/Поглед.инфо/ Стар виц: „Какво прави Господ, за да накаже американците? Той им изпраща тропически бури, урагани, торнада. И какво прави Господ, за да накаже другите народи? Той им изпраща американци. "
Очакваме нови шеги, защото след скандалното и хаотично изтегляне на американските войски от Афганистан, антиамериканизмът отново е на мода. Европа е благодатна почва за него: континентът се чувства като жертва на решение, което хвърли Афганистан в хаос.
В антиамериканска интерпретация, САЩ се оттеглиха, за да отслабят ЕС с миграционна вълна, с която не могат да се справят.
Тази теория твърди, че всички войни, водени от САЩ, са неоснователни - особено в Ирак, където не са открити оръжия за масово унищожение. Дори Осама бин Ладен беше проследен и убит в Пакистан, а не в Афганистан.
Затова САЩ са заподозрени, че водят войни единствено с цел печалба от военно-индустриалния комплекс. Или още по-лошо, те са обвинени в създаване на хаос по целия свят, защото това ги кара да се чувстват по-сигурни на собствения си континент.
Антиамериканизмът е неравномерно разпространен сред страните от ЕС. Във Франция това почти се е превърнало в традиционна национална политика за „неподчинение“ от времената на Шарл дьо Гол.
В Германия е забранен, само крайните леви съгрешават с него, но ПП "Линке” в момента се превърна в потенциално важен фактор в контекста на предстоящите избори на 26 септември. Неслучайно ХДС (Меркел) предприе превантивен удар ГСДП, призовавайки публично лидера ѝ да потвърди или отрече подозренията относно плановете за обединение с “Левите” в случай на победа на изборите.
В Източна Европа антиамериканизмът е любимата играчка на проруските сили. В повечето случаи те са в опозиция, но понякога седят в правителства, които само се представят за прозападни, а американците не винаги осъзнават това.
Тези, които се възползват от антиамериканизма в Европа, са Русия и Китай. Русия има мощна пропагандна машина и без съмнение ще я използва, за да се представи като модел на глобална стабилност в сравнение с Америка на Джо Байдън.
Нещо повече, неотдавнашното нападение над Капитолия даде основание на руските коментатори да поставят под въпрос силата на американската демокрация.
Доскоро посланието на Китай беше, че е невинната жертва на САЩ. Сега Пекин ще се възползва от възможността да твърди, че всемогъщата Америка всъщност е изненадващо ненадеждна, когато става въпрос за вземане на важни геополитически решения.
На теория САЩ трябва да имат най-доброто разузнаване, включително подробно наблюдение от въздуха, но не са забелязали напредването на талибаните. Защо ЕС трябва да се доверява на американците, които препоръчват да се въздържат от развитие на отношенията с Китай?
ЕС обаче трябва да каже “не” на примитивния антиамериканизъм. Той трябва да остане бдителен и да поддържа трансатлантически отношения въпреки този труден момент.
Студеният душ в Афганистан е своевременно напомняне, че завръщането на мейнстрийм политик в Белия дом не решава всички геополитически проблеми и че ЕС сам по себе си трябва да бъде световна сила.
ЕС трябва да си сътрудничи много по-активно със Централна Азия, Индия, Пакистан, Иран, ако не иска да стане жертва на изтеглянето на САЩ от Афганистан.
И въпреки че трансатлантическите отношения остават от първостепенно значение за ЕС, в дългосрочен план ЕС трябва самостоятелно, а не като придатък на САЩ, да гради отношенията си с Русия и Китай.
Превод: В. Сергеев