/Поглед.инфо/ По време на карантината и другите сурови мерки, предприети в различни страни, хората се питаха дали карантинните мерки срещу вируса не причиняват повече вреда от самия COVID-19. Затова учените решиха да анализират и сравнят данните от 94 страни по света, за да оценят връзката между строгите карантинни мерки и смъртността в епохата на пандемията, пише Le Figaro.

По време на карантината мнозина се чудеха дали ограничителните мерки не причиняват повече вреди от самата болест? Така че учените решиха да проучат този въпрос, пише Le Figaro.

Изследователите анализираха въздействието на правителствените ограничения върху смъртността, начина на работа на здравните служби, процента на самоубийствата и психичното здраве. Данните идват от 94 държави.

В резултат на това анализаторите стигнаха до заключението, че никъде не са налице както високи нива на смъртност, така и строги карантинни мерки, и в същото време - малък брой случаи на COVID-19. Така става възможно да се заключи, че високата смъртност не е причинена именно от карантината.

Например Австралия или Нова Зеландия имаха значителни ограничения, но нямаше висока смъртност. В Бразилия, Швеция и Русия, напротив, ограниченията са по-рехави и недостатъчно спазвани от населението, но смъртността е висока.

По мнението на авторите на изследването, карантината може дори да намали смъртните случаи като цяло в сравнение с предходните години, тъй като често срещани заболявания като например грипа, се разпространяват по-малко, както и броят на пътнотранспортните произшествия намалява.

Но те също така доказаха връзката между правителствените ограничения и намаляването на рутинните посещения на лекарите. Това може да бъде причинено както от недостиг на лекари в разгара на епидемията, така и от опасенията на хората, че е възможно да се заразят с коронавирус в клиниките.

Авторите на статията признават, че като цяло пандемията е повлияла на психичното здраве на хората, но броят на самоубийствата не се е увеличил. И там, където има повече самоубийства, както например в Япония, това не се дължи на карантината, а на безработицата и това се случи след връщането към нормалния живот.

Пандемията засегна и международните здравни програми. Средствата, посветени на борбата с ХИВ и туберкулозата, са частично пренасочени към коронавируса. Но е доста трудно да се оцени този аспект.

Авторите на изследването са съгласни, че карантината е оказала отрицателно въздействие върху хората, но стигнаха до заключението, че държавната намеса е помогнала за намаляване на смъртните случаи от COVID-19 и че карантината при всички случаи не може да бъде по-лоша от щетите от пандемията, поне в краткосрочен план, пише Le Figaro ...

Превод: ЕС