, военната и други области и няма достатъчно сила, за да издържа на съюзническите сили. Давайки коментар, след като турската армия бе обстреляна от сирийските правителствени сили, Ердоган подчерта, че Турция няма нужда да влиза в конфликт с Русия или да влошава отношенията. В бъдеще Русия и Турция могат да обмислят да предприемат мерки за смекчаване на конфликта, подобно на създаването на буферна зона на границата между сирийската провинция Идлиб и Турция. Руско-турските отношения са по своята същност отношения от взаимен интерес, следователно в дългосрочен план и двете страни ще продължат да поддържат контакти и взаимно сътрудничество.

Превод: В. Сергеев