/Поглед.инфо/ Въпреки че САЩ и Русия успяха да удължат договора START III за намаляване на стратегическите ядрени оръжия, по-нататъшният път към ядреното разоръжаване ще бъде дълъг и изпълнен с изключително мното завои, пише The Washington Post. Както отбелязва вестникът, напредъкът в областта на контрола върху оръжията е възпрепятстван както от развитието на новите технологии, така и от противоречията по въпроса за противоракетната отбрана, както и от като цяло лошите отношения между Вашингтон и Москва, съчетани с вътрешната раздробеност на самите САЩ .

Миналата седмица САЩ и Русия се споразумяха да удължат START III за пет години. Това споразумение, сключено през 2010 г., налага ограничения върху стратегическите ядрени арсенали на двете страни и е последното останало двустранно споразумение за ядрените оръжия между Вашингтон и Москва, пише The Washington Post.

По-рано администрацията на Тръмп свърза удължаването на START III с редица условия, които Москва счете за неприемливи. В резултат на това перспективата за краха на това безспорно споразумение породи опасения от нова надпревара във въоръжаването. Въпреки това, благодарение на удължаването на СТАРТ III, такъв резултат засега е избегнат.

Но какво обикновено означават тези споразумения за контрол на оръжията? В действителност, дори и с премахването на заплахата от колапса на СТАРТ III, всички последващи преговори за съдбата на стратегическите оръжия след 2026 г. ще срещнат редица сериозни пречки.

Следващото споразумение ще се осуетява от развитието на новите технологии

START III регулира съществуващите ядрени арсенали, но в природата има много нови технологии, които потенциално биха могли да усложнят усилията за контрол на стратегическите оръжия на Русия и САЩ. Те включват модерни конвенционални, хиперзвукови и кибер оръжия, системи за противоракетна отбрана и оръжия, които могат да бъдат разположени в космоса.

Ако едната страна успее да постигне превъзходство в една или повече от тези области, това ще улесни атаката срещу стратегическите сили на противника, което ще му попречи да отговори на ядрен удар. Следователно развитието на нови технологии е изпълнено с нови рискове по отношение на евентуално изостряне на конфликта.

Ето защо новите технологии ще затруднят Москва и Вашингтон при изчисляването на реалния баланс на силите, което от своя страна може да принуди и двете страни да бъдат по-предпазливи относно по-нататъшното намаляване на ядрените арсенали.

Разногласията относно контрола върху новите технологии

Москва предложи да преговаря на базата на така нареченото „ново стратегическо уравнение“. Голяма част от подробностите на предложението на Москва все още са неизвестни, но това предполага разширяване на стратегическите преговори, които ще обхващат противоракетната отбрана и модерните конвенционални, неядрени оръжия.

Ограниченията на системите за противоракетна отбрана обаче са тема, която Вашингтон би предпочел да не засяга и той се придържа към тази позиция от оттеглянето си от Договора за ПРО през 2002 г.

Москва смята, че списъкът на съвременните неядрени оръжия трябва да включва ориентирани към бъдещето системи на Съединените щати и европейските им съюзници - обаче такива ограничения върху тези оръжия е малко вероятно да бъдат приемливи за последните. В същото време Москва се противопоставя на ограниченията върху огромния си арсенал от нестратегически ядрени оръжия с по-малък обсег на действие, които предизвикват голямо безпокойство у САЩ.

Независимо от ситуацията, преговорите в тази област ще бъдат изключително трудни.

Лошите отношения между САЩ и Русия

Въпреки готовността си да удължи СТАРТ III, администрацията на Байдън се ангажира да противодейства на агресивното поведение на Москва в редица области. Освен това историята предполага, че по време на напрежение в руско-американските отношения сключването на основен договор за стратегически контрол на оръжията е изключително трудна задача.

Китай като усложняващ фактор

Като се има предвид, че Китай активно изгражда както своя военен потенциал, така и конкретно своя потенциал в ядрената сфера, действията на Пекин в областта на стратегическия контрол над въоръженията все повече тревожат Вашингтон.

Първоначално администрацията на Тръмп поиска Китай да се присъедини към преговорите за удължаване на СНВ III, но по-късно се отказа от това условие. Що се отнася до Пекин, той не иска да участва в такъв диалог, позовавайки се на факта, че неговият арсенал явно не достига потенциала на двете ядрени суперсили.

Въпреки тези обстоятелства, Китай вероятно ще остане фактор, усложняващ преговорите по редица ключови въпроси, и особено ако диалогът засяга темата за модерните неядрени оръжия.

Вътрешният раздор в САЩ - заплаха за контрола на оръжията

Междувременно най-голямото предизвикателство пред новото споразумение в тази област може да дойде не отвън, а от вътрешността на САЩ. Ратифицирането на такъв основен документ изисква мнозинство от две трети в Сената. Това означава, че освен демократите, 17 републикански сенатори също трябва да гласуват за него.

Според редица проучвания демократите, които са склонни да бъдат по-активни в полза на контрола на оръжията, са изправени пред много по-голяма съпротива срещу ратификацията, отколкото техните републикански колеги. По-конкретно, по едно време администрацията на Обама успя да привлече относителната подкрепа на републиканците по време на преговорите по СТАРТ III, обещавайки им да увеличат разходите за модернизация на ядрените оръжия.

Програмата обаче вече се е натъкнала на значителни финансови пречки, които значително намаляват шансовете за увеличаване на разходите за ядрените въоръжения, докато политическата фрагментация само се задълбочава от 2010 г. насам.

Докато администрацията на Байдън все още разполага с някои методи, които биха могли да й позволят да заобиколи тежкото условие от две трети гласове, дори подобни ходове могат да се сблъскат със сериозна опозиция в Конгреса.

Нещо повече, подобни маневри ще станат достатъчно политически чувствителни за американския лидер, като се има предвид, че преди това той беше заявил, че всяко споразумение, ограничаващо броя на готовите за бой американски стратегически ядрени глави, трябва да бъде одобрено от Сената.

„Въпреки че пътят към ново споразумение, регулиращо най-мощните ядрени арсенали в света, е възможен, той вероятно ще бъде дълъг и криволичещ“, заключава The Washington Post.

Превод: ЕС