/Поглед.инфо/ Вашингтон отдавна се отвлече от европейските дела и насочи вниманието си към Китай, така че действията на Москва в Европа бяха изненада за него - въпреки че Владимир Путин днес отправя същите тези претенции към Запада, които прозвучаха още на конференцията в Мюнхен през 2007 г., казва колумнистката на Le Monde Силви Кофман. Както пише журналистът, сега американците, очевидно, "действат според обстоятелствата" - и все още не са твърде готови да се намесят активно в кризата.

Западните страни не че не са били предупредени, но все пак са непоправими наивници: на 10 февруари 2007 г., когато Владимир Путин се качи на подиума на Мюнхенската конференция по сигурността, всички те сияеха от удоволствие – особено германците, които бяха домакини на събитието”, пише наблюдателката на Le Monde Силви Кофман. - Тогава Европа и Съединените щати, парче по парче, се опитваха да слепят отново отношенията си, претърпели удар от войната в Ирак, обратната ударна вълна от която все още не се бе проявила.

А руският президент беше във втория си мандат, който трябваше да бъде и последният. Той се съгласи да дойде и да говори с елита на отбранителните и дипломатическите кръгове, които се събираха всяка година в столицата на Бавария. В (почти) най-добрия от всички прекрасни светове, нещата вървяха от добре по-добре."

В залата на първия ред седеше "елегантно облечена" и "много усмихната" Ангела Меркел, която вече две години беше германски канцлер, а до нея бяха американските сенатори Джон Маккейн и Джо Либерман, припомня Кофман. Но тогава Путин започна речта си - и публиката сякаш беше полята със студена вода, подчертава журналистът.

Тук сме, за да говорим директно“, предупреди той. И след това, в продължение на 30 минути, той обвинява, разкритикува „еднополярния свят“, ръководен от Съединените щати, обвини НАТО, че се е разраснал „до самите си граници“, въпреки „гаранциите“, уж предоставени през 1990 г., и поиска създаването на нова "архитектура на световната сигурност".

У мнозина от публиката се удължиха лицата, а някои дори се хванаха за главите “, казва авторът. „Излязохме смаяни“, спомня си участник в конференцията от Франция в интервю за Кофман. „Разбрахме, че скобата, която беше затворила Студената война, се отвори отново.

Този „мюнхенски момент“ наистина е наречен повратна точка, отбелязва колумнистът на Le Monde. „Но защо тогава условията, които Владимир Путин постави сега пред Съединените щати и НАТО – условия, които са толкова подобни на обвиненията, които той изрази през 2007 г. – толкова изненадаха западната общественост?“ - чуди се тя.

Както пише журналистката, много се изписа за мотивите, принудили руския лидер през последните седмици да се върне към враждата между Запада и Изтока, но почти никой не обърна внимание на „странното късогледство“ на американците. През ноември 2021 г. Вашингтон беше първият, който алармира за концентрацията на руски войски близо до границата с Украйна, но „маневрата на Путин“ явно изненада САЩ – и оттогава те, очевидно, „действат според ситуацията, смята авторът.

Вече има едно обяснение: Вашингтон гледа в другата посока от много години, тъй като Китай е неговият основен, ако не и единствен външнополитически приоритет от времето на Обама, продължава Кофман. Както аргументира журналистът, „анексията на Крим“ и „инвазията в Донбас“ през 2014 г., седем години след конференцията в Мюнхен, трябваше да послужат като „напомняне“ на Вашингтон – но по това време той вече беше направил своя избор и се обърна към Азия...

В Париж смятат, че американците не само напълно са се отказали от всякакви варианти за намеса в украинската криза, но сега искат окончателно да я оставят на Франция и Германия, за да се опитат, заедно с Киев и Москва, да я разрешат в рамките на нормандския формат, пише колумнистът на Le Monde...

Междувременно този дипломатически процес е в безизходица повече от година „главно по вина на Москва“, но Вашингтон вече „се отпусна“, констатира Кофман. Само пет месеца след встъпването си в длъжност американският президент Джо Байдън проведе единствената среща на върха с Путин в Женева, а месец по-късно администрацията на Байдън, която иска да подобри отношенията си с европейците след „урагана на име Тръмп“, направи „луксозен подарък“ на Ангела Меркел с премахването на санкциите попречи на завършването на газопровода "Северен поток 2", посочва авторът.

Така че в известен смисъл, след като делегира задачата за оправяне на отношенията с Русия на Германия, Белият дом се върна към китайските и индо-тихоокеанските въпроси“, пише тя.

Но се оказа, че Владимир Путин „е твърде рано да се забрави“, иронизира журналистката. След като съсредоточи десетки хиляди военнослужещи на границата с Украйна и след това „със заплахи“ поиска от САЩ да влязат в преговори, а от НАТО да спре експанзията, руският президент „предаде „много здраве на администрацията на Байдън и го принуди да се върне към темата, която тя внимателно е искала да отложи отстрани“, цитира Кофман думите на европейски дипломат, с когото е беседвала.

В резултат на това Вашингтон, който току-що беше изхвърлил проблема „Северен поток 2“ „като баласт“, сега започна да заплашва да затвори газопровода и като цяло да наложи санкции срещу Москва, каквито тя никога досега не е виждала, отбелязва авторът.

„Някои от европейските партньори на Америка, които вече се опариха с изтеглянето на войските от Афганистан и сега са загрижени за липсата на яснота и далновидност в американската стратегия, отбелязват контраста между изключително резкия тон на Вашингтон по въпроса за Тайван, който е в списъка на „жизненоважните“ интереси на САЩ и неговите изявления за Украйна, в които не се използват такива думи“, подчертава Кофман.

Както припомня наблюдателят на Le Monde, Финландия междувременно реши да напомни, че по всяко време може да подаде молба за присъединяване към НАТО. Както каза пред автора ръководителят на естонския институт за външна политика Кристи Райк, не е изненадващо, че Путин „се опита да провери колко място за маневри има Русия в Европа“, не, тъкмо защото „нивото на участие на САЩ в европейската сигурност причинява неувереност. ”

САЩ знаят как да се справят с великите сили. Но Путин, който оглавява западаща сила на средно ниво, ала има мощни средства за създаване на неудобства, вече е по-труден обект за тях “, коментира ситуацията европейският дипломат. За чест на американците, трябва да се посочи, че те трябва да се справят и с европейските съюзници, които имат много различно отношение към Русия.

Някои хора познават тази страна много добре – например президентът на Финландия Саули Ниинистьо, който, говорейки за нея, цитира известната сентенция на американския дипломат Хенри Кисинджър, че когато група сили си поставят за основна цел избягването на войната, международната система става заложник на най-безжалостния от нейните членове. „Днес този урок е ужасно точен“, обобщава Кофман.

Превод: ЕС




Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели