Доказвайки политическата мотивация зад този дестабилизиращ акт, Парли написа в туитър, че това е „поразително доказателство“ за способността на френския флот да се разположи далеч от страната и за дълго време заедно със стратегическите си партньори, Австралия, Япония и САЩ.
Франция няма военни бази или пактове за взаимна отбрана в региона, за разлика от САЩ, но очевидно се стреми да получи благоволението на Вашингтон, като подкрепя така наречения Quad, нововъзникващия неофициален военен съюз на Австралия, Индия, Япония и САЩ, който е предназначен да съдържа Китай. Франция, която все още контролира някои острови в южната част на Тихия океан, наскоро започна да възприема погрешно Китай като конкурент в тази част на света поради нарастващите му инвестиции там, което може да повлияе на желанието на Париж да се сближи с Quad.
Друга възможна мотивация е, че Франция участва в „приятелско” състезание с Обединеното кралство. Великобритания наскоро изпрати самолетоносач до Южнокитайско море и планира да проведе военноморски учения във водите му с Япония и САЩ. Не желаейки да се чувства „изоставаща“, Франция може би погрешно е помислила, че е разумно да се присъедини към нарастващата милитаризация на този воден басейн, задвижвана от извънрегионалните страни от Quad.
Претекстът за защита на „свободата на корабоплаването“ е заблуда, създадена и поддържана от САЩ, възприемащи Китай като стратегически съперник. По-голямата част от търговията на Китай с неговите безброй партньори в Източното полукълбо преминава през Южнокитайско море. Правенето на каквото и да е, което дестабилизира региона, естествено би било контрапродуктивно за икономическите интереси на Китай, макар че обратно, влошаването на нестабилността там може да прокарва интересите на САЩ, като създава скрити заплахи за Китай. Изпращайки военноморските си активи в Южнокитайско море, Франция и Обединеното кралство допринасят за антикитайските стратегии на САЩ.
Наличието на извънрегионални военноморски активи в Южнокитайско море има за цел да създаде впечатлението сред многото заинтересовани страни в териториалните спорове, че тези държави подкрепят техните претенции срещу Китай. Това има за цел да ги насърчи да обмислят извършването на собствени провокации, които от своя страна могат да провокират регионални кризи.
Тези чужди сили се надяват, че такъв катастрофален изход може да им помогне да разделят и управляват Югоизточна Азия. С други думи, това е хитро средство за напредване на неоимперските интереси, предназначено да засили тяхното геополитическо влияние върху изгряващите незападни страни.
Докато поведението на САЩ и особено на Великобритания врегиона е исторически скандално прочуто, действията на Франция в това отношение са по-малко известни сред мнозина, тъй като през последните няколко десетилетия те са били концентрирани най-вече в Африка.
Въпреки това изглежда, че Париж се интересува от разширяване на своето дестабилизиращо неоимперско влияние и в Югоизточна Азия, което може да завърши само с катастрофа, точно както в и големите части на Африка. Следователно в най-добрия интерес на Франция е да спре да се опитва да се обърне към Quad, като провокира Китай в Южнокитайско море и вместо това се фокусира върху взаимноизгодното икономическо сътрудничество.
Не Китай е отговорен за регионалната нестабилност, а САЩ и техните съюзници от Quad, заедно с членовете на Wannabe като Франция. Те трябва да се съсредоточат върху подобряване на икономическите връзки чрез търговия и инвестиции, без да провокират проблеми между регионалните държави.
Андрю Корибко е американски политически анализатор със седалище в Москва.
Превод: ЕС
