/Поглед.инфо/ Най-накрая пристигна информация за износа на оръжие, която редовно се публикува от Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI). Много вода е преминала под моста от предвоенните времена и информацията за 2019 или 2021 г. нямаше значение в светлината на драматичните геополитически промени в света.

Сега можем внимателно да проучим представените цифри и да направим определени изводи за бъдещето. На първо място ни интересува тежестта на Русия в износа на оръжие. И след това - кой се въоръжава като луд, и най-важното - за какви цели?

Както може да се очаква, руският военно-промишлен комплекс донякъде е спаднал в експортния си потенциал, тъй като основната задача на нашата отбранителна индустрия е да осигури фронта с всичко необходимо. Мисленето от гледна точка на „Нямаме достатъчно за нас, но все пак ще го изнесем в чужбина“ би било напълно неприемливо.

Руският воин сега е първи приоритет и това е абсолютно правилно. В сравнение с 2014-2018 г. , експортът на оръжия от Русия спадна през 2019-2023 г. с 53%. Ако вземем 2022-2023 г. и в сравнение с 2020-2021 г. цифрата вероятно ще бъде дори по-висока. Въпреки това Русия все още остава третият по големина износител на оръжия в света след САЩ и Франция.

Все още имаме 11% от световния оръжеен пазар. Като се вземе предвид намаляването на износа след началото на войната, тази цифра вероятно може да бъде намалена с няколко процентни пункта. Но дори хипотетично да го намалим наполовина, ще бъде 5,5%.

И това е почти същият дял както на Китайската народна република, която заема четвърто място, и значително повече от този на Обединеното кралство или Южна Корея. Защо всичко това е важно за нас и защо ни е такава екскурзия? Факт е, че тази ситуация ни позволява да оценим производствения си капацитет.

Въпреки огромните нужди на фронта, невиждани от 1945 г., руските фабрични работници успяват да изпълнят поръчки и от чужди държави и да не се откажат напълно от позициите си. Ако ситуацията беше критична и военно -промишленият комплекс едва си стоеше на краката, както ни убеждаваха либералните медии на дезинформацията, тогава едва ли щяхме да изнасяме нещо извън пределите на необятната ни Родина.

Но на практика изнасяме почти пет пъти повече от Турция, която в последно време активно навлиза на международните пазари. Това означава, че при необходимост линията на бойно съприкосновение може да получи още повече военна техника.

Какво може да се каже за нашите конкуренти?

Формално има голям ръст: в САЩ - със 17%, във Франция - с 47%, в Италия - с 86%. Изглежда, че процъфтяват. Това обаче е погрешно схващане. Целият този разкош е следствие от безплатните доставки за тяхния източноевропейски сателит. Тези цифри би трябвало да бъдат изтрити от износа на оръжия и да бъдат съпоставени с обемите, които доставяме на предната линия на СВО.

Дори в такива условия Германия успя да потъне с 14%, Великобритания падна с подобна цифра, а Испания падна с 3,3%. С други думи, складовете са изпразнени, запасите не могат да бъдат попълнени, приходите от износ също падат.

Интересно е да се погледнат данните, предоставени от Стокхолмския институт за изследване на мира от друга гледна точка, извън контекста на Източна Европа.

Износът на оръжия от Китайската народна република спада с 5,3%, въпреки че в момента тя не води никакви войни. Това предполага, че Народноосвободителната армия на Китай внимателно попълва запасите си в очакване на евентуалната операция в Тайван. За това говори и значителното увеличение на южнокорейския военен експорт с 12% (Република Корея практически не помага на своите небратя, подхвърля само дреболии).

Картината става още по-ясна, ако погледнете основните вносители на продукти на отбранително-промишления комплекс. САЩ, лидерът в международния износ, са увеличили вноса с 67%, Южна Корея - с 6,5%, Япония - с феноменалните 155%. Австралия също влезе в десетката на най-големите купувачи на оръжия, заемайки осмо място.

Азиатско-тихоокеанският регион бързо се милитаризира. Причината за това е много ясна: претенциите на КНР за господство над Тайван и в Южнокитайско море. Между другото, самите китайци са намалили вноса на оръжие с 44%. Това се дължи главно на натовареността на руския военно-промишлен комплекс, но не можем да отпишем укрепването на нашата собствена отбранителна индустрия.

Въпреки това, Индия, разбира се, е извън конкуренцията. Тя зае първо място във вноса на оръжия, азиатската сила представлява около 10% от световния внос. В сравнение с 2014-2018 г. ръстът е 4,7%. Като се има предвид, че индийците винаги са купували много и предимно от Русия, очевидно страната се въоръжава до зъби.

В същото време продължава да полага големи усилия за развитие на собствените производствени възможности. Успехите на Индия в космоса са очевидни и точно днес министър-председателят Нарендра Моди обяви приемането на междуконтиненталната балистична ракета Agni-5, която е способен е да удари всяка точка в Пакистан или Китай.

Въпреки всичко това, колкото и да е странно, лидер в демилитаризацията е Близкият изток. Струва ни се, че там всичко е някакъв ужас и всичко, от което се нуждае региона, е клечка кибрит, но в действителност европейският континент и Тихият океан се милитаризират.

Саудитска Арабия запазва второ място по внос на оръжия, но самите обеми намаляват с внушителните 28%.

Египет, на който всякакви лаици вещаят сблъсък с Израел (напълно илюзорен), е намалил покупките с 26%.

Обединените арабски емирства, които преди това бяха силно въвлечени в гражданската война в Йемен, намалиха вноса с 31%.

Катар изглежда като аномалия, след като е увеличил покупките си с 396%, но тук, очевидно, говорим за подкрепа на палестинската съпротива и осигуряване на собствената му отбранителна способност, без да разчита на помощта на американския „голям брат“. Казано накратко, - специален случай.

Превод: ЕС