/Поглед.инфо/ 21-ви век до голяма степен се превърна в ерата на "безкрайните войни", които почти никога не завършват с официални мирни договори, пише The Guardian. Според вестника, в осовата на конфликтите сега не е идеологията, а жаждата за власт и пари, докато САЩ на практика се оттеглят от ролята на световен жандарм, а международните организации хронично не могат да спрат кръвопролитието.

Този месец на гражданската война в Либия става на седем години, но не й се вижда края. Конфликтът в Афганистан продължава след "съветското нашествие" през 1979 година. В момента войната на САЩ в Афганистан е най-дългата в историята на Америка, въпреки факта, че тя започна като част от "глобалната война срещу тероризма" след атаките на 11 септември, пише The Guardian.

Конфликтът в Йемен бушува вече шеста година. Палестинско-израелската война - или по-скоро липсата на мир - се води от 1948 г. Сомалийците се бият 40 години. И това са само някои примери за безкрайни войни, които очевидно са се превърнали в нормално явление на съвременния свят.

„Защо съвременните политици, генерали, правителства и международни организации очевидно не са в състояние да постигнат мир или не се интересуват от него? През XIX и ХХ век войните, ако не навлизаме в подробности, започват и завършват с официални ултиматуми, декларации, одобрени протоколи, прекратяване на пожари и договори.“, отбелязва британският вестник.

Чисто и спретнато завършен конфликт е рядък звяр в наши дни. Според ново проучване на Международния институт за стратегически изследвания 60% от въоръжените конфликти продължават поне десет години, докато перспективите за мир изобщо не са обнадеждаващи.

В наши дни по правило никой не обявява война. Двусмислени и безславни в тях участват много страни наведнъж: чуждестранни правителства и марионетни войски. Съвременните конфликти се водят тайно и с използването на нови оръжия. Никой не се съобразява нито с цивилното население, нито със Женевската конвенция, нито с интересите на хората, от името на които се твърди, че се водят бойните действия.

„Великите кръстоносни походи на морала, значимите идеи и реалната борба на идеологиите са рядкост. Съвременните войни са обвързани главно с властта и парите. И те продължават, и продължават, и продължават.”, смята The Guardian.

Според изданието Либия е класически пример за държава в състояние на хаос, което се подхранва от други сили, в случая Турция, Катар, Русия, Египет и ОАЕ. И тук, както и на други места, съперничещите държави говорят за борбата срещу "тероризма", докато в действителност те само се опитват да засилят своето влияние и да получават икономически дивиденти. Докато не постигнат тези цели, мирът не е твърде интересен за тях.

Амбициозните държави винаги са се стремили да доминират съседите си. Сега това е вярно, по-специално по отношение на Китай. Една от причините, поради които това се случва по-често сега, е заради намаляването на участието на САЩ в глобалния дневен ред.

САЩ се отказаха от ролята на световния жандарм в Близкия изток и Африка, като се съсредоточиха вместо това да подкрепят Израел и да оказват натиск върху Иран в ущърб на всичко останало. Същото се случва и в Азия.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, отчаяно опитващ се да спечели Нобеловата награда за мир, предложи посреднически преговори между Северна и Южна Корея за прекратяване на противопоставянето, което продължава 70 години. Той също така твърди, че неговата „сделка на века“ ще доведе до решение на израелско-палестинската главоблъсканица. „Но малцина го приемат на сериозно. В други случаи администрацията му е проявила нулев интерес към разрешаване на глобални конфликти.“, посочва вестникът.

Сривът на единния западен подход към международните проблеми, който се състоеше в съвместно многостранно търсене на тяхното решение, също играе роля тук. Тази тенденция беше повтаряна от нарастващата популярност на авторитарни и популистки режими, които се занимават само с националните си интереси, а не с общото благо. Освен това всичко това води до подкопаване авторитета на ООН и други регионални платформи като ЕС и Африканския съюз.

Неефективното прилагане на закона и реда на международно ниво, изразяващо се в неспособността на Международния наказателен съд да упражнява правосъдие в райони на военни конфликти, допринася за замразяването на конфликтите, а не за тяхното справедливо разрешаване. Демографските проблеми също подхранват хроничната нестабилност.

В същото време стана по-евтино да се воюва - за това се погрижиха новите технологии и инструменти като БЛА (безпилотните летателни апарати), както и методи (например кибератаките). Освен това глобалното затопляне постепенно превръща Арктика в ново, огромно бойно поле, а космическото пространство открива безкрайни възможности за насилие, обобщава The Guardian.

Превод: М.Желязкова