През последните години Турция, Русия и Иран бяха обединени до известна степен, свързани от дипломацията на руския президент Владимир Путин и общото недоволство (макар и по различни причини) от американската политика в Сирия. В същото време Анкара и Техеран бяха обединени от общ антагонизъм към Израел, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (отново по различни причини).
Изглежда, че това магнетично привличане на общите интереси отслабва и една от причините може да е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган осъзнава, че единственият му защитник във Вашингтон, президентът Доналд Тръмп, ще напусне Белия дом след месец. Признак за наближаване на трудни времена беше решението на оттеглящата се администрация на Тръмп да наложи санкции на Анкара за закупуването на руската система С-400.
Ето шест признака за някои от възможните промени в политиките на Анкара спрямо Иран, Русия и САЩ.
Стихотворения в Азербайджан. Миналата седмица Ердоган посети Азербайджан на триумфално турне. Азербайджанските военни не биха могли да си възвърнат територията, превзета от Армения в Нагорни Карабах през 1994 г., без военната подкрепа на Турция. Тази война беше много популярна сред турците и се превърна в своеобразен белег за все по-напористите политики на Ердоган в региона. В Баку на 10 декември Ердоган декламира стихотворение на азербайджански поет, посветено на разделението на река Аракс в началото на XIX век, което предизвика вълна от негативни емоции сред политическите елити на Иран. Дипломатите едва успяха да сведат скандала до „недоразумение“ и в крайна сметка иранският президент Хасан Роухани сметна, че „въпросът е затворен“.
Арести в Турция. Турското разузнаване арестува единадесет души, заподозрени в участие в отвличането на иранския дисидент Хабиб Чааб. Заподозрените могат да имат връзки както с иранските власти, така и с наркодилъра Наджи Шарифи Зиднасти, който живее в Турция от обявяването на смъртната му присъда в Иран през 2007 г. Предполага се, че Зиднасти е спечелил помилване, което е трябвало да получи в замяна на отвличане и транспортиране на Чааб до Иран.
Линия на разлом в Сирия. Турция може да обмисля сценарий за нападение над град Айн Иса в северозападна Сирия. Русия се опитва да предотврати този ход на Анкара, като посредничи за сделка с кюрдските Сирийски демократични сили (СДС), като така да укрепи позициите на сирийското правителство и военни. Така групировката Иран-Турция-Русия в Сирия, която се държи заедно, въпреки различията, може да бъде отслабена.
Дронове за Украйна. Украинските медии са пълни със спекулации, че с помощта на турските безпилотни самолети “Байрактар” TB2, които според мнозина са решили резултата от арменско-азербайджанската война, украинската армия планира да си върне източните региони на страната, тоест задълбочаването на турско-украинските военни връзки разтревожи Москва. Според някои анализатори това е отмъщението на Анкара за действията на Русия в Либия и Сирия, където Анкара и Москва подкрепят съперничещи си фракции.
Помирение със Саудитска Арабия. Ердоган се опитва да възстанови отношенията си с Рияд, тежко пострадали от поредица събития, включително убийството на журналиста Джамал Хашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. Признак за размразяването беше телефонен разговор между Ердоган и краля на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, в който Ердоган благодари на кралството за помощта, оказана на страната му след земетресението в Измир. След този разговор министърът на външните работи на Саудитска Арабия принц Фейсал бин Фархан заяви, че саудитско-турските отношения са „добри и приятелски“.
Рестарт в отношенията с Израел (и Вашингтон). Турция назначи нов посланик в Израел въз основа на намерението да нормализира отношенията с еврейската държава и да спечели някои допълнителни точки от бъдещата администрация на САЩ. Турски служител сподели с “Вашингтон Пост” подозрение, че Турция се стреми да осъществи връзка с Вашингтон: решителните му действия срещу Иран са насочени към изграждане на мостове с Белия дом при Байдън.
Навремето бившият американски съветник по националната сигурност Джо Болтън нарече връзката между Тръмп и Ердоган "броманс", тоест силно мъжко приятелство. Анализаторите смятат, че едва ли ще успее да създаде също толкова топли отношения с Байдън. През януари 2020 г. последният нарече турския лидер „автократ“ и заяви, че ще трябва да „плати определена цена“ за своите постъпки.
И наскоро Ердоган каза, че познава Байдън, добавяйки, че „се познаваме отблизо от президентството на Обама. Той дори ме посещаваше вкъщи, когато бях болен, "като същевременно изтъкна, че “той не одобрява позицията на САЩ на източния бряг на Ефрат в Сирия и реакцията на покупките на оръжие от Турция ". Без съмнение турският президент търси възможности за подобряване на двустранните връзки със САЩ. А триенето с Русия и Иран винаги е било видимо под повърхността на техния съюз. Въпреки това, Ердоган, Путин и Роухани все пак са намирали начини да се справят с различията си.
Много от проблемите, които са в тежест за американско-турските отношения, вероятно ще бъдат разрешени при администрацията на Байдън. Самият той е опитен дипломат и двете страни имат основателни причини да намерят общ език, където е възможно, и да се откажат от понятието за американско-турски “съюз”, което основно съществува в носталгичните спомени.
Превод: В. Сергеев
