В началото на октомври вицепремиерът на Русия Алексей Гордеев излезе с идеята за създаване на световна асоциация на страните износители на зърно от типа на ОПЕК, само че в продоволствения сектор. Тя би могла да координира политиката за ценообразуване на зърното и да поддържа стабилността на зърнения пазар в света. Тази организация може да включва Русия, ЕС, Канада, Аржентина. САЩ най-вероятно няма да се присъединят към тази асоциация, но дори и без тях страните-участнички ще могат да контролират 65% от световния износ на зърно, което е приблизително 120 милиона тона, пише полският журналист Марек Будзиш.
И като се вземе предвид фактът, че арабските страни са най-големият вносител на храна, става ясно защо Русия играе в Близкия изток, обяснява той. Кремъл концентрира там своите военни и икономически сили, вниманието на политиците и надеждата за бъдещето. Той възнамерява да контролира ключовите и стратегически потоци за региона - износът на нефт и природен газ, както и вносът на храни. Освен това, благодарение на „износа на сигурност“, той ще може да се вкорени там политически и военно, обяснява Буджиш.
Горното може да означава, че Русия е престанала да бъде опасна държава в "западна посока", защото е насочила вниманието си към изток, добавя той.
Още през юни Русия формулира концепцията за многостранна организация за сигурност в Близкия изток, малко като постсъветската ОДКБ. В нея Русия беше не само член, но и играеше роля на движеща сила както дипломатически, така и военно. По принцип Русия отдавна предлага услугите си за намиране на решения за глобални горещи точки, така че тя ще стане практически дипломатически, а при необходимост и военен „куратор“ на такава организация. Това прекрасно би укрепило позицията на Москва в света и ще й даде шанс да използва военната си мощ, както и да скрие икономическите си проблеми, обяснява полският журналист.
На свой ред Турция, провеждаща постоянна политика в Сирия и разширявайки своето влияние на Балканите, Кавказ и Централна Азия, действа за Русия като важен партньор и конкурент, чиито интереси понякога трябва да се отчитат. Въпреки че Русия е доволна от конфликта по линията Турция-НАТО, тъй като значително отслабва източния фланг на съюза, в икономическо отношение желанието на Турция да стане регионален петролен център и, ако е необходимо, да обедини тюркските държави икономически и политически, противоречи на дългосрочните интереси на Москва. Второ, въпреки факта, че Русия строи „Южен поток“, Турция иска да закупи газ от Казахстан и Туркменистан. Турция е главно отговорна за последния спад в продажбите на „Газпром“. Въпросът не е само в руския нефт и газ, защото интеграцията на страните от Централна Азия около Турция се възприема от Русия като конкуренция - и политически, и икономически, и във военната област - защото това дава възможност на САЩ да проникнат там, подчертава журналистът.
„Всичко това означава, че в следващите години вниманието на Москва ще бъде насочено към регион, отдалечен от Полша. Това е лоша информация за Украйна, защото Крим е ключът към Черно море, но за нас това изобщо не е лоша новина.“, уверява авторът.
Донбас е краят на епохата на интереса на Москва към прословутата „посока на запад“, а Крим и Сирия означават нова многогодишна територия на стратегическо навлизане по „посока към Близкия изток“, обобщава на портала Salon24 полският журналист Марек Будзиш.
Превод: М.Желязкова
