/Поглед.инфо/ Миналата пролет американски служители смятаха, че са помогнали за предотвратяване на голям геополитически проблем, след като руският президент Владимир Путин нареди да се изтеглят десетки хиляди войници, които беше събрал близо до украинската граница, много от тях дори от Сибир.

През последните няколко седмици обаче стана ясно, че значителна част от руските войски остават на близко разстояние от украинската граница и че Русия е възобновила трупането на войски. Междувременно някои допълнителни разузнавателни данни подкрепят спекулациите, че Москва планира инвазия, смятат представители на Запада.

Според оценките на американското разузнаване има "висока увереност", че Русия планира нова военна агресия срещу съседната държава. Това заяви заместник-министърът на отбраната на Украйна. Докато Украйна и други западни съюзници все още не са стигнали до окончателно заключение, Вашингтон повиши тревогата до най-високото ниво от 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров..

Нарастващият риск от военно нахлуване в сърцето на Европа подчертава провала на дипломатическите усилия на Франция и Германия в така наречения Нормандски формат, усилията за намиране на мирно решение на конфликта, който бушува в Източна Украйна през последните седем години .

„През последните шест месеца стана ясно, че няма да има повече преговори по старите модели“, каза Фьодор Лукянов, руски външнополитически анализатор и съветник на Кремъл. „Ако тези формати изчезнат, ще има правен вакум на фона на сериозен нерешен конфликт, който крие висок риск от подновяване на преки сблъсъци“, допълни той.

Украйна твърди, че Русия е разположила около 114 000 войници на север, изток и юг от Донбас, който е предимно рускоговорящ регион, където подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с правителствените сили след прозападната революция в Киев през 2014 г.

Повече от 14 000 души вече са загинали в този конфликт, въпреки , че през 2015 г. в столицата на Беларус Путин и лидерите на Украйна, Германия и Франция подписаха така наречените Мински споразумения. Русия продължава да отрича, че е пряко замесена в конфликта, но представителите на Запада твърдят, че тя е предоставила военно оборудване, персонал и логистична подкрепа на сепаратистите от самото начало и продължава да ръководи милицията.

Подновеното напрежение заплашва да подкопае контактите между САЩ и Русия, които започнаха да се възобновяват, след като Байдън призова Путин да стои далеч от украинската граница през април, което завърши с личната им среща в Женева през юни.

Оттогава САЩ и Русия са се срещали при закрити врати, като са постигнали известен напредък по редица въпроси, включително контрола на ядрените оръжия, ядрените амбиции на Иран и киберсигурността, според осведомени източници в Москва и Вашингтон. Въпреки това напрежението около Украйна заплашва да отмени целия постигнат напредък.

„Ако руската военна намеса в Украйна се възобнови, не дай боже, голяма част от усилията на екипа на Байдън за стабилизиране на отношенията между САЩ и Русия ще отидат на вятъра“, каза Андрю Вайс, вицепрезидент на Фондация “Карнеги” за международен мир и бивш директор по Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ.

Путин каза по държавната телевизия през уикенда, че Москва е притеснена от необявените учения на НАТО в Черно море, които според него представляват "сериозно предизвикателство" за Русия.

Москва също е загрижена, че украинските военни може да планират да си възвърнат контрола над Донбас. Украинската армия, която в самото начало на войната беше зле организирана сила, която не беше в състояние да устои на превъзходните сепаратистки формирования, водени от руснаците, оттогава направи значителен технологичен пробив благодарение на подкрепата на Запада.

Освен това Путин протестира срещу придобиването от Украйна на дронове “Байрактар” от Турция, което допринесе за военните поражения на съюзниците на Русия в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Русия също се оплака от обвиненията, повдигнати от украинските власти срещу проруския политик Виктор Медведчук.

„Манията на Путин по Украйна се отразява факта, че това е важна недовършена работа за него“, каза Вайс. „И, разбира се, той не може да не забележи, че Украйна все повече прилича на самолетоносач НАТО, разположен в непосредствена близост до централната част на Русия. Той също така разбира, че Западът продължава да инвестира пари и ресурси в модернизиране на военните, разузнавателните, кибернетични и политически саботажни способности на Украйна и че той не възнамерява да спира тези усилия просто за да успокои Русия.

В основата на враждебността на Москва е усещането, че преговорите с Украйна под президента Владимир Зеленски са в задънена улица. Путин и висши служители в неговото правителство твърдят, че Киев е толкова повлиян от САЩ, че прави преговорите безполезни.

Междувременно Кремъл даде да се разбере, че дългогодишните държавни и културни връзки между Русия и Украйна придават екзистенциално значение на въпроса за бъдещата съдба на Украйна.

През юли Путин написа дълго есе за историческото единство на двете страни, в което открито постави под въпрос настоящите граници на Украйна и каза, че Москва никога няма да ѝ позволи да заеме "антируска" позиция.

„Путин не смята Украйна за държава. За него това е територия под външен контрол на чужди сили”, смята Татяна Становая, основател на консултантска компания “Р-Политик”. „Той смята, че е необходимо да се говори с американците, за да признаят Украйна за зона на влияние на Русия и да ни позволят да правим там каквото смятаме за необходимо”, допълва тя.

Въпреки това, докато Украйна остава по-висок приоритет за Кремъл, отколкото за Белия дом, желанието на Русия да ескалира ще бъде по-голямо от желанието на САЩ да реагират.

„Американците нямат желание да се бият с Кремъл, защото това ще отнеме значителна инвестиция на време и ресурси и те предпочитат да използват тези ресурси за решаване на проблема с Китай“, каза Андреа Кендъл-Тейлър, бивш старши офицер от американското разузнаване. „Белият дом се опитва да отдели време и пространство, за да види къде могат да тръгнат преговорите. Но натискът бавно нараства и ми се струва, че в тази комбинация от ангажимент и конфронтация те трябва да са по-склонни към конфронтация”, допълни тя.

Превод: В. Сергеев