„Ако преценим готовността за оказване на реална помощ на Белорусия с времето, което световните медии посвещават на събитията в тази страна, тогава оставам с впечатлението, че Западът наистина е уморен от Белорусия“, пише полският журналист Мачей Вежински на портала TVN24.
Той обръща внимание на факта, че през лятото имаше много изстрели по улиците на Минск, които напомниха за Гданск през 1980 г. и младия Валенса, когато Полша беше на върха на модата. По същество тя остана на него до успешния край през есента на 1989 г., когато само падането на Берлинската стена пренасочи вниманието на международната общност. „За съжаление Белорусия не е като Полша през 1980 или 1989 г. Като цяло Белорусия не е Полша, следователно търсенията и намеците за сходството на случващото се днес в Белорусия с това, което се случи в Полша през 80-те, е фалшива следа. Като цяло имахме късмет, но белорусите не. Нямат късмет нито в исторически, нито в географски план.“, подчертава авторът. Той обяснява, че Белорусия е била част от Полша за дълго време, а след това по същество е станала част от Русия. „Белорусия никога не е била независима“.
Вежински пише, че полският импулс по благоприятно стечение на съдбата съвпада с времето, когато СССР, който я е превърнал в свой сателит, вече е бил на ръба на колапса. „Тогава се управляваше от болни възрастни хора, които един след друг умираха като мухи. Но начело на днешна Русия стои енергичен самодържец в разцвета на силите си, който не възнамерява да се примири с независимостта на Белорусия.“, подчертава той.
Разбира се, общественото мнение на Запад се интересуваше от факта, че някъде на източните граници на Европа има държава, в която хората, външно подобни на тях, искат да извършат трансформацията на закъсняла държава, изгубена сред горите и блатата. „Но докога човек може да се възхищава на такова откритие, когато конкуренцията между живописни и трогателни фотографии е толкова силна. Времето, отредено за Белорусия, изтича бързо.“, отбелязва авторът.
Той признава, че симпатизира на наивните белоруси, които вярват, че могат лесно да извървят пътя и да избегнат грешките на бившите социалистически държави от Източна Европа.
Той се съгласява, че геополитическото измерение явно липсва в белоруския протест срещу Лукашенко, тъй като прозападният път не се подкрепя от мнозинството сред протестиращите. Напротив, мнозинството се стреми към политически контакти с Русия. „Западниците и русофилите са обединени от бунт срещу диктатурата на Лукашенко. Първите и вторите искат да се отърват от него, но това нежелание не касае Русия. Точно обратното - лидерите на белоруската опозиция се грижат за благосъстоянието на руснаците, те по никакъв начин не искат да дразнят Путин. Това изобщо не е тактика. Всичко показва, че те наистина вярват в това, което казват. Изявленията, че Белорусия не възнамерява да кандидатства за членство нито в НАТО, нито в ЕС, могат да задоволят Путин само в краткосрочен план. В крайна сметка, ако той или неговият наследник стигнат до заключението, че ЕС е твърде слаб, за да попречи на Белорусия да се присъедини към Русия, той ще го направи при първа възможност“, предупреждава Вежински.
„Страхувам се само, че кадрите от протестите в Белорусия скоро ще изчезнат от световните медии завинаги. Те ще загубят битката за общественото внимание с втората вълна на коронавируса.“, казва той.
Превод: М.Желязкова
