/Поглед.инфо/ Западните страни хранеха надежди, че Турция може да стане либерална и светска държава, но нейният лидер Реджеп Тайип Ердоган избра друг път, пише Le Figaro. Досега само Франция се осмелява да го критикува, но авторът на статията е сигурен: Ердоган играе опасна геополитическа игра.
Мечтите на европейците за светска и либерална Турция вече станаха илюзии, пише Le Figaro. Реджеп Ердоган избра националистична, ислямска и авторитарна Турция и това го отчужди от традиционните му съюзници. Сега авторът на статията го нарича един от основните подбудители на проблемите в Близкия изток - заедно с Путин и Си Цзинпин.
Изнудването с мигрантите, борбата с кюрдите в Сирия, нелегалния риболов в икономическата зона на Кипър, нарушаването на човешките права - всички тези действия на Турция или се превръщат в проблем за европейската сигурност, или противоречат на европейските ценности. Но когато Ердоган върна статута на джамия на „Света София“, той сложи край на една ера, когато беше лесно да се изгради мост между Изтока и Запада, пише авторът.
Турция се превърна в проблем за собствените си съюзници в НАТО. Дълго време те си затваряха очите за провокациите на Ердоган, отбелязва журналистът, като посочва като пример покупката от Турция на комплексите С-400 от Русия. Но Анкара се превръщаше във все по-малко надежден съюзник за страните от НАТО, съюзник, който при необходимост играе собствена игра и дори използва силова политика. Ако обаче ЕС може просто да се откаже от плановете да приеме Турция в своя състав, то НАТО, което работи на принципа на консенсуса, не може нито да изключи Турция, нито да наложи санкции срещу нея.
Превръщайки събора „Света София“ в джамия, Ердоган се поставя наравно с Мехмед II, който завладява Константинопол и прави това православно място мюсюлманско за първи път. Ердоган заличава всички постижения на Ататюрк, пише авторът на статията и по този начин се опитва да отвлече вниманието на хората от провалите на вътрешната си политика. Възползвайки се от американското безразличие и европейската нерешителност, той се утвърждава в южното Средиземноморие.
Според автора на статията обаче именно с Франция Ердоган има най-напрегнати отношения. Френските лидери го критикуват както за решението за „Света София“, така и за влиянието му чрез турската диаспора във Франция. Но най-вече Париж беше възмутен от намесата на Турция в ситуацията в Либия, където промени хода на събитията. Еманюел Макрон дори каза, че Турция носи "историческа отговорност" за тези действия.
Въпреки това, в конфронтацията си с Турция, Франция се оказа сама, отбелязва авторът на статията. САЩ продължават да разглеждат Турция като съюзник. Великобритания е съгласна с Франция като цяло, но се опасява, че без подкрепата на НАТО Турция ще се озове в обятията на Русия. Германия мълчи, тъй като има голяма турска общност. Страните от Източна и Западна Европа от своя страна следват Щатите. Франция отговори чрез спиране на участието си в операцията на НАТО.
И все пак Ердоган играе опасна геополитическа игра, предупреждава авторът на статията. Той се отдалечава от традиционните си съюзници, приближава се до Русия, въпреки че в Либия и Сирия те подкрепят различни страни на конфликта. В същото време след преврата през 2016 г. турската армия е обезглавена. Френският президент от своя страна неведнъж е казвал, че Европа сама трябва да се занимава със средиземноморските си дела, припомня Le Figaro.
Превод: М.Желязкова