Може да отнеме още няколко дни, за да се възобновят транспортните връзки през Суецкия канал, но това не означава, че всичко ще се получи веднага в областта на международните доставки, пише Handelsblatt. Новата „Суецката криза“ е само един от симптомите на изпадналата в застой глобализация. Ваксини, нефт, химически суровини, компютърни чипове или други високотехнологични продукти - проблемите сега са навсякъде, отбелязва авторът на статията Торстен Рике.
Когато остатъчните ефекти от зимните бури в Тексас изчезнат, закъсненията в доставките на нефтохимическите суровини ще бъдат преодоляни. Ваксините обаче ще останат дефицитна стока за още дълго време в много части на света. Много продукти са станали жертва на китайско-американската технологична война, за която предприятията трябва да променят дългосрочните си планове.
Ситуацията се усложнява и от политически норми, например законите за веригите за доставки в Германия и Европа, които принуждават компаниите да приведат производството си в съответствие с европейските ценности. Това води до увеличени разходи и намалена ефективност.
Трябва да прехвърлим цели производствени вериги, да ограничим степента на международно разделение на труда, а това от своя страна превръща хиперглобализацията в „спирачкизация“: всички процеси се забавят значително. Потребителите трябва да платят цената за това.
Тъмните страни на глобализацията бяха премълчавани твърде дълго: експлоатацията на детския труд, климатичните щети, причинени от международнитедоставки, подкрепа за авторитарните режими и последиците за националната сигурност.
Към промените ни принуждават не само пандемията и „суецката криза“, които показаха колко зависими и уязвими сме, дори не и Съединените щати, които преобърнаха любимия принцип на германците „промени чрез търговски обмени“ . „Не, най-големият натиск идва от самите потребители, които вече не са готови да платят всякаква, независимо колко висока, цена за глобализацията“, заключава Рике.
Превод: ЕС
