/Поглед.инфо/ Очевидно на американския президент Доналд Тръмп му се струва че установяването на връзки с Кремъл ще му помогне да разреши належащи глобални проблеми и да увеличи собствения си авторитет, пише The Times. Но международната общност не може да си позволи приятелство с Русия, докато тя "държи Крим" и непрекъснато се опитва отново да заблуди Киев, а Великобритания трябва да даде пример в това, подчертава статията.

По време на Студената война Русия „неизменно печели” при размяната на затворници между Изтока и Запада, пише Роджър Бойс на страниците на The Times: „В единия край на моста, където се провежда размяната, винаги е имало кльощав дисидент, който е бил издирван от ГУЛАГ, а след това измит и сресан за камеритте. А агентът на КГБ беше неизменно от другата страна, напълнял от западните манджи и с нетърпение очакващ добра почивка на вила." А неотдавнашната размяна между Киев и Москва показва, че историята се „повтаря“, подчертава статията. Според автора подобен опит за „нормализиране“ на отношенията е пряко свързан с стремежите на американската администрация, тъй като президентът Доналд Тръмп се опитва да използва тази игра в свой интерес, като същевременно забравя за дълга и моралните задължения на Запада към Украйна и целия свят.

Наскоро 35 украинци, включително „кинорежисьор и две дузини нещастни моряци“, бяха освободени от Русия в замяна на „силни сепаратисти“, се казва в статията. Освен това сред освободените е бил и Владимир Цемах, който е обвинен в Украйна за участие в инцидента с катастрофата на пътническия самолет MH17, подчертава авторът: „Много холандски и австралийски роднини на загиналите в тази катастрофа са недоволни, че Цемах сега ще бъде недосегаем, след като се установи в Русия под друго име и получавайки руска пенсия. Много украинци също са възмутени, които знаят какво е било необходимо да се направи за да се проследи този човек и да го пратят в затвора: един войник, участващ в операцията по залавяне на Цемах, умря, докато стъпи на мина, друг загуби крака си.“

Въпреки това вече се говори много за „втора размяна“, в рамките на която могат да бъдат освободени няколко стотин руснаци и украинци, пише The Times. Според автора причината за такъв "изблик на активност" е, че американският президент Доналд Тръмп се стреми към "презареждане“ на отношенията с Русия, а френският лидер Еманюел Макрон го "тласка" към това. Докато стимулът на Кремъл за нормализиране на отношенията е постепенното премахване на западните санкции, което може да повлияе положително на настроението в руското общество и на рейтинга на популярност на Путин, се казва в статията.

За да се премахнат санкциите обаче, е необходимо да се постигне външна „нормализация“ на отношенията между Киев и Москва, подчертава авторът. Размяната на затворници предполага, според него, наличието на „тайни комуникационни канали“ и би трябвало да помогне за укрепване на доверието между двете държави, следователно новият президент на Украйна Владимир Зеленски приема такъв „бартер“ на сериозно и очаква други противоположни жестове от Москва. Зеленски се стреми към „разделяне на силите“ по 400-километровата линия на въоръжени сблъсъци в Източна Украйна, както и разминиране от двете страни и провеждане на „свободни избори“ в Донбас, така че се нуждае от подкрепата на Путин, пояснява The Times: „Ако Путин се съгласи на някакви отстъпки, нещата могат да се придвижат от мъртвата точка."

Не случайно Макрон преди срещата на върха на „Голямата седморка“ в Биариц намекна, че Русия трябва да бъде върната в този клуб, отбелязва авторът: „Ако демонизирате Путин, обясни френският президент на дипломатите, това ще доведе само до сближаване между Русия и Китай. Може би Макрон мечтае за въображаема версия на Путин и той вижда в него славянски прагматик, който инстинктивно гледа на запад, а не на изток, някакво бледо подобие на реформаторския цар Петър I. Но най-вероятно Макрон вижда възможност да допринесе за помирението на САЩ и Русия, т.е. и в резултат се превърне в един такъв крайъгълен камък на трансатлантическия алианс."

И тъй като Великобритания беше „в кулоарите“ поради спорове около Брекзит, френският президент вече може да стане „главният популяризатор на администрацията на Тръмп“ в Европейския съюз, предупреждава The Times: „Той споделя представата на Тръмп за суетата като движеща сила на дипломацията на върха, и това може би е достатъчно Макрон да настоява за неподходяща реабилитация на Кремъл." Докато в Русия от своя страна Макрон става „посредник на американския президент“ за нормализиране на отношенията със Запада, смята авторът: „Неприятната миризма на сяра, останала във въздуха от първите контакти с администрацията на Путин, все още виси във въздуха, и това пречи на Белия дом да засипе Кремъл с любовни послания. Но влечението на Тръмп обаче е разбираемо. Най-лесно е да разчистват затрупванията в отношенията с Москва."

Това се дължи на факта, че останалите "точки на напрежение" в света не обещават на Вашингтон прости и бързи решения в обозримо бъдеще - нито Китай със своята търговска война, нито Афганистан, нито Северна Корея, нито Венецуела, нито Иран, се казва в статията. Списъкът с успехите на Тръмп в тези области все още е много оскъден, макар и не толкова незначителен, колкото критиците се опитват да си представят: той не успя да „денуклеаризира“ Северна Корея, въпреки че Ким Чен Ун спря да тества ракети с далечен обсег, с които теоретично може да бъде достигната континенталната част на САЩ. Сега Тръмп ще трябва да направи „внимателно обмислени реципрочни отстъпки“, за да засили процеса, но всичко това е твърде бавно, предвид новата предизборна кампания в САЩ, подчертава The Times.

Освен това, няколко дни след предложението на Тръмп за провеждане на среща с иранския президент Хасан Рухани в Ню Йорк, "протежетата на Техеран се опитаха да нанесат мощен удар върху световната търговия с петрол", което също поставя под съмнение тази инициатива, се казва в статията. На мнозина изглежда, че изтеглянето на американските войски от Афганистан преди 2020 г. ще бъде успешната стъпка на Тръмп във външната политика и ще увеличи доверието му като "изключителен" държавник, но всички тези планове и изявления също бяха "кухи", пише The Times.

Освен това сътрудничеството на Вашингтон с Путин може да се окаже много полезно, ако Москва "помогне да се отнеме властта" на венецуелския лидер Николас Мадуро и засили властта на Тръмп над испанските избиратели, прогнозира авторът. „И ако Тръмп все още се надява да получи Нобеловата награда за мир през 2020 г., той може да сключи договор за контрол над въоръженията с Кремъл“, се казва в статията.

„Тръмп осъзна, че ако крещиш силно за световните проблеми и ги опростиш, условията на конфликта могат да се променят. Но той не е в състояние да реши проблемите без избирателното използване на американската сила, без стратегическа доктрина и без последователни действия.“, подчертава The Times. Може би американският лидер смята, че именно Путин е този лост, който ще му помогне да увеличи моралната си тежест и авторитет и да стане полезен партньор в периода на „неразбория и изменчивост“ на международната арена, предполага авторът.

Но дори и Тръмп да е сигурен, че сближаването с Путин само ще укрепи репутацията му в света и няма да изглежда като „фатално отклонение“ от предишната политика, други западни лидери не бива да му позволяват да прави каквото пожелае, се подчертава в статията: „Принципът трябва да бъде че отношенията с Русия не могат да се върнат към нормалното русло, докато тя държи* Крим, цинично взет от Украйна преди пет години. Със сигурност Путин отново ще се опита да „заблуди новия и неопитен президент на Украйна“, надявайки се, че западните политици ще са готови в своя полза да „оказват натиск“ върху Киев и да „забравят“ за много неща, прогнозира авторът. Обаче Великобритания, където най-наскоро „Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени пред очите на всички“, не трябва мълчаливо да гледа подобна „реабилитация“ на Кремъл, заключава The Times.

*Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова