/Поглед.инфо/ Докато НАТО винаги исторически се е съсредоточавало върху това да съдържа Русия, Китай непрекъснато увеличава влиянието си в Европа, което го прави много опасен за съюза, пише Foreign Policy. Според списанието блокът трябва да разработи нова цялостна стратегия за отношенията с Пекин, която ще се основава на париране на хибридните заплахи, разобличаване на китайската реторика, както и на сътрудничество с ЕС, което ще позволи приемането на закони, необходими за сдържане на амбициите на Пекин.

През последното десетилетие китайските компании инвестираха милиарди долари в критична инфраструктура в Европа, увеличавайки политическото влияние на Пекин на континента. Като се има предвид, че китайските фирми често са тясно свързани с държавата, фактът, че инвестират във важни пристанища, тръбопроводи и телекомуникационни мрежи, трябва да предизвиква сериозна тревога, пише Foreign Policy.

Но НАТО, което се тревожи главно заради Русия, а не заради Китай, като правило, не казва нищо по този въпрос. Но ситуацията започва да се променя. Не толкова отдавна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова алианса да даде отпор на „сплашването и деспотизма на Пекин, като посочи, че нарастващата сила на Китай променя целия глобален баланс на силите. „НАТО очевидно не може повече да игнорира тази заплаха. Ако алиансът иска да остане конкурентоспособен, той трябва да разработи нова стратегия по отношение на Пекин“, смята списанието.

Първо, страните от НАТО трябва да оценят съвместно хибридните заплахи, произтичащи от Китай, които се изразяват в смесица от дипломатически, икономически, информационни и военни действия, насочени към постепенно разбиване на демокрациите, като същевременно се избягва пряк сблъсък. Докато китайските военни действат главно в индо-тихоокеанския регион - далеч от границите на НАТО, Пекин оперира в задния двор на алианса, използвайки хибридни методи.

Сред тях са кибер шпионаж, кражба на интелектуална собственост, проникване на критично важни обекти, манипулация с дълговете и дезинформацията. Въпреки че може да изглежда, че НАТО не се занимава с подобни заплахи, за него всички те представляват сериозна опасност. Това се отнася по-специално за желанието на Китай да инвестира в развитието на литовското пристанище в Клайпеда.

На пръв поглед това не изглежда като сериозен проблем. Въпреки това, с помощта на подобни инвестиции, Китай може да придобие известен контрол върху инфраструктурата, което ще се отрази върху способността на НАТО да прехвърля силите си през пристанището. В резултат потенциалът на алианса да защити балтийските държави в случай на криза в отношенията с Русия е застрашен. Освен това подобни обстоятелства могат да поставят основата на сътрудничеството между Москва и Пекин за подкопаване на възможностите на НАТО.

Съюзниците трябва да разработят общ подход към тези рискове чрез обмен на информация и диалог. В същото време редица членове на НАТО са готови да игнорират заплахата, която представлява Пекин, или поради икономическите ползи от добрите отношения с Китай, или поради това, че са се разочаровали от трансатлантическите институции. В този контекст САЩ играят решаваща роля в консолидирането на редиците на съюзниците за противодействие на хибридните дейности на Китай.

Второ, НАТО трябва да се съсредоточи върху публичната дипломация. В бъдеще алиансът ще играе важна роля в противодействието на официалната реторика на Китай. За да защити ценностите, на които стои отбранителният блок - свободата, демокрацията и върховенството на закона, НАТО трябва да уличава Китай в нарушаване на тези принципи, както и в неговите пропагандистки усилия да замете тези нарушения под чергата.

Освен това блокът трябва да търси сближаване с ключовите си партньори в индо-тихоокеанския регион като Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея - държави, които могат да уравновесят китайското влияние в региона.

Трето, съюзът трябва да предприеме определени мерки за противодействие срещу Пекин. В резултат на хибридните действия на Китай границата между правно допустимото, политически неподходящото и явно провокативното поведение става все по-малко очевидна. Подобна ситуация пречи на Запада да развие адекватни отговори. Геостратегическата конкуренция обаче непрекъснато ескалира, така че НАТО трябва да приеме по-енергична стратегия.

Вместо да гледат как Китай инвестира в големи европейски проекти, съюзниците в НАТО трябва да приемат редица закони, които ще попречат на Китай безпрепятствено да получи влияние. Вместо да седят със скръстени ръце, като чакат нови китайски кибер-нахлувания, членовете на блока трябва да провеждат съвместни, целенасочени настъпателни кибер операции.

Четвърто, НАТО трябва да задълбочи сътрудничеството си както с ЕС, така и с частния сектор. В области, където на НАТО липсват авторитет или средства, ЕС и транснационалните компании са в състояние да приемат необходимите закони, както и да генерират финансовите стимули, необходими за противодействие на Китай.

Коронавирусните манипулации на китайското правителство превърнаха хибридната дейност на Пекин в основна тема на трансатлантическите спорове ... НАТО се грижи предимно за своите членове. В борбата срещу хибридните заплахи от Китай тези страни дават голям принос, който не се ограничава само до военната сила. Те имат достъп до широк набор от инструменти - военни, политически, икономически, технологични и информационни, които алиансът може да използва като общо геополитическо предимство в противопоставянето на Китай. НАТО се нуждае от стратегия, която им позволява да използват тези инструменти заедно. Това значително ще помогне на НАТО при решаването на китайския проблем“, обобщава Foreign Policy.

Превод: М.Желязкова