Бежанците обсаждат Великобритания, провеждат се протести срещу имиграцията, Лондон обвинява Париж, че не е направил достатъчно, за да спре тези потоци. Авторът на статията в Independent обаче пише, че мигрантите получават такова внимание чак на последния етап от пътуването си, но никой не се интересува защо се подлагат на тези трудности, рискувайки да бъдат задържани или дори да умрат.
На Запад се смята, че е абсолютно нормално човек да избяга от страната си, която се управлява от насилие и корупция, в търсене на по-добър живот. Но от тези, които пресичат канала между континента и Великобритания, повечето бягат от страни, където е имало военна намеса на САЩ или техните съюзници. В резултат на глобалната война на САЩ срещу тероризма, която тя води от 2001 г., поне 37 милиона души са били принудени да напуснат домовете си.
Тези данни бяха публикувани от експерти от университета Браун. Те изчисляват, че това е броят на хората, избягали от домовете си в резултат на осем войни, в които САЩ са участвали от 2001 г. насам: Афганистан, Ирак, Сирия, Йемен, Либия, Сомалия, северозападен Пакистан и Филипините. От тях 8 милиона души са избягали в други страни, а 29 милиона са били преселени в страната.
Това са безпрецедентни цифри, само Втората световна война предизвика по-голяма миграция. За сравнение, по време на Първата световна война 10 милиона души са станали бежанци, по време на съветската война в Афганистан - 6,3 милиона.
И ако бежанците са ясно видими, когато преминават международните граници, вътрешно разселените лица, които сменят местоживеенето си в страната, са по-трудни за преброяване. Те могат да се движат няколко пъти в зависимост от опасността, пред която са изправени. Понякога се връщат по домовете си, но те се оказват унищожени. Например в Сомалия на практика всички жители са принудени да бягат от насилието поне веднъж в живота си. В Сирия има 5,6 милиона бежанци, но също така и 6,2 милиона вътрешно разселени лица, които се опитват да оцелеят. През 2013 г. Сирия надмина Афганистан по брой бежанци.
Някои от тези войни бяха започнати от САЩ веднага след трагедията на 11 септември, като в Афганистан или Ирак. Други, като в Йемен, започнаха американските съюзници, но не без американско съгласие. В резултат на това 80% от йеменците сега изпитват крайна нужда.
Ако властите на страните, започнали тези войни, плащаха за това, тогава пламът им би бил смекчен, пише авторът на статията. Избирателите обаче не разбират, че притокът на мигранти е пряка последица от тези войни. И всички тези 8 конфликта все още са активни, въпреки факта, че продължават от много години. Следователно броят на бежанците е много по-голям, отколкото през по-кървавите, но по-кратки войни от 20-ти век.
Чуждите държави се правят, че работят безкрайно за прекратяване на тези войни, но в действителност те искат мир само при техните условия. Например в Сирия Асад спечели войната през 2017 г., но западните страни искат да свалят Асад, така че продължават да поддържат тлеещ конфликта, в който самите сирийци са „пушечно месо“, по думите на автора на статията.
Но не само САЩ са отговорни за ситуацията. Войната в Либия беше започната от Великобритания и Франция през 2011 г. под предлог за спасяване на хората от Кадафи. В резултат страната се превърна в конфликт с военните генерали и гангстерите, в порта, през която жителите на Северна Африка се опитват да проникнат в Европа. „Дори онези, които са бавномислещи като Дейвид Камерън, Никола Саркози и Хилари Клинтън, трябваше да предвидят ужасните политически последици от тези войни. Те доведоха до неизбежна вълна от бежанци и имигранти, подхранвайки крайно десните ксенофоби в цяла Европа и решаващ фактор в референдума за Брекзит през 2016 г.“
И проблемите няма да свършат, докато тези 37 милиона бежанци остават, прогнозира авторът на статията. За да се справим с тях, е необходимо да се сложи край на тези конфликти, за да могат бежанците да се върнат у дома, пише Independent.
Превод: М.Желязкова
