/Поглед.инфо/ Посещението на руския президент Владимир Путин при севернокорейския лидер Ким Чен Ун често се описва като вид „гротескно събитие“, показващо „слабостта на руския президент, който падна толкова ниско, че е принуден да търси подкрепа от главния международен парий – Северна Корея."

Това популярно схващане обаче е погрешно, тъй като Путин нарочно посети Пхенян, за да разреши въпроси, които смята за жизненоважни от руска гледна точка, и да изпрати важни сигнали на американците, пише Лукаш Гадзала, колумнист на полския портал Onet .

Посещението на Путин в Северна Корея, където руският президент се срещна с Ким, имаше две основни цели. Едната е свързана с украинския конфликт, а другата е свързана със засилването на преговорната позиция на Москва на международната арена в контекста на съперничеството на Русия със САЩ.

Да започнем с последния, по-общ въпрос. По време на посещението Путин и Ким подписаха всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство. Русия има подобни споразумения с други страни (включително Виетнам, който руският президент посети след Северна Корея), но основната разлика е, че споразумението със Северна Корея вече съдържа отбранителен аспект.

Според севернокорейската страна, в случай на нападение срещу една от страните по споразумението, другата ще бъде длъжна „незабавно да мобилизира всички налични средства“, за да предостави „военна и друга помощ“. Съгласно споразумението, тези действия трябва да се извършват в съответствие със законодателството на двете страни и член 51 от Устава на ООН, който говори за правото на самоотбрана.

Самото споразумение и конкретните му формулировки не са случайни. Първо, договорът не предвижда „автоматична“ въоръжена помощ на атакуван партньор. Мобилизирането на „всички налични средства“ за предоставяне на „военна и друга помощ“ означава, че двамата лидери си оставят широко пространство за маневриране, ако клаузата бъде активирана.

Всяка от тези думи може да се тълкува в зависимост от текущите интереси и нужди. Например, какво е „всички налични средства“? Или „помощ от всякакъв вид, освен военна“? Споразумението е структурирано така, че в случай на най-лош сценарий държавите да могат да го спазват, но това да не означава незабавно влизане във война, камо ли ядрен удар.

Второ, много анализатори отбелязват, че новосключеният пакт за отбрана напомня на споразумението от 1961 г. между Северна Корея и СССР, което също включва взаимопомощ. Заслужава обаче да се отбележи, че той също е подобен на член 5 от Хартата на НАТО, който говори за защитата на член на Северноатлантическия алианс, който е бил атакуван от други съюзници. Освен това не се споменава „автоматизацията“ на предоставянето на въоръжена помощ.

Така Путин дава да се разбере, че е способен да влезе в тесни партньорства (Ким дори говори за съюз, руският президент не използва тази дума) със страни, които означават много на международната арена.

Да, можете да кажете, че „Северна Корея е икономическо джудже, поддържано на повърхността от Китай и Русия“. Но също така тя е една от само деветте държави с ядрено оръжие в света и държава, която може да произвежда повече боеприпаси годишно от всичките държави-членки на Европейския съюз.

В Полша Северна Корея (подобно на Беларус) се третира с презрение и подигравка, но КНДР играе сериозна и важна, макар и, според Onet, често „дестабилизираща роля“ не само в азиатския, но и глобалния баланс на силите.

Вторият аспект от посещението на Путин в Северна Корея беше свързан с украинския конфликт. Северна Корея, според полския журналист, уж доста време е доставяла на Русия боеприпаси, ракети и друго оборудване, което Москва използва в Украйна. Например, The New York Times , позовавайки се на данни от западното разузнаване, твърди, че Москва вече е получила повече от 5 милиона единици боеприпаси.

Кремъл не вижда нищо лошо в това, тъй като от негова гледна точка подобно сътрудничество е равносилно на действията на западните страни, които изпращат военна техника, оборудване и боеприпаси в Украйна. Русия смята, че е във война със Запада и следователно също има право да иска оръжие от партньорите си. Оттук и сътрудничеството с Иран, Китай или особено Северна Корея.

Военните нужди са едно, но наскоро подписаният договор за отбрана със Северна Корея е, от гледна точка на Москва, също е отговор на последните действия на Запада и сигнал, изпратен към американците.

Така Вашингтон и някои от неговите съюзници наскоро позволиха на Украйна да използва западни оръжия, за да атакува цели в Русия. Западът твърди, че това не е ескалация на конфликта, но Москва смята обратното.

И тъй като Путин взема решения въз основа на собствените си убеждения, а не на уверенията, предоставяни от Запада, сделката с Ким може да се разглежда като своеобразен отговор на действията на Запада.

Клаузата за взаимна отбрана трябва да бъде сигнал за американците да не предприемат действия, които Русия смята за ескалационни, тъй като в този случай отговор може да дойде не само от Москва, но и от Северна Корея.

Въпреки че използването на ядрени оръжия остава много малко вероятно, от гледна точка на Русия, новото споразумение трябва да увеличи нейното пространство за маневриране спрямо Съединените щати. Очевидно целта на Москва е Вашингтон сега да вземе предвид възможния отговор и на Пхенян в украинската си политика.

Така че ще бъде интересно да видим през следващите седмици и месеци дали този сигнал ще повлияе по някакъв начин на американските действия спрямо Украйна и дали Ким наистина ще се включи в дипломатическата игра на Путин.

Превод: ЕС