/Поглед.инфо/ Двадесет години след като президентът Джордж У. Буш заповяда на силите на САЩ да нападнат Ирак, едва сега започваме да виждаме какви са резултатите от този конфликт. Кой спечели? Е, не и Съединените щати, това е сигурно.

Все по-често изглежда, че лаврите на победителя принадлежат на Китайската народна република, която благоразумно избягва всякакво пряко участие във войната в Ирак. Вместо война по избор, Китай избра дипломацията. Това усилие сега показва признаци на изплащане.

Гледайки отвъд мъглата на пропагандата, генерирана от Буш и неговите лейтенанти, операция „Иракска свобода“ нямаше почти нищо общо с освобождаването на иракчаните. Действителната й цел беше да смаже всякакви съмнения относно това кой управлява в Персийския залив.

Унижението от 11 септември – Съединените щати неспособни да отблъснат бруталната атака на деветнадесет похитители – постави под въпрос американското регионално първенство. Бърза, решителна победа над Саддам Хюсеин би дала нагледен урок на всяка нация или група, изкушена да се нахвърли срещу Съединените щати.

Уви, войната не следваше сценария на администрацията на Буш. Ще се въздържа от повторение на осезаемите разходи, понесени от Съединените щати - хилядите мъртви, осакатени и съсипани американци и похарчените трилиони долари, всичко това без полза.

Достатъчно е да се каже, че в съвременната класация на самонанесените рани американското нахлуване в Ирак се нарежда точно до съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. и съкратеното анексиране на Кувейт от Саддам Хюсеин през 1990 г.

По-трудни за точно измерване са вторичните ефекти от войната. Но като минимум те включват дестабилизирането на региона и отравянето на американската политика. Казано просто, безразсъдството на САЩ да започнат тази ненужна война допринесе в голяма степен за появата на ИДИЛ и за издигането на Доналд Тръмп до национална политическа известност.

Китай благоразумно избра да не се намесва в похода на Америка към безумието и сега се оказва в позиция да се облагодетелства за сметка на Вашингтон.

Успехът на Пекин в посредничеството за споразумение, включващо Саудитска Арабия и Иран за възстановяване на дипломатическите отношения между тези две нации, е, според New York Times, едно от „най-върховните и най-превратни събития, които някой може да си представи“.

Като алтернатива може да е eдно от най-разумните, като Китай използва в своя полза бъркотията, създадена от жестокото преследване на САЩ на милитаризирана хегемония в Персийския залив.

Дали тази водена от Китай мирна инициатива ще доведе до нещо, което дори малко да наподобява мир, остава много да видим. Въпреки това незабавното психологическо въздействие е значително. Американците, съобщава Times, „сега се оказват встрани в момент на значителна промяна“, като китайците „внезапно са се превърнали в новия силен играч“.

Тук има значителна хипербола. В кулоарите? Глупости. Всъщност Пентагонът поддържа бази в целия Близък изток, докато китайците практически нямат никакви. Въпреки това, обидно е за amour-propre на американския истаблишмънт някой друг освен нас да упражнява инициатива в част от света, която Вашингтон обичайно категоризира като жизненоважна за Съединените щати.

Въпреки това си струва да си зададем въпроса: може ли изненадващият демарш на Китай да предложи на Вашингтон възможност, която си заслужава да бъде обмислена?

Двадесет години след като Съединените щати започнаха война в Ирак с очакванията за установяване на регионален ред, благоприятен за интересите на САЩ и отразяващ американските ценности, може би е време да продължим напред. Може би е време да преоценим значението на Персийския залив за собствената ни сигурност и просперитет.

Иска ли президентът на Китай Си да поеме отговорността за разрешаването на древните вражди, които обзеха региона? Е, защо не го оставите да опита? В крайна сметка Китай има много по-голяма нужда от петрол от Персийския залив, отколкото ние.

Двадесетата годишнина от навлизането на американските войски в Ирак може би е подходящият момент да признаем очевидното: провалихме се. Така че нека се измъкнем и позволим на Пекин да се опита да плати всяка цена и да понесе всякакво бреме. Би трябвало да е интересно.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?