Депутатите-националисти бяха подкрепени от редица татарстански медии, заплашващи, че няма да използват официалното име на главата на Републиката и ще продължат да го наричат “Президент на Татарстан”.
Смятам, че това е последният в най-новата история на Русия рудимент на сепаратизма. А някога нещата са съвършено различни - значително по-тревожни и рисковани за съдбата на Русия.
Напомням, че след разпадането на СССР започва и процесът на разпад на Руската федерация. Практически при съгласието на федералния център някои субекти се замислят за пълен суверенитет. На първо място това засяга Чечня, където започва истинска войн, но едновременно на този път застават Якутия, Татарстан и Башкирия. Това са субекти, които претендират не само за статут на национални републики, но всъщност на на национални независими държави. От тук и това внимание към националните езици, статута на президент и останалите атрибути на суверенитета. В Якутия дори обявиха за създаването на своя армия и за визи за посещение в Републиката за останалите граждани на РФ.
Фактически този процес беше замразен едва от войната в Чечня, когато Москва, въпреки по-ранните симпатии към сепаратизма вътре в Русия на президента Борис Елцин и неговата съпротива срещу съюзния център (знаменитата агитационна фраза към субектите на Федерацията - “Взимайте колкото си искате суверенитет!”), постъпва все пак доста рязко (макар и непоследователно) срещу опитите Чеченската република да излезе извън състава на страната. Татарстан, Башкирия и донякъде Якутия внимателно следиха доколко се запазва териториалната цялост на Русия, за да изберат момента и да излязат излизането си от състава на РФ. Но виждайки категоричността на Москва, те предпочитат да изчакат и да не изострят ситуацията. Такава е ситуацията през 90-те.
Путин, когато дойде на власт, наистина се зае с демонтажа на тази сепаратистки настроения в региона. Втората чеченска кампания завърши с победа, която постави точка на сепаратизма в Чечня и направи от гражданите на Чеченската република най-лоялни на Москва патриоти. Това доведе до промяна в законодателството по отношение на националните републики в съответствие с признаването на неделимостта и териториалната цялост на Русия. Според мен за целта бяха въведени федералните окръзи, беше отслабен Съветът на Федерацията, създаде се Държавният съвет. Путин последователно, стъпка по стъпка, изкоренява намеците за суверенитет на субектите на РФ.
В началото на хилядолетието Путин продължи тези реформи и предложи да се ликвидират признаците на суверенитет, за да се изкорени остатъчният сепаратизъм, който се запазва дори номинално в съзнанието на интелигенцията, елита на някои национални региони - включително Татарстан. С това беше свързана идеята за промяната на статута “президент” на република или субект на РФ на статут “ръководител”. Така се опразва още едно символично наименование, което позволява, макар и в отдалечена перспектива, да се разглеждат националните републики като независими държави.
Но в Татарстан са много силни националистическите и дори екстремистко-ислямските настроения. При първия президент на републиката Минтимер Шаймиев го имаше теоретика Рафаел Хакимов, с който съм се срещал през 90-те и началото на 2000-те години. Той и неговите многочислени съмишленици бяха убедени привърженици на независимостта на Татарстан. Тогава, през 90-те години, татарският национализъм процъфтяваше.
И за тези 30 години в републиката се формират политически и икономически елити. Сега всички разбират доколко са силни Москва, Путин и центростремителните настроения, но татарите все още не са морално готови за изпразването на статута на президента.
Според мен това е патологично, защото:
-
Половината от населението на Татарстан е руско
-
Повече от половината татари живеят прекрасно в другите региони на РФ, чувстват се като пълноценни граждани.
Няма дори и помен за някакъв натиск върху идентичността на татарите. Руснаците ги разглеждат като братя по създаване на общата евразийска държавност. Може би би в Башкирия има някакъв по-напрегнат диалог между татари и башкири, но това е вътрешна полемика между тюрките. Татарите като цяло са безусловно лоялни на Русия и руснаците.
Смятам, че тази линия на опразването на атрибутите на суверенитета, без съмнение трябва да се доведе до край. Тоест татарските депутати и журналисти трябва да се убедят, че те се ръководят от фантомна болка, а епохата на Шаймиев, Хакимов и татарския национализъм е минала и няма да се върне никога. И че ако искат да играят според правилата, трябва напълно и завинаги, дори в мечтите си, да се откажат от упорството си. Пресата, която продължава да нарича ръководителя на Татарстан “президент” трябва да се признае за чуждестранен агент.
Сега ми се струва, че е настъпила ситуация, когато Москва може да действа малко по-твърдо. Това не значи по-грубо или агресивно. Трябва да се настоява на своето спокойно и с достойнство. За това, че статутът на президента на региона е атавизъм и рудимент, а руските татари, в който и регион да живеят, са прекрасни, лоялни, патриотични граждани.
В известен смисъл, може би, бих бих предприел дисциплинарни мерки към двамата най-агресивни депутати. Разбира се, шансовете да постигна своето са нулеви, но все пак демаршът изглежда като атавизъм, като съвършено безсмислен и никому ненужен скандал.
Времената, когато националистически, русофобски, сепаратистки настроения (с елементи на салафитски екстремистки ислям) бяха силни в Татарстан, отдавна са отминали. Абсолютно безвъзвратно. Всякакъв изблик на подобни чувства ми се струва неуместен. Тук Москва трябва да действа много последователно.
Татарстан е горда, прекрасна част от Русия. Дори в него да има остатъци от кръговете с националистически настроения сред депутати и журналисти, това не означава, че говорим за цялата република. Говорим за много тесен сегмент, който, както ми се струва, е време да се обуздае.
Превод: В. Сергеев
