/Поглед.инфо/ Русия все повече засилва позициите си в Близкия изток, но това изобщо не означава, че възнамерява да прогони САЩ оттук, пише Newsweek. Според експерти, интервюирани от изданието, Москва се опитва да играе ролята на арбитър в региона, Вашингтон действа като гарант за сигурността, а Пекин се стреми да стане ключов икономически играч.
Решението на САЩ да подаде оставка в Северна Сирия не беше предизвикано от внезапна заповед на президента Доналд Тръмп. Това заминаване беше резултат от дълга систематична промяна в подравняването на силите в Близкия изток, където Русия и Китай получиха нови водещи роли, пише Newsweek.
Според изданието неотдавнашното преминаване на военни съоръжения в Сирия, по-рано контролирани от Пентагона, към руската армия стана "символичен момент в тази тенденция". Всичко това се случи на фона на посещението на президента Владимир Путин при близките съюзници на САЩ - Саудитска Арабия и ОАЕ, които все по-ясно осъзнават укрепването на позициите на Москва в региона.
В навечерието срокът на примирието между турците и кюрдите, сключено с посредничеството на Вашингтон, приключи. И именно Путин беше домакин на турския си колега Реджеп Тайип Ердоган с надеждата да намери по-дългосрочно решение на този проблем, отбелязва изданието.
„Последните няколко дни бележат нова ера в политиката в Близкия Изток“, заяви в интервю за Newsweek Максим Сучков, експерт в Руския съвет по външни работи и преподавател в МГИМО. Според него Москва наистина укрепи имиджа си на нов влиятелен играч и посредник в региона, а също така придоби някои възможности в Сирия, от които остава да се възползва.
"Москва няма намерение да владее Близкия изток и също така няма необходимите ресурси за това", смята Сучков. „Стратегическият план за действие на Русия включва създаването на „многополюсен световен ред“, в който САЩ няма да бъдат хегемонът, а незападните страни ще играят по-важна роля.“
„Последните събития в Близкия изток свидетелстват за тази цел“, добавя той. „Но на тактическо ниво Русия играе своя собствена игра и всички стъпки, които предприема, са насочени към привличане на икономически инвестиции и продажба на оръжие, както и укрепване на собствените си позиции чрез дипломатическо посредничество.“ Това е мнението на изследователя от Оксфордския университет Самуел Рамани. Според него съществува разпространено заблуждение, че Русия се "опитва да замени САЩ" и да се превърне в "гарант за сигурност", но това не е така.
„Това, което виждаме в Близкия изток, е система, която става все по-триполярна. Съединените щати играят ролята на гарант за сигурност, Китай се превръща в голяма икономическа фигура в региона, а Русия е единствената сила, способна да играе своя собствена партия за намаляване на напрежението, разсъждава Рамани. Русия не се опитва да настигне Китай в икономически план и не е достатъчно силна, за да се конкурира със САЩ, затова търси своеобразна ниша в дипломацията на кризисния период.“
След влизането в сирийския конфликт, по молба на Дамаск, Москва поддържа контакти с почти всички водещи играчи. Тя разговаря с Иран, който вече подкрепяше президента Башар Асад и с двамата му регионални опоненти - Израел и Саудитска Арабия, които помагаха на опозицията, обръща внимание Newsweek.
Според изданието мирният процес в Астана, който приближи Турция до Иран и се превърна в платформа за преговори между сирийското правителство и опозицията, "укрепи централната позиция" на Русия. Паралелно Москва поддържа контакт с кюрдските сили и им помага да преговарят с Дамаск.
„Това е единствената държава, която може да говори с всички. Тя води преговори с Израел и Иран, Отрядите за народна самоотбрана и сирийската армия. Тя наистина събира хората заедно в една и съща стая.“, казва Рамани. В същото време той отбелязва, че Русия също "намира общ език" между Саудитска Арабия и Иран и може да разшири ролята си в кризи, засягащи Либия и Йемен. Арабските монархии отдавна си сътрудничат със САЩ и са готови да приемат реториката на Тръмп срещу Иран. Атаките срещу танкерите и ракетният удар по петролните съоръжения в Саудитска Арабия увеличават риска от конфликт в Персийския залив. На този фон Москва започна да се разглежда от регионалните държави като "потенциално предпочитан арбитър", подчертава Рамани.
„Русия много активно инвестира в мека сила и предразполага арабските лидери и обществеността“, обяснява експертът. Според него Москва не се намесва в делата на други държави, що се отнася до техния авторитаризъм или зачитане на човешките права в тях. Тя „по-скоро се тревожи за цивилизоваността на държавите, отколкото за тяхната вътрешна особеност“.
Междувременно Китай играе ролята на „много по-мълчалив партньор“ в развитието на международната динамика на региона. Лидерът на Поднебесната Си Цзинпин счита Близкия изток - кръстопътят на Азия, Африка и Европа - за най-важния възел в инициативата му „Един пояс - един път“, с която той се стреми да създаде междуконтинентална мрежа от инфраструктурни проекти, подчертава Newsweek.
Възстановяването на Сирия може да се окаже важна стъпка за разширяване на китайския капитал в Близкия изток. Сирийските пристанища Тартус и Латакия, където вече са разположени руските военни бази, може скоро да получат големи инвестиции от Пекин. Китайските власти също наблюдават либийското пристанище в Триполи и вече инвестират в израелското пристанище в Хайфа, се казва в статията.
Китай също успя да осигури разположението на Саудитска Арабия и ОАЕ чрез многомилиардни сделки, въпреки факта, че остава главен търговски партньор на Иран. Пекин също приветства призива на Москва за регионален механизъм за сигурност, който да обедини Техеран със неговите арабски съседи и да гарантира стабилност около и в рамките на региона, което е от голямо значение за транспортирането на петрола. Русия и Китай, които излязоха на международната арена в различно време, все по-често се стремят към сътрудничество, а не към конкуренция. Поне това са техните планове на този етап от отношенията, които и двете страни смятат за „най-добрите в историята“.
„След близо две десетилетия открит конфликт в Близкия изток Тръмп се опита да въплъти умората на САЩ от тези така наречени безкрайни войни. В защита на решението си да изтегли войските от Сирия, миналата седмица американският президент предположи, че "Русия, Китай или Наполеон Бонапарт" ще помогнат на Сирия да подкрепи кюрдските сили в конфронтацията им с Турция. Но с изключение на отдавна починалия френски лидер, остава отворен въпросът дали двете нови сили ще успеят там, където САЩ решиха да отстъпят.“, заключава Newsweek.
Превод: М.Желязкова