/Поглед.инфо/ Съединените щати, наречени "Опасна нация" от Робърт Кейган, действат в съответствие с придобитата си слава. И въпреки всички поражения, те не изоставят усилията си за възстановяване на империалистическото статукво.

На фона на намаляващото влияние през последните години САЩ отново се опитват отново да натрупат сила, като използват „стратегията на хаоса“, която е най-ефективното оръжие в техните ръце.

Защото винаги, когато САЩ губят позиции и се затрудняват да консолидират съюзниците си или искат да стартират нов проект, те се обръщат към политиката на хаоса, в която на практика са постигнали майсторство.

Например събития като Корейската война (1950), Суецката криза (1956), Иранско-иракската война (1980), Нахлуването в Кувейт (1990), Босненската война (1992), Косовската война (1999) , Атаките на 11 септември (2001 г.), Арабската пролет (2010 г.) и накрая украинската криза, която избухна през 2013 г., са проекти на „планиран инженерен хаос“, който води до възстановяване на силата на Съединените щати.

През 1948 г. Съединените щати поощряват атаките на просъветските и прокитайски сили на Северна Корея срещу Южна Корея, като остават пасивен наблюдател, а две години по-късно, когато кризата достига своя логичен стадий, обявяват: „Южна Корея е нашата линия на отбраната в Азия" - и решават да се намесят заедно със своите съюзници. Във война, която убива три милиона души за три години, САЩ постигат целта си да запазят Корея разделена и да могат да засилят присъствието си в Азия благодарение на кризата, която продължава и до днес.

Със Суецката криза от 1956 г. САЩ разширяват влиянието си в Близкия изток, Северна Африка и Средиземноморието, неутрализирайки Великобритания, Франция и Израел. С доктрината “Айзенхауер” от 5 януари 1957 г. САЩ поемат страните от региона под своя опека чрез военна и икономическа помощ, предоставена под предлог за предотвратяване на разпространението на комунизма.

С доктрината “Картър” от 23 януари 1980 г. САЩ обявяват региона, простиращ се от Мароко до Персийския залив, от Каспийско море до Аденския залив, за своя зона на хегемония. Прави впечатление, че в деня след обявяването на доктрината “Картър”, Турция, в резултат на решения, приети на 24 януари 1980 г., променя икономическата си парадигма и преминава към неолибералната система. По-късно, в резултат на държавния преврат на 12 септември 1980 г., Турция е прехвърлена във военно-политическия формат, желан от САЩ.

И осем дни след преврата в Турция, на 20 септември 1980 г., започва Иранско-иракската война. След осемгодишна война САЩ се превръщат в единствен хегемон в региона.

През 1990 г. идва ред на Персийския залив. През същата година посланикът на САЩ в Багдад Ейприл Гласпи казва на Саддам Хюсеин, че „САЩ нямат категорично мнение относно вътрешноарабските конфликти“ и подлъгва иракския лидер да атакува Кувейт.

Тогава, под предлог Кувейт, САЩ започват войната в Персийския залив през 1991 г. Благодарение на това те засилват господството си над Персийския залив, Ормузкия проток и започват да командват Азия и Европа в енергийната геополитика.

След това САЩ нахлуват на Балканите. От 1992 до 1995 г. те наблюдават геноцидите, извършени от сърбите по време на войната в Босна, след което се намесват. Събитията се развиват по същия сценарий на хаос по време на войната в Косово през 1999 г. Така САЩ засилват влиянието си на Балканите.

С терористичните атаки от 11 септември 2001 г. САЩ се опитват този път да пренаредят ислямския свят. Под този предлог те окупират Афганистан и Ирак. Унищожавайки живота на милиони хора, САЩ превръщат ислямския свят в земя на смъртта и хаоса. Когато ходът с тероризма не дава резултати, те този път потъпкват Арабската пролет на 2010 г. Исканията за права и свободи в Либия, Сирия, Египет, Йемен и Ирак са унищожени от проекти като окупации, граждански войни, преврати, “Ислямска държава”.

Но каквото и да правят САЩ, те не успяват в борбата срещу тероризма. И заедно със своите европейски съюзници те се насочват към Русия. Благодарение на кризата в Украйна, предизвикана през 2013 г., САЩ не само засилват мощта си в Източна Европа и Черно море, по линията, простираща се от Балтийско до Средиземно море, но и подкопават процеса на смекчаване, започнал в отношенията между Русия и централна Европа.

В резултат на това жертвите на кризата стават Украйна и европейските страни, които падат в капана на САЩ. Киев през 2014 г. губи полуостров Крим, който има богати находища на природен газ край бреговете си, и богатия на въглища Донбас в източната част на страната.

Сега САЩ искат още повече да изострят хаоса, като превърнат кризата в Украйна във война между НАТО и Русия. Този път обаче САЩ няма да имат успех. В крайна сметка никой, освен Източна Европа и Балтийските държави, няма намерение да бъде подизпълнител или част от този нов хаос.

Превод: В. Сергеев