/Поглед.инфо/ Въпреки че в момента западните милиардери задават тон на космическия туризъм, този нов тип пътуване не произхожда от САЩ или Европа, а от Русия, пише The Washington Post. Както отбелязва вестникът, на фона на разпадането на СССР и последвалия икономически хаос, бившата съветска космическа програма беше принудена да търси нови източници на финансиране - и ги намери в лицето на богатите западни туристи.

Западните милиардери задават тон на надпреварата за откриване на космическото пространство за платен туризъм. Този нов тип пътуване до орбита обаче не произхожда от САЩ или Европа, а от Русия, пише The Washington Post.

Икономическият хаос след разпадането на Съветския съюз помогна да се отвори пространство за богатите хора, докато една от най-напредналите космически програми в света беше принудена да търси нови източници на финансиране на фона на перестройката и краха на комунизма.

Буквално тези дни, основателят на Amazon Джеф Безос с малък екип на борда на ракетата New Shepard, както и британският милиардер Ричард Брансън, тръгнаха на пътешествия до ръба на космоса.

Въпреки всичкото си богатство нито Безос, нито Брансън обаче стават първите космически туристи. Това ззвание принадлежи на по-малко известен американски бизнесмен - предприемач Денис Тито, който на 30 април 2001 г. плати приблизително 20 милиона долара за полет с руска ракета до Международната космическа станция (МКС).

За разлика от Брансън и Безос, полетът на Тито не беше някакво независимо доказателство за туристическа концепция. По-специално полетът на американеца стана възможен благодарение на сътрудничеството му с Роскосмос.

Знаейки, че НАСА по никакъв начин не подкрепя хора, които искат да излязат в космоса просто така, той се свърза с представители на съветската космонавтика малко преди разпадането на СССР през 1991 г. Мечтата му обаче стана реалност едва по-късно - и до голяма степен поради икономическите проблеми на новата Русия.

Американците не се нуждаят от пари: ако отидете и предложите на НАСА 20 милиона долара, това за тях са джобни стотинки“, каза Тито в интервю за The Washington Post. "Но това са много пари за руската космическа програма."

Следва да се посочи, че по време на пътуването си преди двайсет години Тито се изкачи много по-високо от Безос и Брансън, които достигнаха относително умерени височини. По-специално Безос изкачи 107 км, докато Тито достигна повече от 400 км.

В същото време, въпреки че Тито беше първият, който самостоятелно плати на Русия за полет в космоса, преди него имаше друг човек - чието пътуване обаче беше платено от други лица.

По-специално, дори преди разпадането на Съветския съюз, московските власти разрешиха на японския журналист Тойохиро Акияма да пътува до космическата станция "Мир". В същото време работодателят на Акияма, Tokyo Broadcasting System, се съгласи да плати на Роскосмос, който очевидно преживяваше трудни времена, около 12 милиона долара за полета си с ракетата "Союз".

Ракетата„ Союз “се превърна в такъв търговски обект, че по време на изстрелването в неделя изглеждаше по-скоро като летящ билборд“, пише The Washington Post едно време. "Нейният обтекател и стабилизаторите бяха боядисани с логата на TBS и други японски корпоративни спонсори, включително и на търговец на паста за зъби и производител на памперси."

Пътуването на Тито обаче се превърна в съвсем нова концепция: както се оказа, богат човек може да лети в космоса само защото иска. Този подход обаче срещна критики от страна на някои американски служители в космическата индустрия. „Космосът не е свързан с укрепване на егото“, каза тогава администраторът на НАСА Даниел Голдин.

Междувременно от 2009 г. Русия до голяма степен се отказа от такива комерсиални космически полети - точно когато НАСА започна да резервира места на руски ракети за собствените си полети до МКС, след като САЩ намалиха програмата си за полети с космическите совалки.

Освен това, излизайки от икономическата криза от 90-те години, Русия се опита да отхвърли онези аспекти от своята космическа програма, които са придобили прекалено подчертан търговски фокус, като се има предвид, че тази посока постоянно се сблъскваше със скандали и страдаше от корупция.

Но предвид нарастващия интерес към космическия туризъм, Русия може да съжалява за такъв ход. По-специално миналата седмица директорът на Роскосмос Дмитрий Рогозин нарече полета на Брансън „знаково събитие“, като отбеляза обаче, че все още говорим за „суборбитален полет“.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели