/Поглед.инфо/ След като влезе в Овалния кабинет, Джо Байдън трябва да инициира рестартиране на НАТО. В неговите рамки САЩ от гръбнак на европейската отбрана трябва да се превърнат в последния резерв в случай на конфликт, пише The National Interest. Според списанието това се дължи на факта, че Русия вече не представлява сериозна военна заплаха, тъй като е поставила по-голям акцент върху кибератаките и кампаниите за дезинформация.

Докато все още беше кандидат за президент на Демократическата партия в САЩ, Джо Байдън заяви в своето есе за Foreign Affairs, че ще „върне САЩ начело на масата, така че заедно със своите съюзници и партньори да могат да мобилизират всички сили за борба с глобалните заплахи“. Говорейки за отношенията на САЩ със съюзниците и НАТО, той каза: „Ще ръководя усилията за преосмислянето им в рамките на настоящите световни реалности.“, „Но какво означава това?“ - си задава въпроса The National Interest.

Първоначално НАТО е създаден като военен съюз, чиято основна задача е била да защити Западна Европа от военната заплаха от СССР и комунистическата експанзия. Тогава, след Втората световна война, Европа е в руини - както във военно, така и в икономическо отношение - и разчита на САЩ да й помогнат. Крайъгълният камък на НАТО е концепцията за колективна отбрана, както е изложена в член пети от Устава на Алианса: „Въоръжено нападение срещу един или повече членове на блока в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу целия блок“. С други думи, Съветският съюз е трябвало да има предвид, че всяко нахлуване в Европа съдържа в себе си възможност за пряк военен конфликт с Вашингтон.

Берлинската стена обаче падна през 1989 г. и Съветският съюз вече не съществува. Бившите членове на ОВД (Организацията на Варшавския договор) сега са обединени с останалата част от Европа и също са част от НАТО. Освен това Русия не представлява такава голяма заплаха като СССР.

Ако Русия се счита за заплаха, тогава Европа трябва да може да се справи с тази заплаха без задължителната помощ от САЩ, както беше по време на Студената война. Общият БВП на европейските страни от НАТО през 2019 г. е бил $17,5 трлн - десет пъти повече от БВП на Русия. Разходите за отбрана на НАТО са повече от четири пъти по-високи от руските: $287 млрд. срещу $65 млрд. „Предвид тези финансови показатели възниква въпросът каква заплаха представлява Русия и защо Европа не може да се защити срещу нея“, отбелязва списанието.

Не че Русия не е заплаха, но тази заплаха трябва да бъде поставена в контекст. В крайна сметка опасността от Русия за Европа не е твърде голяма от военна гледна точка, а много повече от гледна точка на кибератаките и кампаниите за дезинформация.

В контекста на ограничената военна заплаха, която идва от Москва, част от проблема не е колко пари харчат европейците, а как ги харчат. Въпреки че НАТО има свои собствени оперативни, материални и административни стандарти, в Европа алиансът все още е сборен отбор от 28 отделни армии. Въпреки че искането суверенните държави да се откажат от контрола над своите въоръжени сили е очевидно прекалено много, в своята преосмислена форма НАТО в Европа може да разположи войски на бойното поле, които ще бъдат по-дълбоко интегрирани помежду си.

Освен това НАТО участва в операции извън зоната си на отговорност, което го отвлича от основната му мисия - колективната защита на Европа от преки военни заплахи. Вечната война в Афганистан не играе решаваща роля нито за националната сигурност на САЩ, нито за европейската национална сигурност.

Въпреки това, дори ако за САЩ не е нужно да стават гръбнак на европейската отбрана, това не означава, че Вашингтон трябва напълно да изостави НАТО. Малко военно присъствие ще бъде достатъчно, за да покаже, че Америка продължава да подкрепя алианса. Но, вместо да бъдат изправени в челните редици на европейската отбрана - както беше по време на Студената война и както е сега - САЩ могат да се превърнат в последния, важен коз, който може да бъде положен на масата, ако е необходимо.

Избраният президент Байдън каза на чуждестранните лидери, че „Америка се върна“. Но това не би трябвало да означава връщане към НАТО от ерата преди Тръмп, което да е изградено на основата на старата парадигма. Вместо това той, след като заеме поста си, трябва да инициира рестартиране на НАТО в текущите световни реалности.“, заключава The National Interest.

Превод: М.Желязкова